Резултатите от втория тур на президентските избори вече са факт и те не оставят никакво съмнение - Румен Радев печели вота с категорична преднина. При първите реакции също нямаше кой знае какви изненади.
В следващите няколко дни ще се появят множество мнения и тълкувания за вота, но какви са първите изводи, които можем да направим още в нощта на вота?
1. Край на търканията между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2
Основното, което следва от тази изборна победа на Румен Радев, е фактът, че България влиза в един нов цикъл на разпределение на властта. Ако между двамата кандидати трябваше да се посочи един, който да има по-ясна ангажираност с това да съдейства за формирането на ново правителство, то това определено би бил Радев.
Сега всичко е в ръцете на четирите партии, които участват в преговорите за оформяне на парламентарно мнозинство, като настроенията са, че такова ще бъде постигнато, макар и с всички неравности по пътя.
Всичко това ни поставя в една среда, в която огънят между президент и Министерски съвет ще утихне за разлика от последните години, когато влошените отношения между Радев и бившия премиер Бойко Борисов доминираха политиката у нас.
2. Избирателите отново изолираха ГЕРБ
Тази тенденция, която наблюдавахме през всички избори за тази година, се потвърди отново. Макар проф. Анастас Герджиков да не беше официален кандидат на ГЕРБ, избирателите го припознаха като такъв и затова той не успя да достигне някаква значителна част от избирателите извън електората на тази партия.
А очевидно в момента настроенията са повече от ясни и сочат в посока изолирането на партията на Бойко Борисов от властта и вкарването ѝ в своеобразна "карантина".
3. Румен Радев - президентът, избран с най-пъстра политическа подкрепа
Данните от екзитпола дават и друга интересна тенденция, която до голяма степен подкрепя горният извод - за действащия президент са гласували мнозинството от електората на ПП, БСП, ИТН, ДБ и "Възраждане"
С други думи Радев получава подкрепата на масата от електората на всички по-големи партии и коалиции без ГЕРБ и ДПС. Това до голяма степен се дължи на факта, че той успя да се утвърди като "кандидата на промяната" - център на борбата срещу ГЕРБ, още откакто ГЕРБ бяха на власт. Сега това играе в негова полза и бетонира победата му.
4. Ефектът на "турския вот"
Макар все още да няма яснота каква точно е била избирателната активност сред българските граждани в Турция, репортажите са категорични, че както там, така и в типично силните региони на ДПС у нас избирателите не са били особено активни на балотажа на президентските избори. Това опровергава теориите, обикалящи през последната седмица в социалните медии у нас за очакван "щурм" за вота сред турските избиратели и подкрепата им за Анастас Герджиков.
Тези слухове обаче оказаха своя ефект върху кампанията, като неминуемо са мотивирали поне част от избирателите, дали гласа си за Румен Радев на балотажа. Това обаче тепърва предстои да се изследва като момент във вота.
Интересен ефект според екзитпола на "Алфа Рисърч" обаче показва двойна подкрепа за Герджиков спрямо Радев сред избирателите, самоопределящи се като български турци в България.
5. Проф. Анастас Герджиков по начало нямаше никакви шансове
Истината е, че въпреки всички коментари на експерти от предишния тур на изборите, Анастас Герджиков действително още от ден първи на кампанията нямаше някакви особени шансове за победа.
И причините за това са много - от все по-дълбоката изолация на ГЕРБ и приписването му на това, че е "кандидата на ГЕРБ", през факта, че той обяви кандидатурата си само дни преди началото на кампанията, докато Радев имаше 5 години на публично присъствие и висока подкрепа, та до вялата кампания, която Герджиков проведе, и целия му публичен имидж, напомнящ за късния Росен Плевнелиев.
Всички тези фактори предрешиха резултата от изборите много преди да бъде пуснат и първият глас днес, а даже и преди да бъде пуснат първия глас на 14 ноември.
Поредното голямо разочарование - избирателната активност
Напълно логично, и този път вотът регистрира по-ниска избирателна активност, довеждайки до "историческо дъно" при втори тур на избори за президент. Оценките до момента са различни, но никой от експертите не очаква активността да достигне до 40% от имащите право на глас.
Зад тази ниска активност обаче се крият много неща. Спокойно можем да отличим категоричната умора от избори, след като това е четвъртият път за годината, в който избирателите са привикани да отидат до урните.
Разочарованието от кандидатите на балотажа, които не успяха да убедят гласоподавателите, че си струва човек да избере един от двамата, е друг фактор. Някои от експертите, поканени в телевизионните студиа в неделя вечерта пък повдигнаха важната тема за нуждата от редакция на избирателните списъци и отърваването от мъртвите души в тях.
И все пак ниската активност в случая е по-скоро закономерна, отколкото изненадваща. По-интересно ще е с какво доверие ще започне новия си мандат президентът, както и какъв ще е рейтингът на потенциалното ново правителство.
