Едва ли много фенове обърнаха внимание на жестовете на Гранит Джака и Джердан Шакири по време на мача от Световното първенство между Сърбия и Швейцария. На пръв поглед това изглеждаше обикновен мач, но на практика зад футбола тук имаше цели пластове политика, национализъм и неизлекувани драми от войните след разпада на Югославия.
Факт, футболните световни първенства винаги са били място, където държави и фенове да парадират с национализъм. В наши дни обаче геополитиката под повърхността е станала доста по-сложна от обикновеното развяване на знамена и скандиране на патриотични лозунги.
В понеделник ФИФА, глобалният регулаторен орган на футбола, глоби двамата швейцарски играчи – Гранит Джака и Джердан Шакири с по 10 000 швейцарски франка за показването на специфичния знак с ръце, демонстриращ двуглавия орел на Скендербег, който стои на знамето на Албания и президентския флаг на Косово.
Трима от играчите в швейцарския отбор – Джака, Шакири и Валон Бехрами, са всъщност родени в Косово, самоотцепилата се от Сърбия държава, която все още не е призната от редица страни по света. И тримата са етнически албанци, а братът на Гранит Джака – Таулант, също професионален футболист, роден в Швейцария, играе в албанския национален отбор.
Нито Албания, нито Косово обаче се класираха на световното първенство. Футболните фенове в двете държави обаче се усещат представени на Световното от отбора на Швейцария именно заради присъствието на играчи като Шакири и Джака, които не крият връзката с албанските си корени.
Това необичайно “заместване” беше особено видимо срещу Сърбия. Затова и мачът между двете държави се превърна в своеобразен сблъсък на национализъм - на косовски албанци и на сърби.
Така ако на терена Джака и Шакири отпразнуваха головете си с албанския орел, феновете на Сърбия скандираха от трибуните националистически лозунги, а на тениските на някои от тях се виждаше лика на Ратко Младич, генералът, осъден за геноцид над мюсюлманите в Босна от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.
И за сърбите, и за албанците (и за косоварите) емоциите от отцепването на Косово през 2008 г. са все още пресни. Пресни са и раните от войните след разцепването на бивша Югославия, където християни и албанци се избиваха допреди около 20 години. Спомените за убийствата и зверствата все още имат твърде ясен вкус, за да погребат току така негативните емоции.
Терените обаче не са мястото, където политиката и националните ежби ще се демонстрират. Или поне това е посланието на ФИФА.
След мача, в който Шакири вкара победния гол в последната минута, сръбският треньор скандално поиска германският рефер да бъде изпратен пред трибунала в Хага - "по начина, по който изправят нас там". За тези му думи и за цялостните реакции на сръбския щаб и демонстрациите на феновете ФИФА глоби сръбската федерация 54 000 франка.
Към коя страна всъщност е верността на косовско-швейцарските играчи? “Чувствам се сякаш имам два родни дома,” писа наскоро Шакири в трогателна статия за The Players Tribune.
"Просто е. Швейцария е дала на семейството ми всичко, и се опитвам да дам всичко за националния отбор. Но когато отида в Косово, веднага и там изпитвам усещане за роден дом", каза тогава футболистът.
Същият въпрос за лоялността, паралелна или разделена, се задаваше неотдавна преди световното първенство за германските звезди от турски произход Месут Йозил и Илкай Гюндоган, след като те позираха на снимки за предизборната кампания на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а Гюндоган му даде автограф върху тениската си: "С уважение към моя президент".
Фотосесията доведе до вълна от гневни коментари и дори тормоз срещу двамата играчи – и до поканата до тях от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер за разговор, в който да изяснят верността си.
Играчите трябваше да обясняват, че въпреки силните връзки със собствените им корени и произход, те се гордеят да представляват Германия. Въпреки това във въздуха остана известна хладина, засилена от подкрепата, получена от две трети от голямата турска диаспора на президентските избори в неделя. За сметка на това нито Йозил, нито Гюндоган не се представиха добре в първите два мача на германския отбор.
В предишни години френски националисти често иронизираха африканските и арабски корени на членове на френския национален отбор (доайенът на националистите Жан-Мари льо Пен се прочу с обвинението си към тях, че не могат да пеят "Марсилезата", защото са чужденци). Френското правителство от своя страна представя отбора като (донякъде подвеждащ) пример за успешна интеграция. Сега обаче подозренията за непълна лоялност отиват доста отвъд Франция, до места, където досега не е било известно да ги има.
В Швеция, която години наред се радваше на успехите на Златан Ибрахимович, син на босненски мюсюлмански емигрант, като ас на тима, сега фенове подлагат на тормоз семейството на Джими Дурмас. Футболистът е етнически асириец, чието семейство е емигрирало от Турция. Той имаше лошия късмет да допусне грешката в мача срещу Германия в групите на Световното, която коства точката на Швеция.
Целият шведски отбор засне видео, в което демонстрира солидарност с Дурмас, който се идентифицира в клипа като горд швед. Това обаче не се оказа особен фактор, тъй като дори се стигна до заплахи срещу футболиста и цялото му семейство.
Швеция, която в последните години прие повече емигранти на глава от населението от всяка друга европейска държава, вероятно не се сблъсква за последен път с неприятните нагласи, на които Дурмас е просто поредната мишена. Крайнодясната партия "Шведски демократи" бележи исторически рекорди в социологическите проучвания, а в страната идват избори.
В момента Европа изживява своя пик на антиевропейското говорене. Националистическите лидери издигат лозунги за размиването на идентичности, за суверенитет на отделните държави и все по-малка значимост на знамената и символите. И тези думи намират добра почва из цяла Европа.
Но континентът търпи промени и всичко това се вижда на Световното първенство. И макар раздвоената вярност на имигрантите става все по-сложен въпрос, знамената също придобиват ново значение и смисъл.
За Шакири швейцарското знаме е символ на състрадание. За Йозил и Гюндоган, германският флаг въплъщава тази системата на тренировки и селекция, която им е гарантирала успешни кариери, които не биха могли да имат другаде. В Швеция, родина на гордия патриот Дурмас, съществува футболен клуб, основан от асирийци – "Асюриска Фьоренинген", който дори е играл във висшата дивизия на страната.
Сложността сама по себе си не е проблем, а може да бъде дори и предимство. Ако албанците аплодират Шакири или Джака, швейцарските фенове не губят нищо. Ако турците стискат палци за Гюндоган, от това Германия само печели. Въпросът е да се извадят предимствата пред недостатъците. А това далеч не е въпрос само на футбол.
Но футболът също помага. И макар расизмът и омразата от време на време да се промъкват изпод политиката на ФИФА, а лоялността на играчите да се подлага понякога на съмнение, ние не просто гледаме футбол, но и обединяването на една нова Европа, въпреки всичкото разделение в нея.
Хубава статия, от 100 км личи, че не е писана от българин.
Не знам за 100км, но точно под заглавието изрично си пише "Webcafe по Bloomberg", което тук означава "преведена на български и съкратена версия на статия от Bloomberg".
.... 1 rare case | 27.06.201813:56 .... Хубава статия, от 100 км личи, че не е писана от българин. .... Това е критерият за качество на рядкото. Имаше и поговорка, още от социализъма: що е родно е негодно. Себе си включваш ли в тая категория. рядко? Иначе, като оставим настрана евро атлантическата партенка, че мафиотската територия косово била държава и че се била самоотцепила през 08г, а не отцепена с американски бомби през 99-та, статията настъпва някои чувствителни мазоли на съвременния европейски футбол и бизнес. По-скоро бизнес, футболът е добавка. Има ли в наше време европейски НАЦИОНАЛЕН отбор? Преди години една дама, сега покойна, полу французойка, но със самочувствие на по-французойка от де Гол, ми подметна злорадо: "Паднахте от Франция". Отговорих: "Паднахме, но не от Франция а от Мароко и Сенегал". Тогава във френския отбор имаше 5-ма французи. Не знам как се е чувствал и колко се е гордял с националния си отбор мосю Гастон от Дупле дьо ла Кур. А сега, с 5-ма шиптъри в швейцарския отбор, на кого да вярва хер Шванц от Дупенщайн? На коментатора, който му казва, че победата е на Швейцария срещу Сърбия или на Джаката, който казва, че е на Албания? И двамата швейцарци, иди го разбери. Такива дилеми ще се случват все по-често и ще се чудим на какво да се радваме. А то е казано преди 2000г. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛУГА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ.
Дедо, ето това е имал предвид Редкия - твоите излияния, които са си по балкански злобни, без грам толерантност, крайни и обидни. По това си личат българите, но не всички, слава на Бог! Тази вечер сърбите ще си съберат багажа, най-вероятно. И както прочетох в друг форум, според бг-коментаторите-сърбо-русофили, затова ще са виновни гадните католици от Бразилия!
И на какво толкова се радваш, Победке, че сърбите ще си събират багажа? И не ти ли се помрачава радостта от това, че руснаците се класират за 1/8 финала? Аз също имам много малко съмнения за изхода от тази вечерния мач, което нито ме радва, нито ме натъжава. А на сърбите помогна по пътя към дома германският съдия, не го знам католик ли е или протестант. Радвай се и на възхода на Албания.
>НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЛУГА НА ДВАМА ГОСПОДАРИ Трудно мога да намеря по-очевидна и ярка проява на доста характерния за българите робски манталитет, в който човек категорично няма друг избор в живота, освен да бъде слуга. В този мироглед въпросът дали да си слуга или не дори не е възможен - единственият смислен въпрос е на колко господари можеш да си слуга, а че ще си слуга е даденост, с която априори си се примирил, защото не виждаш и не искаш дори да си представиш, че би могла да съществува друга опция.
Индивидът, който обясняваше какво било то тропи, метафори, синекдохи, метонимии и пр., но не схвана метафората, че за известно време Крим не беше полуостров, сега приема буквално цитат от една от най-алегоричните книги - Библията. Така е, когато си чел сами evil bible. Никой не може, прасчо. И ти не можеш. Служи си на Шорош и си мисли, че си свободен.