Френските гласоподаватели дадоха силно парламентарно мнозинство на новия си президент Еманюел Макрон. Партията му „Република напред", която беше създадена едва миналата година, спечели около 32 процента от вота на първи тур на изборите в страната. Това й дава шансове да спечели зашаметяващо мнозинство в парламента след втори тур на 18 юни. Очаква се тя да получи между 400 и 440 места от общо 577 в парламента. Основната й опозиция вероятно ще бъде консервативната партия на Републиканците, която ще има около 100 мандата.
„Политико" предлага три извода от вота:
Няма поводи за радост
Изборите преминаха при най-ниската избирателна активност в историята на модерните френски институции с по-малко от половината регистрирани избиратели, отишли до урните. Това може да послужи като напомняне - както отбелязаха някои от противниците на Макрон - че самият той не е избран като президент след необичайна вълна от ентусиазъм, а защото беше единственият кандидат-президент, способен да победи крайнодясната Марин льо Пен.
Прогнозите, че партията на Макрон ще спечели мнозинство в парламента, може да са отказали част от неговите поддръжници да се разходят до избирателните секции. Поддръжниците на Републиканците може да са се примирили с почти сигурната загуба, а избирателите на популистките партии при президентския вот - да са избрали да си останат вкъщи в неделя. Това са част от възможните обяснения за изненадващо ниската избирателна активност, която е в ярък контраст с тази при последните три парламентарни избора, при които до урните отидоха около 61% от регистрираните гласоподаватели.
Голямото мнозинство би трябвало да позволи на Макрон да предприеме планираните реформи, започвайки с промени в пазара на труда това лято. Не е нужно да разчита на съюзниците си като малката центристка партия на правосъдния министър франсоа Байру или на Републиканците.
Ниската избирателна активност обаче е и начин, по който крайнодесните и крайнолевите партии могат да огласят извън парламента опозицията си за плановете на Макрон.
Водачът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, който имаше близо 20% от гласовете на първия тур на президентските избори, заяви, че Макрон „няма мнозинство в страната".
Първият тур на вота създаде усещане, че изборите ще доведат до масивна реформа на френската политическа сцена. След резултатите в неделя вечер нови и непознати лица ще заменят такива, окупирали политическото пространство толкова дълго, че да изглеждат непоклатими на позициите си.
Край на двупартийния модел
Изборите потвърждават, че слуховете за смъртта на двете големи политически партии в страната не са преувеличени. Социалистите, които в последните пет години имаха абсолютно мнозинство в парламента, бяха разбити, както се и очакваше, с около 10 процета от гласовете и се представиха малко по-добре от кандидата си за президент Беноа Амон, който имаше само 6% от гласовете през април.
Лица, които допреди два месеца бяха част от кабинета на Франсоа Оланд, няма да стигнат до балотажа - като бившия министър на търговията Матиас Фекл, бившия министър на културата Орели Филипети и правосъдния министър на социалистите Жан-Жак Юрвоас.
Вотът беше наказание както за социалистите, желаещи реформи, които подкрепиха политиките на Оланд за свободен пазар, така и за левичарите, които му се противопоставиха. Лидерът на партията Жан-Кристоф Камбаделис безцеремонно беше отхвърлен от Парижкия окръг, който държеше през последните 20 години.
Неговият опонент, 34-годишният министър на цифровата икономика в правителството на Макрон - Манир Махюби, е фаворит за депутатското му място следващата неделя.
Социалистическата партия и периферните й партньори спечелиха по-малко гласове (13%) от крайнолевите кандидати, които заедно имат 14 процента. Проблемите на партията обаче едва сега започват. Днес това е партия с малко, ако изобщо има такива, потенциални лидери, без платформа.
Аритметически ситуацията е по-добра за Републиканците, които ще имат пет пъти повече депутати от Социалистите. Консервативната партия обаче върви към разделение между дясното си крило и крилото си в център-дясно, като последните неприкрито са изкушени от съюз с Макрон.
Националният фронт и пътят надолу
Каквато и инерция да понесе Марин льо Пен към финалния кръг на президентските избори през май, днес вече е загубила силата си. Нейният крайнодесен, антиевропейски Национален фронт се събуди след вота тежко ранен от резкия спад в подкрепата с над 4 милиона избиратели по-малко в сравнение с балотажа на президентския вот.
Льо Пен се стремеше да спечели достатъчно депутатски места, за да сформира парламентарна група, която ще даде на партията влияние и финансови ползи. Днес обаче дори тази утешителна награда изглежда отдачаваща се, като някои прогнози сочат, че Националният фронт може да не спечели и 15-те места, за да си осигури тази крепост.
Лъч надежда за льо Пен е фактът, че лично тя е избегнала заколението, печелейки над 45% от гласовете в своя избирателен район в Северна Франция. Очаква се да спечели място във френския парламент за първи път в живота си.
Това ще й даде платформа, от която да напада Макрон - от решаващо значение е, че платформата се намира във Франция, а не в брюксел, където тя е член на Европейския парламент.
Но може и да й е малко самотно, след като част от водещите й съратници се хвърлят в тежка битка, за да опитат да влязат в парламента. Организаторът на кампанията й Жан-Лин Лакапел беше изхвърлен от надпреварата в неделя, а заместник-председателят на Националния фронт Флориан Филипо има съвсем малка преднина пред опонента си от „Република Напред" в Източна Франция.
Още е рано да се говори за ден на разплата за Националния фронт. Но ако тенденциите от изминалата неделя се потвърдят, следващия понеделник партията ще пропадне с главата надолу в криза около политическата си линия и лидерските избори.
