Когато миналогодишният финалист в Шампионската лига Интер беше отстранен от Бодьо/Глимт във вторник и приключи рано-рано с турнира, италианският футбол изглеждаше на прага на исторически крах.
Аталанта изоставаше с два гола в общия резултат срещу Борусия Дортмунд преди плейофния реванш, а Ювентус беше катастрофирал тежко в гостуването на Галатасарай и беше загубил с 2:5.
Отпадането на всички представители на Серия "А" беше най-възможният сценарий и за първи път от 1987/88 щяхме да гледаме осминафинали за европейската купа без италиански тим.
Снощи Юве се бори геройски в реванша с Галатасарай и за малко щеше да сътвори епичен обрат с 10 души, но в крайна сметка загуби в продълженията и последва съдбата на Интер.
Намери се обаче неочакван спасител на италианския футбол и това беше Аталанта, който успя да отстрани Борусия на свой терен в същински трилър, завършил при резултат 4:1.
Храбреците от Бергамо обърнаха общия резултат с три безответни гола до 57-ата минута.
После Карим Адейеми вкара за германците и беше на път да прати срещата в продължения, но дузпа в самия край прати Аталанта напред.
Лазар Самарджич реализира изключително хладнокръвно наказателния удар в 98-ата минута и с последния удар в двубоя класира своите.
"Всички ни бяха отписали. Но този мач още веднъж показа колко силен е нашият състав - ние винаги вярваме и никога не се предаваме", радваше се след мача защитникът Давиде Дзапакоста, който отбеляза втория гол за "Богинята".
Тимът на Аталанта наистина сътвори нещо със сериозно значение както за италианския футбол, така и за Шампионската лига като цяло.
Оказа се, че това 4:1 е най-големият обрат в надпреварата след чудото на Ливърпул срещу Барселона (0:3 в първия мач и 4:0 във втория).
Точно така, от 2019 г. насам никой не беше наваксвал два гола пасив след първия мач в елиминации от Лигата на богатите. Парадоксално е, че го направи точно Аталанта, когато по-големите клубове на Ботуша като Интер, Ювентус и Наполи се провалиха.
Шампионът Наполи даже се предаде още в основната фаза, където завърши на 30-о място.
Така за малко да приключи една забележителна серия на италианските тимове. За традициите на страната в европейските клубни турнири е излишно да се говори - само ще припомним, че в 12 от последните 22 сезона по три италиански отбора са се класирали в топ 16 на Шампионската лига.
Всъщност последният път, когато гледахме елиминации без италианци, беше през 2001/2002.
Но тогава все още имаше две групови фази и елиминациите започваха директно от четвъртфиналите.
В онзи сезон никой от италианските представители не преодоля втората група, но още през следващата кампания станахме свидетели на изцяло италиански финал между Милан и Ювентус.
Макар че оттогава досега много се говори за упадъка на Италия във футбола, представителите на калчото продължаваха да правят по някой пробив в Европа.
Този път фокусът е върху скромният Аталанта - седмият в Серия "А", който вече смени един старши треньор през сезона и през януари продаде най-добрия си играч Адемола Луукман на Атлетико Мадрид.
Отборът от Бергамо изобщо не беше играл в Шампионската лига до 2019 г., но още при дебюта си в турнира стигна до четвъртфиналите и това си остава най-силното му представяне.
Близо десетилетие под ръководството на наставника Джан Пиеро Гасперини промени историята на Аталанта и клубът постигна немислими неща - не само участие в Лигата на богатите, но и триумф в Лига Европа преди две години.
Именно възходът на Аталанта поне донякъде оборва някои крайни оценки за състоянието на футбола на Апенините.
Вярно е, че Италия не произвежда такива таланти, каквито помним от миналото, а състоянието на националния отбор и опасността да бъде пропуснато трето поредно световно първенство са показателни.
Сред водещите пет първенства, Серия "А" е това с най-нисък интензитет и най-много нулеви равенства. А 40-годишният Лука Модрич е един от най-добрите в целия шампионат.
Европейските триумфи пък се превърнаха в голяма рядкост и откакто Интер спечели Шампионската лига през 2010-а, Италия има само два трофея - на Аталанта в Лига Европа (2024) и на Рома в Лигата на конференциите (2022).
Това едва ли е твърде изненадващо, защото топ футболистите в разцвета на силите си просто вече не играят в калчото.
Но все пак, не е ли преувеличено да се говори за тоталния упадък на Серия "А"?
Да не забравяме, че през 2023-та страната имаше финалист във всеки от трите европейски турнира. Наистина и трите финала бяха загубени, но финалните мачове обикновено са въпрос на малки детайли.
В момента за всеки от местните грандове има конкретно обяснение защо е в такава фаза от развитието си.
Интер обновява състава под ръководството на нов треньор, Ювентус опитва да си стъпи на краката, да намери правилния наставник и да стабилизира управлението на клуба, а Милан не участва в евротурнирите, но става по-силен при Масимилиано Алегри.
За шампиона Наполи присъствието на Антонио Конте на пейката е определящо, защото той по традиция се справя зле в Шампионската лига.
Това издание на турнира можеше да протече по-благоприятно за италианците и Интер например щеше да се класира директно за осминафинал, ако не беше една съмнителна дузпа в мача срещу Ливърпул от основната фаза.
"Нерадзурите" има защо да са разочаровани от отпадането от Бодьо/Глимт и от начина, по който изпуснаха своите шансове и в двата мача.
А Ювентус трябва да се ядосва от червения картон в Турция и от изпуснатата съвсем реална възможност за подвиг в реванша с Галатасарай.
Но не е съвсем справедливо тези конкретни обстоятелства да водят до прекалено негативни оценки за италианския футбол.
За Аталанта Шампионската лига продължава да бъде неочакван бонус и вълнуващо приключение, а възможните съперници в следващата фаза са на пръв поглед стряскащите Арсенал и Байерн Мюнхен.
Който и да се падне, очевидно бергамаските ще бъдат тотален аутсайдер в сблъсъка.
И в случая ще бъде тотална сензация, ако на четвъртфиналите Италия все още има свой представител в най-престижния евротурнир.
