Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Възходът на движението, което ви предлага да не перете дрехите си

... или поне не толкова често Снимка: iStock
... или поне не толкова често

"Не сменям сутиена си всеки ден и не пъхам дрехите в пералнята след първото им носене".

Думите са на популярната дизайнерка Стела МакКартни, която не крие, че не е фен на честото пране на дрехите си. Тя подчертава, че спазва висока лична хигиена, но извън това спазва "правилото на палеца" - ако нещо не е много мръсно, ако не оставя следи по прокаран по него палец, не се чисти.

Изказването ѝ, за първи път изречено пред "Гардиън", стига до заглавията и по другите медии, които интерпретират как ли не думите на МакКартни.

Впоследствие се оказва, че дизайнерката далеч не е сама и всъщност има цяло движение, което подкрепя рядкото (или никакво) пране на дрехите.

Някои от последователите на идеята за рядко или никакво пране са израснали в семейства, които са на другата крайност и поддържат свръхстрога хигиена. Такава е например Челси Хари, която пред "Би Би Си" разказва, че майка ѝ имала навика да пере всичко след едно използване или едно обличане.

В студентските си години обаче Хари се запалва по планинарството и няма как да пере дрехите си всеки ден, докато е на походи. Постепенно тя осъзнава, че може да обикаля с една раница дрехи седмици наред, без да изпита особен дискомфорт.

"Казах си - защо не правя така и в ежедневието си?", припомня си младата жена. В момента Хари разчита изцяло на носа си, за да прецени кога трябва да изпере дадена дреха. Освен това прилага трикове, научени от нейната баба, за да пази дрехите си чисти за по-дълго време.

Вместо да пере пижамата си през ден, Челси я прибира под възглавницата. Пръска подмишниците на тениските си с водка и на другия ден, след като се изкъпе, ги облича без остатъчни миризми.

Професор Марк Съмър от университета в Лийдс заявява, че всяко пране нанася щети на дрехите, които понякога са непоправими.

След пране дрехите могат да се накъсат, да отеснеят или да се скъсят. Могат да се появят наръфани нишки, цветът да избледнее или пък някое копче или джоб да се скъса. Това важи с пълна сила за дънките, които омекват и се отпускат с всяко пране и всяко носене.

За Fast Company Съмър уточнява, че не призовава хората съвсем да спрат да перат дрехите си.

"Не искам да карам когото и да било да се чувства нехигиенично, само искам хората да преосмислят навиците си", казва той. Това, към което професорът призовава, е баланс в свят, в който едни от най-агресивните реклами са тези на почистващи и перилни препарати, а манията по чистотата понякога излиза извън контрол.

Не на последно място, прането спомага и за замърсяването на планетата. Унищожените от пране дрехи се заменят с нови, най-често от бързата мода, а изкуствените нишки от облеклото попадат в океаните. А именно дрехите от изкуствени материи като полиестер и полиамид имат нужда от много по-често пране, защото попиват по-лесно телесните миризми.

Тук идва и прекомерният преразход на вода и електричество, необходими за пране в пералня. Според производителят AEG 90 процента от изпраните дрехи не са били достатъчно мръсни, за да попаднат в коша за пране.

От фирмата правят и друго изчисление - около 17 на сто от средният разход на вода в едно домакинство отива за пране и най-вече за машинно пране. Компанията, известна с домакинските си уреди, също смята, че рекламите на перилни препарати са виновни за прекалено честото пране.

"Единственият начин да се утвърдите като бранд за перилни препарати е да убедите хората, че трябва да перат дрехите си все по-често и по-често", убеден е професор Съмнър.

Дори един поглед към рекламите на прахове и препарати за пране е достатъчен, за да се убедим, че е прав. В тези клипове се набляга на свежия аромат след пране, на искрящо белия цвят или пък на въпросите с какво точно е прана тази дреха, че изглежда/ухае толкова прекрасно.

Съмнър обяснява, че един чифт дънки може да се носи 2-3 преди следващо пране. Същото се отнася за панталони, костюми, якета, някои видове ризи и топове.

Колкото по-естествена е материята, от която дрехите са изработени, толкова по-трудно те попиват и задържат неприятни миризми, така че качествените материи са един от ключовете към по-рядкото пране.

На пазара вече се появяват брандове, които изработват дрехите си само и единствено от висококачествена мериносова вълна. Потребители на тениски и блузи от мериносова вълна се кълнат, че могат да носят един топ седмици наред, без да се усети дори и намек за неприятна миризма.

От компанията Wool & Prince са категорични, че една тяхна вълнена рокля може да бъде носена 100 дена без пране.

Те вече имат и сериозна конкуренция, която изработва продуктите си или от естествена вълна, или от сто процента естествен памук - материи, които издържат най-много без пране. Този тип фирми упорито се опитват да убедят потребителите, че целта им не е да занижат хигиената на клиентите си.

Напротив, те се насочват най-вече към онези, които искат да си изградят минималистичен гардероб, които пътуват често или които просто са по-загрижени за природата.

И, не на последно място, към онези, които искат да намалят консуматорските си пориви и да ограничат разходите си за дрехи, ток и вода.

 

Най-четените