Годината без лято и други луди приумици на времето

„О, богове, сняг в края на март! Температури под нулата! Бяла пролет! Край на света! Ванга го предрече!”

Да се чудим и маем на времето навън е едно от най-характерните неща за човечеството. Когато двама познати се срещнат някъде и няма за какво смислено да си говорят, често се прибягва до темата за времето – слънчево ли е, ще вали ли, колко е ужасно или как е „само за разходка”.

Социалните мрежи пренесоха този тип коментари и в интернет, където всеки се опитва да изрази позиция, възмущение или да блесне с оригинална шега във връзка с времето. Например, да се шегува с тези, които се възмущават на мартенския сняг, като в същото време продължава темата.

Но времето навън, макар и странно, не е нещо чак толкова необичайно. Март е претенциозен месец, за който и бабите ви ще ви кажат, че знае как да изненадва.

Понякога забравяме това, докато се дивим на новини за това как някакви добри хора спасили щъркели от измръзване. А времето всъщност може да е доста, доста по-лудо.

Има примери за много по-стряскащи климатични феномени от сняг през март. Случаи, при които времето сякаш е забравило, че сме свикнали с ясно разграничени четири сезона и когато пролетта се държи като зима недоволството ескалира.

Ето и някои от тях:

27 градуса за 120 секунди

Изглежда странно, когато след събота с минусови температури се задава седмица, в която термометрите ще достигнат 20-ина градуса. Но как ви звучи температурна амплитуда от 27 градуса в един и същи ден? Не, как ви звучи такава рязка промяна във времето само за час? А за минути?

Точно това се случва в градчето Спиърфиш, Южна Дакота. На 22 януари 1943 г. около 7:30 ч. сутринта температурата там е -20 градуса по Целзий. Вятърът чинук бързо набира скорост и едва две минути по-късно - в 7:32 ч. - температурата вече е 7 градуса над нулата.

Това е световен рекорд и до днес - температурата се е повишила с 27 градуса само за 2 минути.

Сбърканото канадско време през 1992 г.

Като стане дума за необичайно време, няма как да не се посочи случай от 1992-а. На 27 февруари в южната част на канадската провинция Албърта температурите достигат до 22,6 градуса по Целзий. Нищо толкова необичайно, но за нашите географски ширини. Средната температура за тази дата в Албърта обаче е 1,3 градуса, а се случва живеещите в района да се „радват” и на температури от -20 градуса през март. Така че за тях определено е било доста изненадващо да усетят топлината на слънцето през онзи февруарски ден.

През същата година канадското време остава все така необичайно. През август 1992-а в Калгари лятото е по-студено и от нормалното за северния град. На 23 август температурата достига едва 5,3 градуса по Целзий, освен това пада и малко сняг. Снежната покривка е едва 0,4 сантиметра, но въпреки това сняг през август звучи по-стряскащо от „сняг през март”, нали така?

Снежно чудо

19 януари 1977 г. е ден, който мнозина по-възрастни жители на град Хоумстед си спомнят и до днес. Градът се намира в южния американския щат Флорида. На този ден неговите обитатели стават свидетели на невиждано в района чудо – снеговалеж. Това е първият случай, в който сняг вали там, а случаят не се е повторил и до днес.

Оказва се, че жителите на града не само са били изненадани, но дори и разтревожени от студа. Много от тях дори не повярвали на прогнозата за времето – „студено с валежи от дъжд и възможност за снеговалеж”.

Годината без лято

Времето обаче може да бъде и много жестоко. Като през 1816-а, която ще остане в историята като „Годината без лято”. Причината за това е избухването на вулкана Тамбора година по-рано. Той изпълва атмосферата с пепел, която попречва на слънчевите лъчи да достигат до земната повърхност. Това се счита за една от основните причини за спада в температурите през тази година.

Западна Европа, Североизточните щати на САЩ и Канада  се сблъскват със слана през месеците май и юни. Много хора губят живота си от измръзване или глад. Най-големият проблем се оказва не това как студа се отразява на телата на хората, а това, че той пречи на посевите да покълнат, което води до масов глад. Според изследване от 2012-а избухването на Тамбора през 1815-а е довело до спад в средната температура на земната повърхност с около 1 градус, което не е никак малко.

Така че снежна покривка в края на март, колкото и неприятна да е, определено не е най-страшната изненада, която времето може да ни поднесе.

Новините

Най-четените