Като за страна точно под Северната полярна окръжност Исландия има доста мек климат. Да, не е като Коста дел Сол, духа доста вятър и през зимата слънце има за кратко, но в Рейкявик средната температура през януари е от минус 1 до плюс 2 градуса.
Даденост, която е станала повод за мемета и шеги заради леда в името на страната и контраста със съседна Гренландия, която вместо със зеленина е покрита с ледници.
Климатични модели обаче сочат, че Исландия може да оправдае името си и да се превърне в огромен ледник.
Защото - според някои прогнози - това, което поддържа настоящия климат на острова може да изчезне още към края на този век.
••• Откъде идват имената на Исландия и Гренландия:
Опасността не е чисто хипотетична - през 2025 г. властите в Исландия определиха евентуалния срив на Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC) като заплаха за националната сигурност.
Основанието са данни, които показват, че AMOC отслабва и прогнозите, че това би могло да доведе до колапса му в рамките на този век или в следващите 100 години.
Атлантическата меридионална циркулация е огромна система от течения в Атлантическия океан, която пренася топла вода от тропиците съм северните части на Европа. Там тя изстива, потъва и се връща на юг, където се затопля отново. Част от тази система е и течението Гълфстрийм, и тя формира времето в Северозапада Европа.
Евентуално разпадане или значително отслабване на AMOC е сред най-катастрофалните сценарии за тези части на света, тъй като би довело до рязко и значително охлаждане на климата в Северна Европа, особено в страни като Великобритания, Ирландия, Норвегия и особено Исландия.
Най-мрачните хипотези показват, че в Исландия температурите през зимата може да падат до минус 45 градуса, а водите край острова да замръзват.
"В този момент Исландия би била един гигантски глетчер", казва пред "Вашингтон поуст" директорът на Исландското метеорологично бюро Хилдигунур Торнстейнсон.
Ако се стигне до най-ледения сценарий, животът в Исландия може да стане непоносим, допълва министърът на климата и околната среда Йохан Йохансон. Пред "Си Ен Ен" той пояснява, че климатът, икономиката и сигурността на страната му са дълбокото свързани със стабилността на океанските течения около острова.
Потенциалният им срив е "екзистенциална заплаха", тъй като драстичната промяна може да разруши инфраструктурата, транспорта и основни индустрии като риболовната.
Евентуален срив или сериозно отслабване на AMOC ще е катастрофално далеч отвъд Северна Европа. Това ще доведе до огромни промени във времето и климата, ще увеличи нивото на морето на места в САЩ и Европа, ще затопли допълнително тропиците и ще измести модела на валежи, водейки до суши на места в Африка.
Нищо от това не нито гарантирано, нито потвърдено със 100% вероятност.
Сривът на AMOC е един от възможните сценарии, разглеждани при промяната на климата и затоплянето на планетата. Защото потенциалното охлаждане на Северна Европа далеч не означава, че в останалите части на света няма да стане по-топло. Напротив.
Измененията в системата за циркулация на теченията в Атлантическия океан се дължат именно на климатичните промени и топенето на ледниците в Гренландия и Арктика, повечето валежи в северните ширини и затоплянето на водата в океана. Това променя баланса на топла и студена и солена и сладка вода, който "задвижва" конвейра на циркулацията. Ако на север в океана има повече сладка вода заради топящите се ледници, тя потъва по-трудно и съответно циркулацията се забавя. Така по-малко студена вода отива на юг, по-малко топла се връща на север и съответно няма какво да затопля тази част на Европа.
Доскоро се смяташе, че е вероятно AMOC да отслабне до края на века, но срив преди 2100 г. не се приемаше за особено вероятен. Анализи на симулации след 2100 г. обаче сочат, че това може да стане в рамките на следващите 100 години, особено при продължаващо затопляне. Нещо повече - достигането на критична точка на необратимо отслабване може да настъпи още през XXI век.
Според един от авторите на този анализ - Щефан Рамщорф от Университета в Потсдам, Германия, спирането на системата от течения не бива повече да се смята за риск с ниска вероятност.
Има и други проучвания, които пък приемат обратното - че дори и при сериозно затопляне на климата AMOC може да издържи и да не се срине.
Макар че това все още са хипотези, без яснота кога и дали системата ще достигне критичен праг, в Исландия вземат въпроса сериозно.
Министърът на климата Йохансон представя последните данни пред кабинета в Рейкявик през есента на 2025 г., и изразява сериозна загриженост. Националният съвет за сигурност на страната пък определя потенциалния срив на системата като риск за националната сигурност. Като официална позиция това трябва да изисква координирана реакция на правителството на високо ниво за разбиране и евентуална превенция или намаляване на последствията.
Какви точно може да да те - включително върху земеделието и риболова, обаче тепърва ще се проучва.
"Това, което знаем, е че настоящият климат може да се промени толкова драстично, че да стане невъзможно да се адаптираме", казва Йохан Йохансен.
Съседите на Исландия също приемат сериозно евентуалната опасност.
В момента "съществува голяма несигурност дали AMOC ще премине критичен праг, както и при какво ниво на глобално затопляне или в какъв времеви хоризонт това може да се случи", отбелязва скорошен доклад на Северния съвет - междупарламентарната организация за сътрудничество на страните от Северна Европа.
"Докато тези прагове не бъдат определени с по-голяма сигурност, трябва да се прилага предпазният принцип: всяко допълнително затопляне и всяко удължаване на периода на "надхвърляне"на 1,5 градуса увеличава риска от срив на AMOC", отбелязват от там. И смятат, че е от съществено значение да се настоява за политики по ограничаване на емисиите.
Северните страни смятат, че трябва да се осигури дългосрочно финансиране за поддържане и използване на наблюдателни мрежи и за изграждане на система за ранно предупреждение за AMOC.
Освен това според доклада е наложително е потенциалният срив на AMOC да бъде третиран като реален и значителен риск.
