Борба срещу контрола върху наемите назрява в Швеция - едно от местата, които са първоизточник на идеята да има регулации точно в тази област.
Дългогодишните настроения в страната подкрепяха правителствените интервенции на пазара на жилища, но сега системата е изправена пред най-сериозното си предизвикателство от десетилетия насам. Причината е, че шведите започват да флиртуват с идеята за дерегулация на пазара.
Според кмета на Стокхолм - Анна Кьонинг Йерлмир, член на дясноцентристката Умерена партия - са необходими сериозни и непредубедени дискусии за контрола на наемите.
Тя е категорична, че политиките трябва да се обновяват спрямо промените в обществото.
Шведският пазар на имотите е политическо бойно поле от повече от век. Предшественикът на влиятелния Шведски съюз на наемателите организира една от първите "стачки за наемите" през 1916 г., след като жителите на Нюнесхамн, град, разположен южно от Стокхолм, се оплакват от хлебарки, въшки и пръстени подове.
Вместо да предадат месечните си чекове за наем, наемателите ги оставят на депозит при градските власти, които се съгласяват да задържат парите, докато хазяите подобрят условията в домовете. Собствениците на имоти скоро отстъпват и внасят исканите подобрения.
Стачката е последвана от 20-годишна законодателна борба за правата на наемателите, като законодателите ту подкрепят наемателите, ту - хазяите. Дебатът приключва през 40-те години след поредица от решителни избирателни победи на шведските социалдемократи, които позволяват на партията да въведе контрол на цените на имотите.
Тези закони впоследствие еволюират в система, която шведите сякаш са готови да преосмислят.
Десни законодатели и многобройни икономисти твърдят, че сегашната шведска система на ограничени увеличения на наемите и широкомащабни защити на наемателите предизвиква тежък недостиг на жилища. Те смятат и че регулациите са несправедливи към много наематели, които не могат да си осигурят договор с контролиран наем.
Левите шведски законодатели и групи за защита на наемателите от своя страна твърдят, че ограничаването на регулациите на наемите ще изтласка хората с по-ниски доходи извън Стокхолм и ще застраши високо ценения в страната идеал за социално равенство.
Дебатът в Швеция се следи внимателно и извън страната, докато властите в градовете из цяла Европа търсят начин да ограничат стабилно нарастващите разходи за жилища. Берлин например наскоро въведе петгодишно замразяване на наемите, а според кметът на немската столица - Михаел Мюлер - това е голяма стъпка напред за наемателите, които ще могат да си поемат дъх за известно време.
Необичайната шведска система за ценообразуване на жилищата се базира на ключов статистически показател, наречен "полезна стойност".
Той е калкулация, която изчислява стойността на имота не на основа това колко би плати готовият да плати най-скъпо, а на характеристики като размери, дизайн и местоположение. Системата успешно поддържа ниски наемите за желаните от мнозина договори за наем "от първа ръка", в които наемателят контактува пряко със собственика на имота.
Средният месечен наем за едностаен апартамент в Стокхолм, от типа, в който би могла да живее млада двойка, е на цена от достъпните 4910 шведски крони, което е около 460 евро. Данните са на шведската Национална статистическа служба.
Ако двойката се нуждае от малко повече пространство, защото очаква бебе например, наемите от първа ръка за жилища нарастват умерено до към 6525 шведски крони на месец - около 610 евро за апартамент с две спални.
Договорите от първа ръка обаче са строго контролирани и изискват от наемателите да изчакат реда си в публичен регистър. Времето за чакане на някои места достига до две десетилетия.
Докато си чакат реда за правото да наемат от първа ръка, много шведи живеят в имоти "втора ръка" - преотдадени под наем. Преотдаден под наем апартамент може да струва почти двойно повече, което води до черен пазар за наеми, с голям дял от доходите, които отиват за наемателя от първа ръка.
Кметът на Стокхолм Анна Кьониг Йерлмир твърди, че системата на полезна стойност е изкривила цените в Стокхолм, като е позволила различни имоти да се отдават за сходни суми, дори когато потенциалните наематели виждат големи разлики в привлекателността им. "Според мен това не е справедливо," заявява тя.
Системата също така означава, че в ново строителство наемите са по-ниски, което кара шведските предприемачи да не изгарят от желание да строят нови жилищни сгради. Кьонинг Йерлмир допълва, че е важно властите да останат непредубедени и да направят всичко по силите си да гарантират, че има справедлива и ефективна жилищна система.
Миналия януари, като знак, че шведите може би са готови за промяна, съставеното от социалдемократи и две центристки партии правителство се съгласи на програма с ограничен мащаб за либерализация на имотния пазар - ход, който някои се опасяват, че е първа стъпка към ликвидиране на системата на "полезна стойност".
Новото строителство беше идентифицирано като сектор, където могат да се прилагат наеми, базирани на пазарна стойност.
Моделът на наеми ще бъде реформиран, освен другото, чрез свободно определяне на наеми в случая на ново строителство, обяви премиерът Стефан Льовен по време на откриването на сесията на парламента през януари.
Поддръжниците на сегашната шведска система реагираха рязко на опита да се ограничи контролът на наемите. Лидерът на шведската Лява партия Йонас Шьостед заяви, че ще се стреми към оставка на правителството, ако то пристъпи към въвеждане на базирани на пазарни критерии наеми.
Той е категоричен, че базираните на пазарен критерии наеми ще затруднят много хора да си намерят място за живеене и че оттам нататък може да се стигне до тотална конфронтация.
Съюзът на наемателите също се мобилизира. На скорошна среща на поделенията му в Централен Стокхолм, договарящ наемите представител на съюза на име Кете Еклунд сплоти съпротивата на членовете на съюза, като им заяви, че собствениците на имоти и лобисти се опитват да заменят "‘полезна стойност" с "пазарна стойност."
Членовете на събралата се група наематели изразяваха полугласно опасенията си.
Тя коментира, че нейната работа често е да обяснява как двете "стойности" фундаментално се отличават помежду си и настоя, че организацията подкрепя "полезната" стойност, а се противопоставя на "пазарната" такава.
"Казвам им, че ‘полезната стойност' представлява общата оценка на наемателите", казва тя. "Това не е нещото, което уязвим човек, който няма къде да живее, може да бъде принуден да приеме като наем."
