Вечерта на "Парк де Пренс" беше доста притеснителна за феновете на отбора домакин поне по няколко причини.
Но към края на странния мач, преминал на приливи и отливи и за двата тима на игрището, се стигна до блестящ период за Пари Сен Жермен.
Изведнъж събитията сякаш се случваха през пролетта на миналата година и всички като с машина на времето се бяха преместили 9-10 месеца назад.
Дезире Дуе и Хвича Кварацхелия разгърнаха арсенала си от трикове срещу своите персонални пазачи, а Витиня и Жоао Невеш прехвърчаха из халфовата линия и тотално диктуваха двубоя.
Феновете се вдъхновиха от проблясъка на своите любимци и за миг се върнаха към онези магически четири месеца, през които ПСЖ беше един от най-впечатляващите отбори, виждани някога на клубно ниво.
Носталгията дава невероятен колективен стимул, но в случая въпросният миг отмина твърде бързо.
Съперникът Монако беше успял да затрудни максимално Пари Сен Жермен още в първия мач, а в реванша уплаши домакините още докато беше с 11 души през първото полувреме.
После монегаските демонстрираха, че могат и с човек по-малко и се възползваха от слабостите на ПСЖ в отбрана, за да направят резултата 2:2 в добавеното време.
Трябваше им още един гол и Вут Фаес беше на сантиметри от това да го осигури и да докара до продължения този плейофен сблъсък от Шампионската лига.
Когато последният съдийски сигнал дойде и ПСЖ все пак продължи напред, феновете на "Парк де Пренс" изпитаха преди всичко облекчение.
Тимът на Луис Енрике е на осминафинал, но проблемът е, че не изглежда като същия отбор, който по толкова безапелационен начин спечели миналото издание на турнира.
Недостатъците, които парижани проявиха срещу Монако, се забелязват редовно в играта им през последните месеци.
Изнеслият изумителна кампания през 2024/25 Витиня вече не е толкова енергичен и толкова прецизен при пасовете.
И други звезди като Ашраф Хакими и Кварацхелия са свалили нивото и чисто физически не показват предишната свежест.
Още преди реванша Енрике призна, че е необходимо подобрение в защита и най-вероятно се е убедил още по-силно в това.
Истината е, че проблемите взеха да се проявяват още през лятото след гръмката победа във финала на Шампионската лига.
Да не забравяме, че ПСЖ още празнуваше най-успешния сезон в своята история, когато дойде време да замине за Световното клубно първенство - провело се при изтощителни жеги на другия край на света.
Беше съвсем разбираемо, че в Щатите играчите на Енрике не бяха на 100%. И се очакваше да се възстановят от цялото преживяване по-късно през сезона.
В настоящия етап обаче въпросът е дали тимът изобщо ще тръгне нагоре в някакъв момент от кампанията.
Последиците от миналия сезон и липсата на почивка след него се усетиха и в здравословен аспект, защото почти всеки футболист от първия отбор претърпя някаква контузия.
Дезире Дуе и Усман Дембеле бяха особено неприятно ударени от травми, но докато в атака опциите са повече, липсата на Фабиан Руис в центъра на терена се оказа особено болезнена.
Без испанеца халфовата линия на ПСЖ така и не успява да заработи както преди.
Причини за паника няма, защото отборът все още изкопчва необходимите резултати и въпреки някои грешни стъпки в първенството, води в класирането с две точки пред Ланс.
Оптимистичната гледна точка е, че хегемонът на френския футбол ще се върне към най-високото си ниво, когато всички най-важни футболисти са здрави.
Но съществува и опасението, че този състав е преминал пиковия си период и се намира в упадък.
Треньорските ходове на Енрике вече не оказват такъв силен ефект, а се появиха и признаци за напрежение в съблекалнята.
След загубата от Рен в средата на месеца, носителят на "Златната топка" Дембеле даде гневно интервю, в което изтъкна, че са необходими повече колективни действия, а не всеки да играе само за себе си.
Предвид неговите реакции по време на мача, думите му бяха изтълкувани като упрек към Дезире Дуе.
Ако погледнем състава сега и го сравним с този от миналия сезон, ще се убедим, че е почти същият и за момента от основните фигури единствено Дембеле и Руис са контузени.
Само че една от звездите с гигантски принос за големия триумф през 2024/25 няма да се върне.
Джанлуиджи Донарума беше спасител на Пари Сен Жермен в много моменти от предната кампания, но се оказа, че Луис Енрике не го иска.
А засега нито Люка Шевалие, нито Матвей Сафонов са особено убедителни под рамката като заместници на италианеца.
Донарума притежава някои недостатъци, но е голям вратар, докато наследниците му явно не са от неговия калибър.
Когато си дадем сметка и че е трудно асове като Дембеле и Витиня да направят толкова грандиозен сезон като миналия, ще осъзнаем, че е почти неизбежно да се наблюдава известен спад.
Постигнатото от "червено-сините" преди година беше наистина специално и хубавото за тях е, че те все още могат да го направят отново, защото решителната фаза от 2025/26 тепърва предстои.
Но колкото по-дълго ПСЖ изглежда както в момента, толкова повече ще се засилва впечатлението, че това вече е различен отбор, макар и с почти същите изпълнители.
Може би най-важната задача пред футболистите е да се абстрахират от спомените за миналото и от очакванията към тях и да погледнат изцяло към бъдещите предизвикателства.
А за феновете остава да оценят и подкрепят настоящия Пари Сен Жермен, независимо че вече представлява нещо различно.
