Хората и вълците никога не сме се разбирали добре. Борбата е неравна и в Европа това води до почти пълното изчезване на тези хищници.
Но благодарение на въвеждането на редица мерки на опазването на вълците, те се постепенно се връщат на континента в последните десетилетия.
До степен, че взаимоотношенията ни с тези хищници навлизат в нова фаза.
Завръщането на вълците в региони в Европа, където те са били изчезнали за дълго време води до нарастващи конфликти с местните фермери и ловци, особено там, където не са предприети превантивни мерки срещу нападения над добитъка, обявиха от Европейската комисия (ЕК).
Лично председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен каза, че концентрацията на вълчи глутници в някои региони на Европа се е превърнала в "истинска опасност за добитъка и потенциално и за хората".
Фон дер Лайен поиска от местните и националните власти да предприемат мерки, там, където е необходимо, и припомни, че настоящото законодателство им позволява това.
ЕК започна и "нова фаза" в работата си по определяне на предизвикателствата, свързани със завръщането на вълците на континента.
Според последния доклад на организацията Rewilding Europe от 2022 г. то е най-бързо в сравнение с останалите хищници и се смята, че в Европа вече има около 17 000 животни.
Това не се посреща с еднозначен ентусиазъм и лично фон дер Лайен беше засегната, след като вълк уби понито ѝ Доли през миналата година.
Сега от ЕК искат информация за популациите и влиянието им от властите по места и от учените, за да преценят дали да предложат промяна в статута на защита на вълците в ЕС. Възможно е да се осъвремени и законовата рамка, което да позволи повече гъвкавост при нужда.
Повечето популации от вълци в Европа са обект на защита от директивата за местообитанията, която забранява умишленото залавяне и убиване на диви вълци.
От ЕК напомнят, че при определени условия може да се ползва дерогация от директивата и строгия режим на защита. Дерогацията позволява на фермерите да защитават добитъка си с определени мерки - например с капани за вълци.
Скотовъдци от Европа вече призоваха да бъде преразгледат статута на защита на вълците заради зачестяващите нападения над добитък и щетите, които търпят. Европейският парламент също призова ЕК да подкрепи агросектора и да осигури повече гъвкавост по отношение на опазването на стадата от нападения.
Най-сериозни поражения се наблюдават при фермери от Германия, Франция, Италия, Чехия, Австрия и Белгия.
Само в Австрия броят убити животни от вълци е нараснал с 230% през 2021 г. и фермерите са се разделили с 680 глави добитък заради атаки на вълци. Благодарение на това няколко района в страната позволиха отстрел на дивите животни.
От другата страна, естествено, са природозащитниците. "Трябва да празнуваме, а не да се плашим от бавното възстановяване на популациите на вълците в ЕС", коментира заявката на ЕК Рейнеке Хамелеерс, изпълнителен директор на Eurogroup for Animals.
Според нея успехът все още е крехък, а промяната в статута на защита би застраши оцеляването им.
Според Международния съюз за защита на природата вълците са класифицирани като незастрашен вид.
Според Червената книга на България те са уязвим вид. Няма точни данни колко са вълците в нашата страна, но се смята, че са около 2000.
У нас е позволен ловът на вълци, а при нападения над добитък се издават разрешения за отстрел, но само за индивидуален лов, без хайки.
