Сепаратистите в Донецк обявиха, че след 10 дни ще свикат обща мобилизация в областта, за да съберат 100 000 души, които да се бият на тяхна страна срещу правителствените сили.
Лидерът на местните сепаратисти Александър Захарченко обясни, че става дума за доброволна мобилизация. В края на миналата седмица преговорите между проруските бунтовници и Киев очаквано пропаднаха, въпреки интензивните призиви за мир и от страна на ЕС и САЩ, и от страна на Русия.
Целта на бунтовниците от Донецк и Луганск е да изтикат армията отвъд границите на двата региона, за да могат да обединят отрядите си. Заради започнало настъпление правителството в Киев обяви извънредно положение в размирните източни райони.
В последните седмици бойните действия отнеха десетки животи, а бунтовниците успяха да превземат ключовото летище в Донецк, изтласквайки армията. Сражения се водят за стратегическия град Дебалцево.
Доброволна мобилизация звучи малко странно. Хем мобилизация, хем доброволна? Ние, сеирджиите, (тази дума означава зрителите на турски,) до такава степен сме обръгнали на новини от „бойните полета”, че изобщо не можем да си преставим, че става дума за човешки същества, такива като нас, които ще бъдат въоръжени и изпратени да осакатяват убиват, а и вероятно да бъдат осакатени или убити. Интересно е, че ако ни покажат престарели коне, които ги водят в скотобойната, тази картина неизбежно ще ни трогне. И всичко това започна с 5 милиарда долара, умело използвани за да направят от една страна, която е разделена на изток и на запад не само географски, но, и етнически, и исторически, и религиозно, (всяка част със непримирими стремежи в различни посоки, едните към ЕС, другите към Русия,) арена на жестока война. И тези хора, които го направиха, са елита на най цивилизованите страни в света.
Янаки пише: „...И всичко това започна с 5 милиарда долара, умело използвани за да направят от една страна, която е разделена на изток и на запад не само географски, но, и етнически, и исторически, и религиозно, (всяка част със непримирими стремежи в различни посоки, едните към ЕС, другите към Русия,) арена на жестока война...“ А ето какво казва един от великите хуманисти на нашето време акад. ДМИТРИЙ СЕРГЕЕВИЧ ЛИХАЧОВ... СЛОВО ЗА КИЕВ* * Доклад, изнесен от акад. Д.С. Лихачов на Всесъюзната научна конференция посветена на 1500-ата годишнина на Киев. Публикуван в руския и украинския печат. Текстът, който лично Д. Лихачов ми предостави, публикувах в превод на български език в сп. „Пламък“, кн. 11, 1982, с. 178-186. Калина Канева. „Симетрия на времето“ ... ...Едно сравнение с Византия може да покаже колко важно е било единството на езика. Византия била многоезична държава и когато е паднала под ударите на турците, не е могла повече да се възроди, защото е липсвала езикова общност. По друг начин са се развивали нещата в Древна Рус. Нашествието на Батий не е могло да разруши народното единство и народното самосъзнание, Древна Рус се е възродила след робството на Ордата и само появилите се езикови различия са довели до образуването на две нации, а впоследствие – на три (имам пред вид Белорусия). Но в същото време запазилата се близост на езиците обединява трите народа и продължава да ги обединява и до днес. Друга сила, която е спомогнала за културното сплотяване на всичките княжества и области в Руската земя, била литературата – даже в по-голяма степен от разговорния език, защото литературният език е бил единен. По своя произход той е старобългарски, всмукал в себе си на руска почва някои елементи на руския език, без да се отличава особено от него, и не се е различавал и в разните области, защото литературните произведения, в която и част на руската земя да са били създавани, постоянно са били пренасяни от град в град, от манастир в манастир, от княжество в княжество... ...Цялата руска култура през ХI-ХIII в. била под властта на единен, могъщо обединяващ я стил – стила на динамичния монументализъм. Можем да назовем това явление своеобразна стилистична формация, на която са се подчинявали цялото изкуство, цялата литература, цялата политическа, богословска и философска мисъл, целият „стил на живота“. Корените на тази своеобразна и мощна стилистична формация са се намирали във Византия и България – двете страни, откъдето Киевска Рус е получила своята култура и успешно я е развила, като Ј придала своеобразни черти. Получената от Балканите и своеобразно трансформирана у нас естетическа формация на динамичния монументализъм е спомогнала в най-висока степен да се обедини тази огромна територия... ...Разсечена от саблените удари на Златната орда и хитрата политика на разединяване, Рус и след своето разделение на Украйна и Великорусия е оставала единна – както остават единни въртящите се около невидим център, едно около друго, небесните тела. Културата на Северна Рус непрекъснато се е стремяла към културата на Южна Рус – не само древната, общата, но и новата. В Северна Рус от юг прониква украинският барок – в архитектурата, поезията, музиката. Пристигат дейци на украинската култура и украинци заемат отговорни постове в Руската държава и църква. Постоянно влияние оказва върху руския литературен език украинският език, навлизат украинизми в лексиката и произношението. Добре е известно и обратното влияние – особено през ХIХ и ХХ в. Историците на литературата и изкуството не много често отчитат творческото участие, творческото съседство в историко-литературния процес на двете велики култури. Ние не само сме вървели заедно, вървели сме в крак, като сме равнявали своите крачки, техния темп, тяхното направление. Русия и Украйна в продължение на векове след своето разделение са представлявали не само политическо, но и културно двуединство. Руската култура е немислима без украинската, както и украинската без руската. Художниците Левицки, Боровиковски, Лосенко, Куинджи са произхождали от Украйна, а нима е мислима без тях историята на руската живопис? В жилите на Пьотър Илич Чайковски е текла украинска кръв. Може би е текла и в жилите на Достоевски. От Украйна са Чехов, Ахматова, Маяковски, Николай Островски, Паустовски и много други. От Украйна е композиторът Сергей Прокофиев. Какво значение са имали Украйна и украинският език и фолклор за Лермонтов, Некрасов, Лесков (ето кой най-великолепно е почувствал красотата на украинската реч, украинския характер, природата, пък и на самия Киев). В Украйна е писал Пушкин, работили са Виктор Васнецов и Врубел. Без Украйна би била невъзможна цялата руска култура от ХVII в., без Киев, Киево-Печерската лавра и Киево-Могилянската академия, без украинския барок, без Зарудни в архитектурата и без украинската школа на барок в литературата, в театъра. А нима може да се напише историята на руската поезия от ХIХ в. без да се има предвид Шевченко? Възможен ли е и Гогол без Украйна, без добродушния и широко разлял се в него украински хумор, без украинския фолклор, украинската сочна, цветиста реч? Но и Украйна е невъзможна без Русия. Нима в Киев не са издигали постройки руски майстори? Нима Андреевската църква не е едно от най-хубавите украшения на Киев, построена от възпитания в традициите на руската архитектура син на петровския скулптор – Растрели? Нима не носят в себе си руски градостроителни традиции много градове на Украйна и на първо място Киев? Нима може да съществува украинската поезия без Пушкин, без Лермонтов, Некрасов? Възможна ли е без руския опит Леся Украинка? Нима Шевченко – художникът, не се е възпитавал в руската Петербургска художествена академия? Надявам се, че в близките години Ленинград ще се украси с паметник на Шевченко. Украйна – цветуща, пееща, широка и волна – винаги е привличала сърцата на русите – росияните. Привличали са ги украинските степи, белите украински къщи, бродираните украински пешкири, украинските градини и украинската м
продължнието на публикуваният по-долу текст ...Украйна – цветуща, пееща, широка и волна – винаги е привличала сърцата на русите – росияните. Привличали са ги украинските степи, белите украински къщи, бродираните украински пешкири, украинските градини и украинската мека реч, украинският хумор и украинският национален характер – с неговата, бих казал, удивителна философия на „активно спокойствие“ и „подвижна бавност“. Киев винаги е събуждал чувството на носталгия у русите: като древна столица на Руската земя, като „майка на руските градове“, като център на най-големите руски църковни и културни светини, общи за украинците, белорусите и великорусите. В Киев като град, въпреки цялото му национално своеобразие, има общи градостроителни принципи с други украински и руски градове, има отделни здания, създадени от същите гении, които са изграждали Москва и Петербург, а в Москва колко още има незабелязани и неотчетени киевски неща, даже в Петербург е съществувало киевско кътче – знаменитата църква на Покров на Сенния площад, построена в духа на украинския барок. Невският проспект бил видян и описан с очите на украинеца Гогол, а тревожния Киев от 1918 година – с очите на представителя на Великорусия Михаил Булгаков. Съществува неправилното и много разпространено мнение, че националните особености и националните ценности съзряват и укрепват в уединение, преградени със стена от другите култури. Напротив: в оранжериите растат слаби растения, тези растения не издържат волния климат навън. Силните култури, към които без съмнение принадлежат и белоруската, и украинската, и великоруската получават своите национални особености от общуването помежду си и с другите култури, от взаимовлиянието и взаимообогатяването, които поз-воляват творчески да се усвояват и преработват по свой маниер постиженията на съседите. Нека да ценим нашето родство, което взаимно ни поддържа – то е ценно, защото своеобразието на всеки един от нашите народи се е родило и развило в процеса на взаимното общуване, а динамичният монументализъм на древния Киев – стилистичната формация на древна Рус, на която особено подробно се спрях в своя доклад, и до ден днешен се проявява в националния характер както на русите, така и на украинците и представлява основата на нашето съвременно съветско взаимоотношение между източнославянските народи. Киев е световен Град, той не е само столица на Украйна – именно защото е център (един от най-важните центрове) на общуването, духовното обогатяване, духовното родство на украинския, белоруския и великоруския народ. Град, сякаш създаден от самата история като модел на интернационален център – Град със световно значение, и тъкмо затова особено много скъп на всеки един от съветските народи.¶
Доброволна мобилизация звучи малко странно. Хем мобилизация, хем доброволна? Ние, сеирджиите, (тази дума означава зрителите на турски,) до такава степен сме обръгнали на новини от „бойните полета”, че изобщо не можем да си преставим, че става дума за човешки същества, такива като нас, които ще бъдат въоръжени и изпратени да осакатяват убиват, а и вероятно да бъдат осакатени или убити. Интересно е, че ако ни покажат престарели коне, които ги водят в скотобойната, тази картина неизбежно ще ни трогне. И всичко това започна с 5 милиарда долара, умело използвани за да направят от една страна, която е разделена на изток и на запад не само географски, но, и етнически, и исторически, и религиозно, (всяка част със непримирими стремежи в различни посоки, едните към ЕС, другите към Русия,) арена на жестока война. И тези хора, които го направиха, са елита на най цивилизованите страни в света.
daysydogy,престани да спамиш,а отговори на конкретния въпрос на Янаки! Явно,дотолкова ти стига акъла.Копи - пейст.Спам.
Не можете да ме вкарате в матрицата на вашето елементарно мислене...
Въх, умря ма!
Янаки пише: ...която е разделена на изток и на запад не само географски, но, и етнически, и исторически, и религиозно... Думите на Лихачов рабиват на пух и прах това твърдение... Четете, то сляпото окато прави...
daysydogy | 02.02.201521:26 Не можете да ме вкарате в матрицата на вашето елементарно мислене... ------------- Хахахах, РИДАЯ!!! Момчета, лелката не е свикнала да бъде в режим на мислене, анализ и критика. Тя е свикнала само да получава одобрително кудкудякане за глупостите си от стадото на Диана Мерджанова, Катя Крънчева и останалите зомбита. Когато и задавате логични въпроси и излагате аналитични аргументи, които оборват нейните копи-пейстове, пардон, "тези", нейният мозъчен процесор блокира.
Янаки, виж това видео - https://www.youtube.com/watch?v=F0pyS_zNMlM От 12:10 нататък можеш да видиш как жителите на Донецк се отнасят към пленените укропски войници, така патетично наричани от укро медиите "киборги". Жени, бабички, дядовци- всички са готови да разкъсат укро-башибозука. Това трябва да ти отговори за мобилизацията в Донбас дали е доброволна или не. Този клип отговаря и защо опълчението прави на пух и прах укропските легиони, и защо ще победи. Защото се бият за собствената си земя, за своите домове и семейства. Мотивацията им е стократно по-голяма от тази на мобилизираните редовни украински войници и на фашизоидните батальони на Коломийски.
Имам слабост към думите и когато някоя дума („мобилизация, в случая) се употреби не в обичайното си значение на принудително „свикване под знамената” това ме кара да се замисля дали правилно се свързва с „доброволна”. Убеден съм, че не може да става дума за мобилизация, такава, каквато провежда Киев.
Малко по малко и нещата отиват в правилна посока.
Сийкър, това е най-нормалното нещо, и се е случвало безброй пъти във военната история. Силно мотивираните местни, които се бият за земята и домовете си, побеждават немотивираните донаборници, които се бият далеч от родните си градове и домове. Опълченците са просто много по-мотивирани и готови на саможертва, отколкото разните войничета от Лвов, Житомир, Миколаив, Луцк и т.н., които си нямат хал хабер какво правят там и защо трябва да мрат заради Обама и Порошенко.
Fedar | 02.02.201522:57 Съгласен съм с теб, ако малко бяха закъсняли Домбасите - нямаше да могат да се организират за да дадат отпор. Критиката ми е само в клипа - много е брутален, а тук има и лапетии, които четат. Аз се нагледах на такива кадри по телевизиите, които отразяваха реалните събития от конфликта, но все пак малко цензура - можеше да потърсиш клип от разходката на заложниците натам.
Сийкър, аз съм казал да се гледа от 12:00 нататък...Преди това има направо ужасяващи кадри. Но неслучайно са заснети от операторите. Те искат да покажат на украинците, които не са на фронта, а чийто домове не се обстрелват от артилерията на Порошенко, какво означава войната и какво разрушение носи. Войната не е като да скачаш като идиот из Майданя и да викаш "Кто не скачет, тот москал", нито да биеш невъоръжени полицаи, които имат заповед да не отвръщат. В Донбас са въоръжени и отвръщат.