"Пет, четири, три, две, едно..."
Не са много пилотите на самолети, които правят предстартово броене преди излитане, но и самолетът не е обикновен. Като начало, всички на борда му извън екипажа са учени и са минали през пълни медицински изследвания - включително оценка на сърдечното здраве. Това не е пътешествие за хора със слаби нерви.
"Издигане...."
Инструкциите на капитана се отнасят за маневра, която е толкова сложна, че изисква трима пилоти в кокпита.
Самолетът дръпва нагоре от равен полет към наклон с все по-остър ъгъл - първо 30, после 40 градуса.
В средната част на самолета, където илюминаторите са закрити от уплътнени стени, всички или стоят прави, или седят на пода, или лежат, защото седалките в този Airbus A310 са демонтирани.
Няколко учени носят на главите си електроди. Други държат ръцете си в кутии с отвор. Много гледат внимателно в метални устройства с размерите на пералня с превключватели и екрани.
Всички запазват абсолютно мълчание, защото усещането е сякаш огромна тежест те притиска надолу, все по-силно, по всяка част от тялото. След няколко секунди всички изживяват нещо изключително.
"... 50. Впръскване."
При 50 градуса се случва магията. Самолетът полита в параболична дъга. Нивото на шума внезапно спада и звукът от двигателя става по-висок, докато самолетът се носи нагоре и през върха на дъгата. Извънредната тежест в тялото, засилена от гравитационна сила от 1.8G, изчезва. Всички политат нагоре. Без тегло. Това е прекрасно, освобождаващо изживяване.
Всички на борда изживяват микрогравитация - това, с което се сблъскват астронавтите на Международната космическа станция (МКС).
Самолетът с нулева гравитация, притежаван от Novespace, е последният, използван от Европейската космическа агенция (ЕКА) за научни експерименти в областта на микрогравитацията. Дори и в космоса са налице незначителни количества гравитационна сила - те винаги съществуват между два обекта със собствено тегло. Така че формално микрогравитацията е по-прецизно понятие за това изживяване, но нулева гравитация звучи по-интересно.
"На борда извършваме 12 експеримента," обяснява координаторът по параболичния полет от ЕКА Нийл Мелвил. "Това тук е изпитание на жироскопски актюатори," казва той, като сочи към оградена с мрежи област, съдържаща миниатюрни сателити с кубична форма. Те ще използват сателит за проследяване на топка в нулева гравитация.
Той продължава към следващата група от учени, заобиколила метална кутия. "Този експеримент се извършва изцяло в горивна камера, като се наблюдава разпространението на пламъка в нулева гравитация."
Друг експеримент е свързан с горивна помпа, която в крайна сметка ще се използва на МКС. В съседство се изпробва принципът на еквивалентност. Чиста айнщайнова физика.
Хората с три ръце извършват нещо, което е известно като "илюзията на гумената ръка". Ако художник нарисува реалистична, но фалшива ръка до реалната, мозъкът по погрешка смята, че третият крайник е част от тялото. Експериментът се извършва в микрогравитация, за да се установи дали тя променя това възприятие и свързаните с него сетивни усещания.
Цялото времетраене на параболичната дъга е една минута, включваща 20 секунди безтегловност. Самолетът прави 31 параболи, по една на всеки три минути, така че сумарно дават малко над 10 минути микрогравитация за експериментите."
Не твърде изненадващо, че пътниците получават лекарство срещу кинетоза преди полета. Няколко лишени от късмет учени все пак изпитват гадене от редовните параболи, предизвикващи повдигане в стомаха.
Някои се адаптират към изживяването след серия параболични дъги; други се чувстват ужасно от първата парабола нататък и изживяват няколко тежки часа на неразположение, докато се върнат на Земята.
За повечето хора бурният преход от 2G към нормална гравитация в края на полета е най-дискомфортен.
Повечето учените обаче могат да се справят с необичайните условия на работа. Те окачат меки играчки като амулети на конец близо до експериментите, готови да полетят по време на безтегловността. Ремъци на пода за краката и стъпалата спомагат да се запази контрол и да стоите изправени по време на ‘екшъна' и предотвратяват политането нагоре на някой към опасна позиция.
Когато спре нулевата гравитация, не е желателно да паднете върху експеримента и да го счупите.
Шест от дванадесетте експеримента са част от програмата Flying Thesis на ЕКА. Тимо Клайн, студент от Германския спортен университет и университета "Съншайн Коуст" в Австралия, е част от експеримент, изследващ работата на мозъка и скоростта на движението на кръвта в организма.
Клайн носи електроди на главата си, които отчитат мозъчната му активност, докато той и двама други участници реагират на звукови сигнали, използват клавиатура и решават математическо уравнение през 20-секундните периоди на микрогравитация.
Уравнението не е трудно, но под натиска на времето се превръща в тежко изпитание за когнитивните способности.
Добрата физическа форма е важна за астронавтите, но не по-малко значение има пъргавостта на мозъка. Потенциалните негативни ефекти от престоя в микрогравитация и изолацията трябва да бъдат взети предвид.
"Дългосрочната изолация намалява когнитивните способности, но също така е доказано, че в период на микрогравитация когнитивните умения се подобряват. Интересуваме се от механизмите, предизвикващи това. Кръвообращението се увеличава при микрогравитация, така че търсим връзката му с когнитивните способности", казва Клайн.
Освен че осигуряват по-добро разбиране на поведението и работата на мозъка на астронавтите в космоса, тези познания имат потенциално приложение за откриването на по-добри средства за борба с болестта на Алцхаймер или деменцията.
За последните пет параболи зоната за свободен полет е забранена. Мрежата там се премахва, защото Германското марсианско общество се готви да пусне голям лъскав балон. Поне това наподобява той, когато правят изпитания на система за разгъване на надуваемо космическо съоръжение.
И гледката е изключителна. След като се прояви безтегловността на параболичната дъга, плътно сгънатото надуваемо съоръжение се изстрелва от цилиндър, а във въздуха се разгъват цял куп златни ветрила от плат, наподобяващи концертина.
Експериментът се получава от първия път и осигурява безценна информация за евентуална бъдеща мисия.
Надуваемото съоръжение ще премине през допълнителни изпитания в атмосферна ракета след една-две години. Един ден надеждата е то да бъде пуснато от сонда, за да извършва измервания за научни нужди, докато пада към повърхността на Марс.
Всеки от учените на този самолет с нулева гравитация има амбициозни цели. Може би затова графиките по външния корпус на самолета показват трансформация от маймуна, през вървящо човешко същество, до нарисувания на опашката връх на човешката еволюция: човешка фигура, летяща в космоса.
