"Когато милиони хора - особено млади - живеят в бедност и нямат надежда за бъдещето, когато корупцията ежедневно унижава хората, когато няма отдушник, през който хората да изразят опасенията си, се трупа негодувание.
Нараства рискът от нестабилност и екстремизъм.
Там, където младите хора са без образование, те са по-уязвими за конспиративни теории и радикални идеи, защото те не биват сравнявани с нищо друго, защото те нямат база за съпоставка."
Това са думи на Барак Обама при закриването на международна среща на високо равнище на тема борбата с екстремизма преди седмица; основната цел на тази среща бе да се намери начин за борба с "Ислямска държава".
Докато бунтовническата група продължава да привлича нови членове от цял свят, се изгражда един стереотипен образ на типа човек, който би се отказал от досегашния си начин на живот, за да замине за Сирия или Ирак.
Този човек е самотник - беден, изолиран, който няма какво да губи.
Връзката между бедността и тероризма често се прави от политиците (всъщност по-често, отколкото от учените). Обама е отстоявал същите аргументи и преди години, както през 2012: "Изключително бедните общества... осигуряват оптимална плодородна почва за болести, тероризъм и конфликти."
След 11 септември 2001 в Ню Йорк, Джордж Буш-младши говореше за нуждата "от борба срещу бедността, защото надеждата е противотежест на терора."
Какво обаче да кажем за онези терористи и техни симпатизанти, които не се вписват в този стереотип?
Като например "Джихади Джон" - член на "Ислямска държава", който почти се е превърнал в лицето на ИДИЛ за пред медиите (което звучи иронично, доколкото лицето му така и винаги си остава покрито).
„Заможен терорист"
Човекът, наречен Джихади Джон, прякор, даден му от бивши пленници, присъства в много видеа, в които екзекутира западни заложници на „Ислямска държава" - като американските журналисти Джеймс Фоли и Стивън Сотлоф, и британския социален работник Дейвид Хейнс.
В четвъртък той бе разкрит от Washington Post като Мохамед Емвази, британец, който произхожда от заможно семейство, израснал е в Западен Лондон и е завършил университет с диплома за компютърно програмиране.
Washington Post разкрива, че Емвази се е оплаквал от тормоз от британските служби за сигурност - нещо, което според приятелите му е сложило началото на пътя му към радикализацията.
Пътят на Емвази към екстремизма вероятно ще предизвика разделение на мненията в предстоящите седмици и месеци. Ендрю Екзъм, бивш американски офицер, пишещ за Близкия Изток, формулира спорните въпроси след разкриването на Емвази.
"Мохамед Емвази като тест на Роршах: държавата ли го е радикализирала? Или държавата правилно е идентифицирала вече съществуващ радикал?" писа той в Twitter.
Това, което за мнозина е изненадващо в биографията на Емвази, е че той е добре образован и произхожда от богато семейство.
"Светът сега размишлява как един лондончанин с университетско образование може да обезглавява западняци с такава безпощадност", пише политическият кореспондент на New York Майкъл Барбаро.
Дали обаче това е най-шокиращата подробност от живота на Емвази?
Терористите се появяват под всякаква форма и във всякакви условия, и това е вярно от доста време. Достатъчни примери са Осама бин Ладен, бившият лидер на "Ал Кайда", който е от семейство на милиардери. Анвар ал Аулаки, лидерът на групата на Арабския полуостров, е следвал за докторска степен в университета "Джордж Вашингтон" в САЩ, но напуска, за да се присъедини към борбата.
Според Economist "сред някои от най-известните заподозрени терористи има доста образовани хора, представители на средната класа."
Изданието цитира следните примери: "Неуспелият атентатор от Таймс Скуеър Фейсал Шехзад е с магистратура по бизнес-администрация и е син на висш пакистански офицер от ВВС. Умар Фарук Абдулмуталаб, който е обвинен в опит да взриви самоделна бомба на трансатлантически полет в т.нар. „заговор с бельото", има диплома от Юнивърсити Колидж, Лондон, и е син на богат нигерийски банкер. Заподозреният в извършването на самоубийствения атентат тази седмица в Стокхолм е завършил британски университет".
Инженери, лекари, професионалисти
Същото важи и в момента. Откакто „Ислямска държава" излезе от хаоса на сирийската гражданска война и окупацията на Ирак, тя е много ефективна в привличането на заможни и добре образовани нови членове.
Сред ранните доброволци, присъединили се по същото време като Емвази, бе и канадският гражданин Андре Пулен. Докато разказва за мотивацията си да се присъедини към "Ислямска държава" в пропаганден видео-материал, той заявява: "Преди да дойда в Сирия, имах пари, семейство и добри приятели. Не бях някакъв анархист или човек, който желае да унищожи света и да избие всички."
Той продължава, отправяйки призив за още доброволци: "Имаме нужда от инженери, от лекари, от професионалисти. Всеки може да допринесе с нещо за каузата на "Ислямска държава"."
И те явно са дошли
"Ислямска държава" предлага равни възможности. Там има всичко - от садистични психопати, до хуманистично ориентирани хора и чисти идеалисти", казва Джон Хорган, професор в Центъра по изследване на тероризма и сигурността към Масачузетския университет "Лоуъл".
Доклад, разпространен в края на миналата година от Международния център за изследване на радикализацията към лондонския "Кингс Колидж", констатира, че голяма част от двадесет британски граждани, загинали при боеве в Сирия, са имали добре платена работа.
Един е бил шофьор на товарни превозни средства за британската Агенция за пътна инфраструктура, друг е работил в лондонска агенция за недвижими имоти, а поне петима от присъстващите в базата данни на центъра за изследване на радикализацията са постъпили в университет или са го завършили.
Отделно си заслужава да отбележим факта, че повечето чуждестранни бойци от "Ислямска държава" идват от Тунис - най-образованата и космополитна държава в арабския свят. Тунизийските власти считат, че около 2400 граждани на страната са се присъединили към групата.
Има много показатели и някои стабилни тенденции - но пътят към радикализацията не е само един.