За управляващата Социалдемократическа партия в Швеция ситуацията след изборите е като наполовина пълна/наполовина празна чаша.
От една страна, партията на Стефан Льовен спечели изборите със солидна преднина пред основния си конкурент - Умерената партия. Партийният лидер и настоящ премиер обяви, че няма да подава оставка (както беше призован след изборната нощ).
Загубата на гласове в процентно отношение, както и загубата на основния партньор на партията - Зелените, донякъде се компенсира от ръста в гласовете за Лявата партия, която също е част от т.нар. Ляв блок - условната коалиция на левите политически формации в страната.
В крайна сметка Блокът успя да вземе крехко надмощие над Алианса - дясно-центристката коалиция между Умерената партия, Либералите, Християн-демократическата партия и Центристката партия - 40,6% спрямо 40,3%.
Най-важен от всичко сякаш е фактът, че крайно-десните Шведски демократи (антиимигрантска, евроскептична, крайноконсервативна формация) не успя да спечели предвещаваните й 20% и да се класира сред първите две политически сили.
И все пак резултатът дава лек привкус на пирова победа. За социалдемократите е невъзможно в момента да сформират правителство, без да търсят подкрепата на "Умерената партия" в една голяма коалиция от германски тип.
Самият Льоверн вече призова за успокояване на страстите и да не се спекулира по темата. Въпреки това няма как да бъде създадено стабилно правителство в страната, без двете най-големи партии да си стиснат ръцете, особено ако искат да изолират Шведските демократи извън властта.
А това не е нещо невъзможно. Двете формации имат близки политики по много въпроси. Така че надежда за излизане от политическата криза на това почти патово равенство между Левия блок и Алианса има.
Но дори и тогава, пред тях предстоят тежки преговори, които да доведат до оформянето на коалиционно споразумение.
Нещо повече - както всяка голяма коалиция, така и тази ще отвори вратата пред Шведските демократи да се превърнат в най-голяма опозиционна сила, позволявайки им да натрупат още дивиденти.
Очаква се партията на Джими Окесон да разполага с 63 места в парламента, след като получи 17,6% от гласовете на избоите. Този резултат не отговори на смелите прогнози, че антисистемната формация ще мине 20% и ще бъде втора (а според някои и дори първа) политическа сила, но определено е сериозно подобрение в равнение с резултата им отпреди 4 години (12,9% и 42 места в парламента).
През последните десетина години крайното дясно в Швеция преживява своя възход на фона на мигрантската криза в Европа (която много сериозно засегна страната) и нарастващата престъпност. След 2015 г. там живеят над 160 хил. бежанци от Близкия изток и Северна Африка, които допълват вече богатия пейзаж от мигранти от Източна и Югоизточна Европа.
Подобно на другите популисти в Европа, и Шведските демократи се възползват от растящото напрежение спрямо мигрантите, давайки обещания за спиране на социалните политики за бежанците и организиране на референдум за излизане от ЕС с цел ограничаване ефекта на глобализма.
Едно обединение във властта на Социалдемократите и Умерената партия би дало на Шведските демократи възможност да се обособят като основен играч срещу политическото статукво - нещо, което безспорно ще засили позициите им.
Така в страната вече се наблюдава тенденцията за засилване на националистическите и крайно-десни партии, която е налице из цяла Европа.
Изборите в Швеция и все по-ясната нужда от сформиране на правителство на голямата коалиция между социалдемократите и дясно-центристката Умерена партия обаче показват и една друга общоевропейска тенденция - западането на традиционното ляво в Европа.
Типичната социалдемокрация на Партията на европейските социалисти през последните години сериозно губи почва като Швеция беше един от бастионите на лявата идеология. В момента в Европейския съюз на пръстите на едната ръка се броят държавите, управлявани от ляво правителство - Швеция (засега), Португалия, Испания, Румъния и Гърция.
От тях в Гърция Сириза е по-скоро комунистическа формация като себеопределяне (макар и през последните години да смекчиха тона); румънските социалдемократи, подобно на България, са доста капиталистически ориентирани наследници на комунистическата партия (залагайки по-скоро на консервативни послания и национализъм, отколкото на типичното ляво); в Испания управляващата лява коалиция се крепи най-вече на нежеланието властта да се върне в Народната партия (преди месеци правителството на Рахой подаде оставка след голям корупционен скандал).
Така на практика единствените две традиционно леви правителства са коалициите в Португалия и в Швеция. А сега шведите са напът да променят това, придавайки лек консервативен елемент към картинката.
Това обаче вероятно ще е неминуем момент за страната. Основната база за критики към лявото правителство е насочена към политиките му спрямо бежанците.
Чисто културният сблъсък от ударното вкарване на над 160 хил. чужденци, по-голямата част от които с друга вяра и с други нрави, предизвика напрежение в обществото, а формации като Шведските демократи се захранват именно от това напрежение.
Големият проблем в случая е, че естественият начин това напрежение да стихне, би отнел твърде много време - опция, с която нито Швеция, нито Европа разполага в достатъчна степен.
Затова и темата ще е ключова както за потенциалните коалиционни преговори, така и за следващото правителство на страната - в какъвто и формат да е то.
Надеждата на социалдемократите на Льовен в случая е високият жизнен стандарт в страната да успее до голяма степен да убие недоволството поне дотам, че Шведските демократи да не могат да се възползват достатъчно успешно от него, а след това чрез постепенни политики да бъдат интегрирани или асимилирани малцинствата.
Това обаче ще е дълъг и труден процес, който ще изисква волята на голямо и силно мнозинство. Ще може ли Швеция да се сдобие с такова обаче предстои да се види през следващите седмици.
