Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Есе, аргументи и история за сексуален тормоз: Как авторката на "Хари Потър" отговори на транссексуалните активисти

С туитовете си Дж.К.Роулинг създаде смут, който доведе до критики дори от актьорите Даниел Радклиф и Еди Редмейн, изиграли най-известните ѝ персонажи. Снимка: Getty Images
С туитовете си Дж.К.Роулинг създаде смут, който доведе до критики дори от актьорите Даниел Радклиф и Еди Редмейн, изиграли най-известните ѝ персонажи.

Онлайн сблъсъкът между авторката на романите за Хари Потър - Дж. К. Роулинг, и някои транссексуални активисти се изостря все повече.

С позиции по темата се включиха дори актьорите Даниел Радклиф (изиграл Хари Потър) и Еди Редмейн (Нют от "Фантастични животни"), както и студиото Warner Bros., под чийто банер излизат филмите за магическия свят, създаден от писателката.

В свое дълго есе обаче Роулинг не само не отстъпва от първоначалните си изказвания, които събудиха онлайн гнева на някои транссексуални, но дори ги подкрепя с лични аргументи и дори разкритие за сексуален тормоз в миналото ѝ.

Посланието на писателката е, че не мрази транссексуалните, каквито обвинения са появиха към нея, дори напротив, но същевременно е загрижена за правата на биологичните жени - т.е. онези жени, които са родени с този пол.

"Чела съм всички аргументи за това, че женствеността не е свързана с пола на тялото и твърденията, че биологическите жени нямат общи преживявания, и намирам и тях за дълбоко мизогинистични и назадничави", пише Роулинг.

Тя посочва, че транссексуалните хора заслужават защита, но тя не трябва да е за сметка на това биологичните жени и момичета да се чувстват по-малко защитени.

"Когато отвориш вратите на [женските] тоалетни и съблекални за всеки мъж, който вярва че е или се чувства като жена - а сертификатите за потвърждение на джендъра сега могат да бъдат дадени и без необходимостта от хирургическа операция или [хормонална терапия] - тогава отваряш вратите за всички мъже, които искат да влязат вътре. Това е простата истина", пише Роулинг.

Тя обяснява, че от няколко година следи дебата за концепцията за полова идентичност. Посочва, че е срещала транссексуални хора, чела е книги, блогове и статии от такива, психолози, специалисти, социални работници и лекари. От една страна интересът е бил професионален и свързан с криминалните романи, които писателката пише.

Тормозът към нея започнал след като вместо да направи скрийншот на коментар по темата за транссексуалните в Twitter, тя го е харесала. Някои транссексуални активисти приели това като подкрепа за трансфобските идеи и започнали да я хулят в социалните мрежи. 

Тормозът се увеличил, когато Роулинг започнала да следи в Twitter феминистката и лесбийка Магдален Бърнс - жена, която губела борбата с агресивен мозъчен тумор. По думите на писателката, Бърнс била дълбоко вярваща в "биологичния пол и не е била на мнение, че лесбийките трябва да бъдат наричани тесногръди, заради това, че не искат да излизат с транссексуални жени с пениси".

Роулинг твърди, че всичко преживяно я е подготвило за негативизма през следващите месеци, изсипал се върху нея покрай последвалите ѝ търкания с представители на транс-общността. Тя обаче е била изненадана от писмата и имейлите с подкрепа от "мили и интелигентни хора", сред които и транссексуални, разтревожени като нея - от това как социо-политическа концепция се отразява на политиката и медицинските практики, от опасностите за младите хора и от ерозията на правата на момичетата и жените.

Как се стигна до това Роулинг да трябва да се обяснява с есе?

Поредното недоволство от представители на транс-общността срещу писателката дойде отново заради нейни постове в Twitter, в които тя критикува идеите в тези сфери, че биологичният пол не е реален.

"Ако [биологичният] пол не е реален, то тогава няма еднополово привличане. Ако полът не е истински, изживяната реалност на жените по света е заличена. Познавам и обичам транссексуални хора, но заличаването на концепцията за пола премахва способността мнозина да обсъждат смислено животите си. Не е омраза да кажеш истината", написа Роулинг.

В Twitter тя определи като "глупост" идеята, че жени като нея, които са проявявали емпатия към транссексуалните от десетилетия, "мразят" транс-мъжете и транс-жените чрез позицията си, че биологичният пол е реален.

"Уважавам правото на всеки транссексуален човек да живее по начина, който счита за автентичен и удобен за себе си. Ще протестирам с вас, ако ви дискриминират за това, че сте транссексуални. В същото време животът ми е бил оформен от това да бъда жена. Не вярвам, че е проява на омраза да го кажа", допълва Роулинг с друг туит.

Последваха множество остри реакции. Актьорът Даниел Радклиф се включи с позиция, че "транссексуалните жени са жени" и "всяко становище на противоположната позиция заличава идентичността и достойнството на транссексуалните хора и е против всички съвети, давани от професионални здравни организации, които имат повече експертиза по темата от [Роулинг] или мен".

Еди Редмейн, който играе главната роля в написаните от Роулинг филми от поредицата "Фантастичните животни", също посочи, че не е е съгласен с коментарите на писателката.

Стигна се дори до спекулации, че бъдещето на филмите, базирани на нейната магическа вселена, може да е под въпрос. "Фантастичните животни" обаче са голям коз в ръкава на студиото Warner Bros. - продукции, които разширяват вселената на Хари Потър, без да разчитат на очилатия магьосник, и които могат да изкарат няколкостотин милиона долара печалба с всяка своя част.

В един момент - вероятно и заради бурното обсъждане на позициите на Роулинг онлайн - се стигна и до становище от  Warner Bros.

От там посочиха, че "развитието на многообразната и включваща култура никога не е било по-важно за компанията и публиката по света". В становището обаче по никакъв начин не личи намерение да се вземат някакви конкретни мерки - било то в подкрепа на или срещу Роулинг.

Как писателката защитава позицията си

Дори в изказванията на актьорите - а и в много от онлайн реакциите - се пропускат детайлите около позициите на Роулинг. Ето защо в есето си тя много подробно описва своите тревоги. Посочва пет причини да е разтревожена за "новия трансактивизъм", поради които е решила да не мълчи, а гласно да изрази мнение.

Първата е, че според нея този нов активизъм има голямо отражение върху каузи, с които нейна благотворителна организация се занимава, тъй като активистите се борят за еродиране на юридическото разбиране за пол и се опитват да го заменят с т.нар. "джендър". Втората причина е, че като бивш учител Роулинг има притеснения за ефектите от движението за права на транссексуалните върху образованието на децата и тяхното опазване.

Третата, че като "широко забраняван автор" тя има интерес към свободата на словото и публично го защитава.

Четвъртото притеснение на писателката е свързано с големия брой млади жени, които искат да сменят пола си, и все по-растящия брой такива, които искат отново да се върнат към биологичния си пол, защото съжаляват за направената промяна. 

Петата причина е признанието на Роулинг, че в първия си брак тя самата е била жертва на тормоз и сексуално насилие, от което произтича аргументът, че биологичните жени трябва да бъдат предпазвани.

В есето си писателката обръща внимание и на факта, че трансактивисти я наричат TERF - съкратено от "изключаваща-транссексуалните радикална феминистка". По думите ѝ много жени биват наричани така, макар никога да не са били радикални феминистки.

"Примери за т.нар. TERF-ове са майката на гей дете, която е уплашена, че детето иска да смени пола си, за да се спаси от хомофобски тормоз, до възрастна жена, която в никакъв случай не е феминистка, и която се зарече никога да не посети [британска верига магазини}, защото там позволяват на всеки мъж, който се определя като жена, да влиза в женските съблекални", обяснява Роулинг.

Посочва също иронията от това, че терминът TERF може да се окаже нещото, което да тласне повече млади жени към радикалния феминизъм.

Роулинг споделя мнението, че живеем в "най-мизогинистичния период", който тя самата помни. През 80-те вярвала, че дъщерите ѝ - ако има такива - ще живеят в по-добър свят, но сега разбира, че е "грешала". Дава за пример "отпора срещу феминизма и напоената с порнография онлайн култура", които са влошили положението за момичетата.

"Никога преди не съм виждала жени така опозорени и дехуманизирани", казва писателката и посочва хвалбите за сексуалните завоевания на Доналд Тръмп и дългите списъци със сексуални посегателства; т.нар. "инсели", които мразят жените, заради това, че те не искат да спят с тях; както и трансактивистите, които твърдят, че т.нар. TERF "заслужават да бъдат удряни и превъзпитани".

Сред някои от първите реакции на есето ѝ обаче отново има недоволство - този път за това как използва история за сексуално насилие, за да оправдае позициите си и да спечели симпатии. Това също е въпрос, който тя самата подчертава в есето си, но може би не всички от критикуващите са го прочели докрая.

Цялото есе - на английски език - можете да прочетете тук.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените