Рано сутринта на 22 август, Рим. Архиепископ Карло Мария Вигано влиза в апартамента на журналиста Марко Тосати, отразяващ Ватикана. Отецът е облечен в прости църковни одежди и бейзболна шапка. Със себе си носи и експлозивна история, която иска целият католически свят да разбере.
Архиепископ Вигано е бившият дипломат No.1 на Ватикана в САЩ. Той и Тосати прекарват сутринта в работа по съставянето на писмо от 7000 думи, в което се призовава за оставката на папа Франциск. Вигано обвинява Светия отец, че прикрива случаите на сексуален тормоз и насърчава "хомосексуалното течение" във Ватикана.
Възмутеният архиепископ не е предоставил конкретни доказателства, но е описал общата атмосфера на "хомосексуалните мрежи в църквата, които действат със силата на пипала на октопод, като задушават невинни жертви и призванията на свещениците".
Когато писмото е завършено, архиепископ Вигано си тръгва, като изключва мобилния си телефон. Държи да запази местонахождението си в тайна, тъй като се опасява за сигурността си. Оттогава архиепископът просто изчезва.
Писмото на Вигано, публикувано в неделя, хвърля критична сянка върху папството на Франциск и разтърсва католическата църква. Папата заяви, че няма да го удостои с отговор, но обвиненията разпалиха поредната идеологическа война.
Рядко борбите за власт във Ватикана излизат наяве по толкова публичен начин.
Писмото разкрива дълбоки идеологически сблъсъци. Консервативното крило се противопоставя на политиката на папа Франциск за църква, която включва по-широки групи вярващи и не се концертира само върху противоречиви въпроси като абортите и сексуалната ориентация.
Самият архиепископ Вигано е критикуван за това, че използва разделението в църквата, за да разчиства личните си сметки. Той също попада в групата на епископите, за които се подозира, че са възпрепятствали разследванията за сексуално насилие сред католически свещеници в САЩ.
Докато Вигано служи като папски нунций в САЩ, използва властта си да назначава консервативни католици като нови епископи в градове като Сан Франциско, Денвър, Балтимор. След избирането на папа Франциск начело на Светия престол, Вигано постепенно изпада в немилост. Критичният момент настъпва през 2015 г. по време на посещението на папата във Вашингтон. Тогава без предупреждение Вигано кани на срещата Ким Дейвис - общинска чиновничка от Кентъки, която става популярна сред консерваторите, след като отказва да издаде свидетелство за граждански брак на еднополови двойки.
Случаят предизвиква медийна сензация и скандал, който едва не засенчи основните послания на Франциск от американската му визита. Папата приема поведението на архиепископ Вигано като опит за саботаж, скоро след това го отстранява от позицията му на нунций.
След историята с Ким Дейвис, Вигано е повикан обратно в Рим да дава обяснения. Той използва случая, за да даде пореден сигнал, че не иска да се връща в САЩ и отказва да напусне апартамента си във Ватикана. Папа Франциск остава непреклонен.
След отстраняването си от поста Вигано често посещава Ватикана, като пътува от дома си в Милано. Успява да се съюзи с други традиционалисти, които се противопоставят на управленския стил на папа Франциск. Така се стига до посещението му в Рим на 22 август в дома на журналиста.
Някои критикуват Вигано за това, че се опитва да си отмъсти за уволнението. Това не е първият му конфликт с по-висши санове, които по една или друга причина са спъвали възхода му в църковната йерархия.
Неговото име се свързва с някои от най-шумните скандали във Ватикана през последните десетилетия. Архиепископът има богат опит във вътрешните борби за влияние.
През 1998 г. той става основна фигура във влиятелната служба на държавния секретар на Ватикана. Отговорностите му включват контрол на посланическите назначения по света, но и "разследване на деликатни случаи, включително такива, свързани с кардинали и епископи."
Вигано твърди, че още тогава разбира за първи път за злоупотребите, извършвани от кардинал Тиодор Маккарик. Той твърди още, че папа Франциск е знаел за проблемите му от години, но ги е прикривал.
През 2009 той е преместен на друг пост във Ватикана, с по-малко влияние върху политиката, но с контрол над част от доходите на Светия престол. С политиката си на икономии той обръща дефицита на Ватикана в излишък. Суровият му стил на управление обаче предизвиква оплаквания. Появяват се анонимни сигнали срещу него, в които се твърди, че той насърчава кариерата на своя племенник по неправомерен начин.
Взискателността му при прегледа на договорите на Ватикана също притеснява някои духовни водачи, включително държавния секретар Тарсизио Бертоне. В италианския вестник Il Giornale се появява анонимна дописка, според която Вигано има таен план да контролира службите за сигурност на Ватикана.
Кардинал Бертоне го изпраща в "изгнание" в САЩ - за него Вигано пише в писмото си, че "се прочул с предпочитанията си за повишаване на хомосексуалните в сан".
Архиепископът се жалва пред папа Бенедикт XVI, твърди, че трябва да остане във Ватикана, за да се грижи за болния си брат; обвинява кардинала, че е нарушил личното си обещание да го повиши и т.н.
През 2012 г. когато вече е преместен в САЩ като нунций, започват да излизат негови конфиденциални писма. Случаят отново предизвиква силна негативна реакция и поглъща Ватикана. Всъщност, братът на архиепископа - Лоренцо Вигано - развенчава поне едно от твърденията му. Той твърди, че Карло Мария е излъгал за болестта му само за да остане в Рим, докато Лоренцо е съвсем здрав, живее в Чикаго и не общува с брат си от години заради спор за наследство.
Вигано запазва поста си на нунций след избирането на папа Франциск, но не за дълго. В писмото си той обвинява бившия кардинал Маккарик в заговор за избора на свещеници, "заслепени от гей идеология". Твърди, че кардиналът е един от виновниците за кризата със сексуалния тормоз в църквата.
Самият архиепископ беше уличен в опит за потулване на разследване от 2014 г. срещу отец Джон Нинстед от архидиоцеза Сейнт Пол-Минеаполис, който беше обвинен за сексуални връзки с пълнолетни мъже и семинаристи. В писмото си сега Вигано отрича тези критики.
Поддръжниците на архиепископ Вигано настръхват при твърденията, че неговото писмо, призоваващо за оставка на папата, e опит за лична вендета. Те го представят като принципен човек, който се страхува от разрухата на църквата.
Репортерът Тосати потвърждава, че водещият мотив на архиепископа е бил въпрос на убеждения. Той е обяснил, че изпитва дълбока отговорност към църквата и че като 77-годишен човек иска да е с чиста съвест, когато настъпи сетният му час.
Вигано се свързва с него още преди месец, като го пита дали може да се срещнат на дискретно място. Разказва му своята история, но тогава преценява, че още не е готов за публикуване на информацията.
Когато обаче са появяват новините десетилетното прикриване на масови църковни злоупотреби в Пенсилвания, журналистът Тосати настоява, че е дошло време архиепископът да разкаже своята история. Така се стига до срещата им на 22 август.
Публикуването на писмото му е било отложено, за да не попречи на пътуването на Франциск до Ирландия през уикенда, но все пак излиза, и то в превод на английски и испански.
След като приключили с писането, Тосати твърди, че е изпратил архиепископ Вигано на вратата и е посегнал да целуне пръстена му, но Вигано е отдръпнал ръка.
Архиепископът му казал, "Сега, след като приключих, мога да си тръгна, да напусна и Рим".
"Къде ще отидете?", пита го Тосати.
"Няма да Ви кажа, така че когато Ви питат, да не се налага да лъжете - и ще изключа телефона си," заявил архиепископът, който подозира, че Ватикана го подслушва и следи.
