Европа отново е пред ключово решение в последната минута преди изтичането на крайния срок: в четвъртък Гърция трябва да изплати 3,2 млрд. евро по дълга си към Европейската централна банка. За тази цел правителството в Атина трябва да е получило парите от новата финансова програма.
За да се случи това, обаче, е нужно финално гласуване през националните парламенти на страните от Еврозоната, които вече се събират на извънредни пленарни заседания.
В Холандия и Германия решаващото гласуване ще се състои в сряда. В Бундестага решението трябва да се вземе с поименно гласуване.
Още днес всички парламентарни групи в Германия се събират на отделни заседания, за да се подготвят за вота, като се очаква всяка от тях да проведе "пробно" гласуване.
В Австрия решението за новата спасителна програма ще се вземе от подкомисия на националния парламент.
В Испания и Естония дебатите за гръцкия пакет вече започнаха.
В Испания правителството не е длъжно да получи съгласието на народните представители, за да одобри третия спасителен план за Гърция, но премиерът Мариано Рахой предпочете решението да мине през парламента, за да се застрахова от опозиционната критика.
Когато парламентите гласуват, управляващият съвет на европейския защитен механизъм ESM може да се събере, така че в сряда вечерта да даде зелена светлина за отпускането на първия транш от 26 млрд. евро.
Съкращаване на дълга и скрити суми в уравнението
Очакванията за крайния резултат от гласуванията са, че Гърция със сигурност ще получи помощта, но решението ще бъде съпроводено с разгорещени дебати.
В Германия най-големите скептици се намират именно в ръководения от Ангела Меркел ХДС и коалиционния им партньор ХСС.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле изпрати писмо до всички депутати от Бундестага с призив да одобрят гръцката програма.
В понеделник Шойбле призна пред ZDF, че продължава да има лични резерви към решението, но в същото време "вярва, че като се имат предвид всички гледни точки - това е правилното решение".
Паралелно възникна още един спорен въпрос около предполагаемото отписване на част от гръцкия дълг.
Както Министерството на финансите, така и канцлерът Ангела Меркел говорят за намаляване на лихвените нива и удължаване на срока за връщане на кредитите на Гърция.
От ХДС предупреждават, че това може да се окаже "скрито съкращаване на дълга". МВФ вече призова за частично опрощаване на гръцките дългове през есента.
Според споразумението от срещата на върха от 12 юли, гръцкият спасителен пакет би трябвало да възлиза на не повече от 86 млрд. евро. Дали тази сметка ще се окаже вярна, обаче, не е ясно.
Според информация в Süddeutsche Zeitung, разчетите на финасовото министерство показват, че гръцката икономика ще има нужда от още 6,2 млрд. евро - с други думи, одобряването на пакета ще означава натоварване на кредиторите с обща сума от около 92 млрд. евро.
Още преди седмица Reuters съобщи, че тригодишната спасителна програма ще бъде на обща стойност от 91,7 млрд. евро, в които се включват евентуалните приходи от продажбата на държавна собственост.
