Какво е нужно на една гора, за да може да съществува? Хищници.
Ако в нея няма вълци, броят на сърните и дивите прасета започва да расте безразборно. Без естествени врагове, те не се боят и стоят до потоците и източниците на вода, като пасат всичко, което расте около тях - дървета, храсти, върби.
Без корените на по-големите растения се стига до ерозия на бреговете на реката и тя се разлива и се затопля без сянката от дърветата. Така местообитание губят риби и земноводни.
Освен това все по-големият брой на сърните и елените не позволява на гората да се възстановява - те изяждат всички млади филизи и оставят без подслон птиците, а бобрите - без препитание.
През 70-те години на миналия век този процес е в апогея си. Естествена част от живота на континента в продължение на хиляди години, вълци, мечки, рисове и още десетки видове се оказват на ръба на изчезването.
Хората ги избиват векове наред, защото ловуват малките им, а урбанизацията и разрастващото се земеделие унищожават местообитанията им.
И едва тогава, бавно и трудно, започва обратният процес - по възстановяването на естествената фауна на Европа.
Днес природозащитниците отчитат добри, макар и крехки резултати. Вълците, мечките, бизоните и още видове се завръщат в Европа и броят им расте, гласи новият доклад на организацията Rewilding Europe.
Документът, наречен European Wildlife Comeback, следи развитието на 50 вида животни на територията на континента. Добри данни има и за костенурките, видрите, росомахите, гърбатите китове и още други.
"Дивата природа е устойчива и може да се възстановява, стига условията да са подходящи", отбелязват авторите на доклада, цитиран от "Евронюз". Тоест усилията за опазване на хабитати и забраните за лов вършат работа.
Докладът дебело подчертава, че далеч не всичко е поправено - биоразнообразието в Европа още е в риск. Една на осем птици и едно на пет животни все още са застрашени от изчезване, сочат данните.
Предишният такъв доклад беше издаден преди 10 години. Настоящият показва "основания за оптимизъм" при доста видове, при които се наблюдава впечатляващо завръщане.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Сред тях са вълците - едно от най-знаковите и великолепни животни в Европа. Избивани векове наред, за да не нападат добитъка, през 70-те години на миналия век на континента са останали едва няколко популации.
Сега обаче броят им нараства най-бързо в сравнение с останалите хищници - с 1800% до общо около 17 000.
При кафявата мечка ръстът в популацията е с 44%, при сивите тюлени - с над 6000 на сто, а бобрите вече са над 1 милион при два 1200 преди няколко десетилетия. Из Европа дори бродят бизони, чийто брой се е увеличил с близо 400%.
За това освен рестрикциите за лов помагат и законите на ЕС, които защитават местообитанията на дивите животни, настъпващите промени в използването на земята и разширяването на защитените зони.
И макар хората все още да приемат хищници като вълците със смесени чувства - от малки учим, че те са лоши и страшни - завръщането им дава резултати.
В един от резерватите в Полша - Беловежката гора, екосистемата постепенно се възстановява. Вълците там ограничават броя на сърните и дивите прасета и не им позволяват да бродят извън определени територии. В резултат расте възстановяването на дърветата, се обяснява в доклада.
Проблемът с фермерите обаче остава и не е ясно възможно ли те да приемат завръщането на опасността за стадата си.
У нас например вълците не просто са разрешени за лов, но и продължават да се смятат за вреден дивеч, тъй като нападат селскостопански животни.
Няма ясни данни колко са вълците тук - последните са отпреди около 10 г., когато се смята, че в България има около 2000 животни. Природозащитниците обаче са убедени, че те нападат често овце и телета заради липсата на естествена плячка като сърни, която пък изчезва заради прекомерно бракониерство.
За разлика от вълците, ловът на мечки е забранен в България и се изискват специални разрешения за острел при нападения.
Тези нагласи не са характерни единствено за нашата страна - с връщането на вълците в Европа, конфликтът им с хората отново се разгаря.
Едно от щастливите завръщания е когато през 2015 г. в Нидерландия е видян вълк за пръв път от 150 години - мъжки, дошъл от Германия в търсене на нова територия, след което броят на животните в Ниската земя започва да расте.
Проучване на властите в страната обаче сочи, че само 54 на сто от хората смятат, че вълците имат място в Нидерландия.
Най-зле настроени са фермерите, които гледат овце. На местата, където има вълци, те получават субсидии за да поставят електрически огради, но опасенията, че може да се стигне до сериозно напрежение остават, смятат от WWF.
В Норвегия пък, където също има компенсации за фермери, чиито животни са убити от вълци, дебатът е минал на социално и политическо ниво, защото разделя хората от отдалечените, селски райони, които искат за предпазят животните си, и хората от градовете, които пък искат да се опазват вълците.
В Швейцария, където вълците и мечките се завръщат преди 30 г., също тлее напрежение. В страната има около 100 вълци, които се случва да нападат овце, кучета и дори са виждани по пътеки от деца, които отиват на училище.
Убиването на вълци е забранено, а разрешение за отстрел на животни, които нападат, се дава много трудно. Фермерите дори са свикали референдум, който да позволи по-лесно ловуването на проблемните хищници, но идеята е била отхвърлена, тъй като повечето гласоподаватели живеят в градовете.
В Румъния, колкото и да е странно, конфликт почти няма, защото овцете се пазят с електрически огради и прочутото карпатско овчарско куче, на което може би се дължи и оцеляването на вълците в тази част на Европа. Там ловът на вълци е забранен от 2016 г. и макар и да се случват инциденти, хората като цяло са толерантни.
"Съвместното ни съжителство не просто е възможно, то е от основно значение за здравето на планетата ни", смята обаче водещият автор в доклада Софи Леджър.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint.
