Вероятно не успявате да използвате целия трафик на домашния ви план за Интернет, за който плащате всеки месец. Стандартният трафик, който повечето интернет доставчици предлагат понастоящем, е около 250GB месечно (или безлимитен), което се равнява на приблизително 50 милиона изпратени имейла.
Средностатистическият потребител обаче използва най-често само два или три гигабайта месечно (приемаме, че сте честни хора и не ползвате такива неща като торенти). Адам Блек, основател на KeyWiFi, иска да намери добро приложение на целия този оставащ неизползван трафик - като междувременно това дори може да ви помогне да спечелите пари.
Ако имате ненатоварена мрежа, защо да не я споделите, изкарвайки и малко печалба?
В момента около 1/3 от населението на света няма достъп до високоскоростен интернет в домовете си. Най-големият разход за тези домакинства не е цената на компютъра, а месечната такса за Интернет - точно както таксата за телефон често излиза много по-скъпа от това да си купиш самия телефон. Според Блек, споделянето на безжичен трафик по peer-to-peer метод може да намали разходите на домакинствата за тази услуга.
"Идеята ни е, че в момента има много свободен интернет трафик, точно както има много паркирани коли на улицата и много свободни стаи," обяснява Блек, като прави връзката с два вече успели пазара на услуги за съвместна консумация - споделяне на личните автомобили и peer-to-peer наеми на стаи. Той иска да направи същото с достъпа до Интернет чрез компанията си KeyWiFi, превръщайки я в еквивалент на AirBnB на безжичния достъп.
Немалко институции имат интернет, който след работно време стои неизползван
Блек дава пример с търговска верига, чийто магазини разполагат със стандартна интернет връзка. Въпросните магазини обикновено работят от 9 сутринта до 9 вечерта, а "точно до тях има жилищни кооперации, в които има много деца или семейства с ниски доходи, които не могат да си позволят 300-400 или повече евро годишно, за да имат Интернет постоянно".
Идеята на Блек е да бъде възможно един такъв магазин да създаде безжична интернет връзка, до която всеки да може да има достъп срещу символична месечна такса. По този начин, обяснява той, титулярите на тази връзка ще могат да персонализират публичния достъп до нея, като например през деня тя ще може да бъде използвана само от двама души, но през нощта се предоставя неограничен достъп.
"Малко прилича на таймшер (споделяне на време) на WiFi," допълва Блек. Всеки потребител по идеята на услугата би плащал на KeyWiFi около $10 долара, 2/3 от които ще се предоставят на собствениците на интернет канала.
Повечето от набираните средства логично отиват при споделящите мрежата си
Системата е изцяло уеб-базирана - потребителите купуват акаунт от KeyWiFi, за да получат достъп до точките за безжична връзка на компанията. KeyWifi са разработили система, която известява мрежата кой влиза в нея и през кой рутер го прави, като по този начин администраторите могат да поддържат мрежите си частни или "полу-частни".
Компанията планира да разпределя таксите на база данни към колко точки за достъп се включва даден потребител: ако използвате само една точка, 2/3 от таксата ви отива изцяло при собственика й. Ако използвате две или повече мрежи, таксата се поделя между двете, които използвате най-често.
"С разрастването на компанията комисионните ще се понижат," допълва Блек. "Ще бъде заложена цена, която хората приемат за още по-справедлива." Някои клиенти - като кафенета или публични компании, биха могли да пожънат истински печалби от подобно споделяне. "Ако убедят 20 до 30 човека да използват тази услуга, те могат дори да реализират осезаема печалба".
Остава да бъдат убедени големите интернет доставчици да поощряват споделянето
Въпреки това, истинското peer-to-peer споделяне на трафик зависи от това дали доставчиците на интернет услуги разрешават трафикът им да бъде препродаван - а за съжаление повечето планове за крайни потребители не допускат това.
Доставчиците на интернет не са склонни да позволяват на клиентите си да препродават услугите им и да извличат печалба, особено ако това означава, че те трябва да платят за повишеното търсене на трафик.
"Фактът, че някои доставчици на интернет услуги избират да пренебрегват тази възможност, е леко обезсърчаващ," коментира Блек по отношение на компаниите, които ограничават препродаването на трафик, като по този начин лишават клиентите си от възможностите на KeyWiFi.
Може би скоро хората ще избират доставчиците си според условията за споделяне?
Въпреки това, не всички доставчици са против идеята. Регулаторните органи като FCC изискват от кабелните и телефонните оператори да осигуряват достъп до техните мрежи на по-малки доставчици, които могат да препродават купувания от тях на едро трафик по удобен за тях начин, така че за начало Блек планира да работи предимно с тези компании.
Някои от тях са социално ангажирани, докато други са ориентирани именно към домашните потребители, малкия бизнес и други специфични сегменти от пазара.
Блек е на мнение, че възможността за трансформиране на пасивното предимство на неизползвания трафик в източник на печалба ще мотивира клиентите да променят своите доставчици на Интернет услуги и че по-малките сред тях ще "прегърнат" охотно този тип бизнес.
