Често можете да прочетете в най-различни статии за Албания, че това е "последната страна на религиозната толерантност".
Тази ведра дефиниция е затвърдена и от думите на папа Франциск, който по време на свое посещение през 2014 г. похвали балканската нация за забележителното съжителство на различните религии, като заяви, че тя трябва да служи като пример за света.
"Това е особено валидно в днешно време, когато автентичният религиозен дух се извращава от екстремистки групи и когато различията се изкривяват", допълни той тогава.
Причината за неговото изказване и общото впечатление за мирно съжителство е, че според последните данни от преброяването през 2011 г., около 56,7% от населението се определя като мюсюлмани, повечето от които сунити, 10% - като католици, близо 7% - като православни, а 5,5% - като атеисти. 2,1% пък казват, че са членове на ордена Бекташи - форма на балкански суфизъм със седалище в Албания.
Тези шарени резултати обаче имат много дълга и отчасти мрачна предистория.
Преди комунистите да вземат властта в страната през 1944 г., се смята, че в Албания, чието население тогава наброява 1 180 500 души, има около 70% мюсюлмани и 30% - християни.
Година по-късно обаче за партията става пределно ясно, че трябва да поведе война с религията - католическите духовници имат силни международни връзки и отхвърлят комунистическата пропаганда.
Ето как през март 1946 г. се стига до екзекуцията на седмина духовници и до ареста на още десетки, повечето от които осъдени на военни процеси.
Кампанията срещу религията се засилва, когато партийният и държавен лидер Енвер Ходжа изнася пламенна реч на 6 февруари 1967 г., в която официално обявява началото на битката срещу "религиозната идеология". Тя е последвана от писмо на Централния комитет, предназначено да поведе нападението над религията в цялата страна, пише Balkan Insight.
"Религията е опиумът на хората. Трябва да направим всичко възможно, за да накараме всички да разберат това, дори тези, които са били отровени (а те не са малко на брой). Трябва да ги излекуваме. Това не е лесна работа, но не е и невъзможно", се казва в писмото.
Политическата реторика и интензивната медийна пропаганда подтикват младите хора да атакуват религиозни обекти.
Според Музея на паметта, онлайн проект на Албанския институт за политически изследвания, 2169 религиозни институции са били затворени, включително 740 джамии, 608 православни църкви и 157 католически храмове. Заедно с тях е унищожено и културно-историческо наследство.
Николин Курти, племенник на преследвания духовник и дисидент Щетен Курти, припомня как това е създало "атмосфера на несигурност".
Така например той разказва, че през 1968 г. на улицата имало камиони, пълни с хора, които по-късно са откарвани в трудови лагери. Преди това обаче ги оставяли на улицата, за да могат хората да видят какво ще им се случи, ако "се отклонят от партийната линия".
В крайна сметка всички религиозни вярвания са напълно забранени в Конституцията на Народна република Албания през 1976 г., девет години след речта на Ходжа.
Член 37 гласи: "Държавата не признава религията и подкрепя и развива атеистична пропаганда, за да ангажира хората в материалистичния научен мироглед".
Междувременно член 55 забранява създаването на всякакви организации с религиозен характер.
Това е и моментът, в който Партията на труда тържествено декларира, че Албания е "първата атеистична държава в света".
В полза на това внушение работи дори киното.
По време на управлението на Ходжа държавното киностудио Shqiperia e Re ("Нова Албания") се посвещава на продукцията на филми с антирелигиозна пропаганда.
В тях духовниците са представени като най-различни злодеи - те организират принудителни бракове, корумпирани са, опитват се да свалят властта и, разбира се, са родоотстъпници.
Те се излъчват стотици пъти в единствената обществена албанска телевизия, която съществува преди падането на режима, а днес все още се въртят и от частни канали в страната.
"Тези пропагандни филми само нанесоха щети. Година след година те създаваха въображаеми врагове, несправедливо обвиняваха групи от хора и създаваха фалшива реалност", казва Джонила Годоле, ръководител на Института за демокрация, медии и култура.
Албанските вестници работят в същия дух - освен статии, в които подробно се обяснява защо са врагове на народа, в тях редовно има и карикатури на духовници или подигравателни заглавия, които придружават снимките от процеса срещу тях.
"Тридесет и три години задължителен атеизъм оставиха следа в албанското общество", казва социологът Зихди Дервиши.
По думите ѝ навлизането на страната в пазарната икономика и демокрацията е маркирано от две големи катастрофи - липсата на консолидирани държавни структури и отсъствието на религиозно образование, което според нея "уврежда социализацията на албанците и води до висока престъпност".
И все пак, както личи по всичко, комунизмът не е успял да изкорени вярата и днес по-голямата част от хората са последователи на някоя религия.
За жалост, страната се оказа и донякъде уязвима към ислямския екстремизъм. През ноември 2016 г. властите в Косово арестуваха 19 души, заподозрени в планиране на терористична атака по време на квалификационния мач за Световното първенство по футбол между Албания и Израел.
Полицията, разследваща инцидента, откри експлозиви и доказателства, че заговорът се координира от двама косовски албанци, които са известни членове на "Ислямска държава". Според правителствената статистика през 2015 г. около 114 албански граждани са се присъединили към редиците на джихадистите в Сирия и Ирак.
Сред причините за това е и икономиката на страната: Албания остава една от най-бедните страни в Европа с висок процент на безработица, особено сред младежта - около 28% от младите хора на възраст 15-29 години нямат работа.
Ето защо, иронично или не, религията може да се окаже препъникамък за политиците и днес - в условия на преговори за присъединяването на единствената предимно мюсюлманска страна към ЕС, територията на религиозния екстремизъм е особено деликатна.
