Каква е логиката на това Иван Стоенчев да бъде върнат като шеф на ВМЗ Сопот?
Ако темата за смяната на ръководството на държавната оръжейна компания от министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова ви е убегнала, това едва ли е такава изненада.
Въпросите рокади, извършени в Държавната консолидационна компания и във ВМЗ Сопот, действително не получиха такова внимание покрай всички новини за Украйна и споровете между парламентарните сили.
И все пак тази промяна заслужава човек да ѝ отдели внимание именно заради въпроса, с който започнахме - къде е логиката в случая.
Иван Стоенчев далеч не е ново лице за ВМЗ Сопот. Той ръководи компанията в продължение на близо 10 години с известни прекъсвания между 2005 и 2015 г., като за това време тя е в постоянни финансови проблеми.
По време на управлението му на два пъти работници на предприятието излизат на гладна стачка заради неплащани с месеци заплати, а веднъж компанията за малко се разминава с фалита.
Може би най-интересното и нетрадиционно решение на Стоенчев е в опит да разреши финансовите проблеми на ВМЗ Сопот да създаде компания за шиене на дрехи - "ВМЗ Пеппер Модна Индустрия" ООД, което обаче работи на сериозна загуба, като голяма част от разходите са за външни услуги.
Нещо повече, самият той твърди през 2010 г., че ВМЗ е трябвало отдавна да бъде приватизирано и това е закъсняло действие.
В интерес на истината, по това време нещата действително изглеждат така, сякаш приватизацията ще е добро решение - между 2009 г. и 2013 г. загубите на годишна база варират между 6 млн. лв. и 14 млн. лв.
За сравнение - само две години, след като Стоенчев е заменен на поста, компанията излиза на печалба.
В края на януари т.г. Корнелия Нинова направи изненадващо посещение в оръжейния завод на Сопот, където обясни на служителите, че ще работи именно за тяхното блaгоденствие, за повишение на заплатите им и за по-добри условия на труд.
Още по-интересен е моментът, в който тя казва, че има амбицията да докаже, че "държавните предприятия могат да се управляват добре и да работят на печалба".
И на фона на това изказване връща Стоенчев като шеф на предприятието... Човек, при когото ВМЗ Сопот не е изглеждала като печеливша компания. Къде е логиката в едно такова решение?
Тук е редно да се спомене един факт - племенник на Иван Стоенчев е Станислав Стоенчев, който е член на Изпълнителното бюро на БСП и съответно е в близкия кръг на лидерката на социалистите.
Това - и на пръв поглед нелогичното решение за връщане на точно този директор - подсеща за добре познатото явление "разпределяне на плячката" от победителите на изборите (колкото и условна да е думата "победители", когато става въпрос за БСП).
Става дума за онези партийни назначения, които да подсигурят, че дадената политическа сила ще има контрол и достъп до ресурси в определен сектор. Те не са нещо ново, непознато или дори шокиращо. Напротив, всички знаем къде се намираме.
Проблемът е, когато става въпрос за едно толкова важно държавно предприятие, за хиляди хора, чийто живот е пряко свързан с работата в заводите, а властта вземе, че назначи някой, при когото те са работили на загуба.
За местните тази идея е най-малкото притеснителна, а служителите на ВМЗ Сопот се тревожат дали няма пак да се стигне до забавяния на заплати. Или дали Стоенчев няма пак да тръгне да напира в идеята си за приватизация.
Може би старият нов шеф на държавната оръжейна компания е успял да натрупа нови умения за времето си далеч от поста, а сега е готов да ги приложи на практика. А може би просто ставаме свидетели за пореден път на проблематично управление, което поставя партийни и лични интереси пред тези на държавата.
За съжаление само времето ще покаже в кое от двете твърдения има повече истина.
