Учени в Швеция са напът да направят огромен пробив в науката, който да позволи съживяване на отдавна изчезнал животински вид.
Става въпрос за тасманийския тигър, чийто последен представител умира през 30-те години на миналия век.
Наскоро публикувано изследване обаче твърди, че има начин изчезналият вид да бъде буквално възкресен от мъртвите. За първи път в историята учени успяват да извлекат РНК молекули от отдавна умряло животно, които молекули биха дали задълбочена информация за това как са функционирали гените му и съответно как то би могло да бъде създадено наново чрез генно инженерство.
"РНК позволява да видим през клетките и тъканите и да достигнем до истинската биология, която се е съхранила през столетията в този вид, точно преди да изчезне", казва пред "Си Ен Ен" водещият автор на изследването Емилио Мармол Санчес, биолог в Центъра за палеогенетика SciLifeLab в Швеция.
Същественото откритие е, че РНК молекулите за първи път са извлечени от музеен експонат на изчезнал вид. Досега подобно нещо се е случвало с останки на вълк на 14 300 години, но те са били открити в почти идеално състояние в район с вечно замразена земя.
За разлика от ДНК молекулите, които при определени условия могат да се съхранят в продължение на десетки хиляди години, РНК е далеч по-нестабилна и лесно разрушима.
Нейната функция е да копира генетична информация от ДНК чрез така наречения процес на транскрипция.
За да обясни по-точно какво представлява рибонуклеиновата киселина, Мармол Санчес използва интересна аналогия, в която всички ресторанти в определен град използват един и същ общ справочник с рецепти. Това е ДНК.
От своя страна РНК представлява начина, по който различните заведения произвеждат различни ястия от тези рецепти.
"Ако се съсредоточим само върху ДНК, никога няма да схванем по какво се различават ресторантите", обяснява ученият.
"Чрез РНК, вече можем да влезем в тях и да пробваме паелята, сушито или сандвичите. Научаваме много като четем рецептите, но само от тях не можем да разберем подробностите за метаболизма и биологията на тези ресторанти", допълва той.
В случая генетичният материал за изследването е извлечен от тъканите на 132-годишен екземпляр на тасманийски тигър в колекцията на Музея на природните науки в Стокхолм.
Тилацинът, наричан тасманийски тигър заради ивиците си по гърба си, е бил торбест бозайник, който отглежда малките си в торбичка като кенгуруто.
Бил е широко разпространен на всички острови между Нова Гвинея и Австралия, но се смята, че преди около 2000 години изчезва напълно от региона, като единствено на остров Тасмания се запазва популация.
За съжаление, тасманийският тигър се оказва огромна заплаха за добитъка на заселниците, които започват да пристигат там след XVIII век.
В продължение на десетилетия те организират ловни кампании, докато в крайна сметка не се стига до пълното изтребление на вида.
Последният известен тилацин, на име Бенджамин, умира в зоопарка на град Хобарт през 1936 година.
Мармол Санчес казва, че възкресяването на вида не е било конкретна цел на изследването, но възможностите за по-доброто разбиране на генетичния състав на тасманийския тигър ще подкрепят усилията на други учени, които работят в тази посока.
Става въпрос за професор Андрю Паск и неговия екип в Университета на Мелбърн.
"Доскоро смятахме, че е възможно да се извлече единствено ДНК от музейните експонати, но това изследване оборва досегашните ни разбирания", казва Паск и добавя, че новото откритие ще добави дълбочина към опознаването на изчезнали видове и ще помогне на науката да възстанови техните геноми.
Паск е ръководител на международен екип от Австралия и САЩ, чиято идея е да възкреси тасманийския тигър с помощта на стволови клетки и технология за генно редактиране.
В интервю от миналата година той казва, че "първото живо бебе тилацин" би могло да се появи на бял свят в рамките на следващото десетилетие.
Участие в проекта има и базираната в Тексас компания Colossal, която пък си е поставила за цел да съживи праисторическия вълнест мамут, изчезнал напълно преди повече от 4000 години.
С открития като това на екипа на учените в Швеция при всички положения се увеличават шансовете някой ден отново да видим отдавна изчезнали животни.
