Лале Соколов - татуистът на Аушвиц и неговата невероятна любовна история

В продължение на повече от 50 години Лале Соколов живее с тайна, родена във времената на военна Европа и идваща от мястото, което става свидетел на едни от най-големите жестокости от страна на хора към други човешки същества.

Соколов не споделя с почти никого, докато не става на 80 години. Когато разкрива историята на своя живот, се намира на хиляди километри от Европа. Причината е, че по време на Втората световна война Лале е главният татуировчик на Аушвиц.

Той е роден през 1916-а като Лудвиг "Лале" Айзенберг в еврейско семейство от Словакия. През април 1942-а, когато е на 26 години, е отведен в Аушвиц - най-големия нацистки лагер на смъртта. Това го белязва доживот, карайки го да страда от параноя - страхува се, че ще бъде сметнат за съучастник на нацистите.

Затворник 32407

Когато нацистите пристигат в родния му Кромпахи, Лале, за разлика от братята и сестрите си, е безработен и неженен. Той обаче е в разцвета на силите си, което кара нацистите да отведат именно него от дома му. По онова време младият мъж още не е наясно с ужасите, които се случват в лагерите в окупираната югозападна част на Полша.

Още при пристигането си името му е сменено с набор от цифри и той става "32407". Затворник 32407 е изпратен да работи по строежа на допълнителни сгради в разрастващия се лагер. В основна негова задача се превръща това да не се набива на очи пред пазачите заради сприхавия им нрав.

Но малко след като е разпределен, Лале се разболява от коремен тиф. Грижите за него поема мъжът, който му е татуирал идентификационния номер - френски учен на име Пепан.

Французинът взима Лале под своя опека като го наема за свой асистент.

Учи го как да оцелява в трудните и непредсказуеми условия на лагера. Един ден обаче Пепан изчезва и никой никога не успява да разбере какво точно се е случило с него. Лале заема неговото място като главен татуист в концентрационния лагер - отчасти заради връзките си с французина, отчасти защото знае словашки, немски, руски, френски, унгарски и малко полски.

Нацистите му дават чанта, пълна с необходимите принадлежности, както и документ, който съдържа думите "Политически отдел". Лале се числи към Политическото крило на SS и има офицер, назначен специално да следи отблизо работата му, което му дава някакво подобие на безопасност.

Като татуист Лале живее на крачка по-далеч от смъртта, отколкото другите затворници. Храни се в административната сграда и получава по-големи порции, спи сам в отделна стая. Когато приключва работата си и няма новодошли затворници, на него му е позволено да има свободно време. Но в същото време се опитва да не възприема себе си като съучастник на нацистите.

Това е и истинското му притеснение след края на войната - мнозина смятат, че затворниците, работили в помощ на SS, са споделяли и тяхната бруталност.

Само че Лале просто се опитва да остане жив, без да има особен избор как. Никой не го пита дали приема работата, или не. Ситуацията е такава - съгласяваш се на каквото ти се предлага, за да имаш шанс да се събудиш и на другата сутрин. И дори и тогава гаранцията не е стопроцентова.

Често Йозеф Менгеле лично участва в разпределянето на новодошлите, подбирайки си "пациентите", преди да ги изпрати към татуиста. В много случай докторът идвал до Лале и му прошепвал "Един ден ще взема и теб...".

В следващите две години Лале татуира десетки хиляди затворници като има помощ и от асистенти. Тези насилствено направени татуировки с размазани цифри се превръщат в един от най-разпознаваемите символи на Холокоста и жертвите му.

Практиката е въведена през есента на 1941-а и до пролетта на 1943-а всички, заточени в лагерите, са татуирани. Първоначално се използва метална щампа с цифри, която ги отпечатва върху кожата, а после в раната се натрива мастило. Когато този метод се доказва като неефективен, SS въвеждат инструмента за татуиране с игли.

Този уред използва и Лале по времето, в което работи в Аушвиц. Когато заловените пристигнат в Аушвиц, те са разпределяни - или за насилствен труд, или за екзекуция. Всичките им принадлежности биват отнети.

След това се нареждат на опашка, за да получат своята маркировка. Единственото изключение са тези, които моментално биват изпратени към газовите камери. Татуирането е болезнено, а след него никой не използва имената на жертвите - те са заместени от номера.

Затворник 39402

И ако да татуира мъже е почти непоносимо за Лале, да държи слабата ръка на младо момиче го ужасява. Въпреки това трябва да следва заповедите, за да не бъде осъден на сигурна смърт. В това ново момиче и неговите светли очи обаче има нещо особено. Докато татуира номера на лявата й ръка, научава, че името й е Гита. Образът й се запечатва за дълго в главата му. С помощта на офицера, който го охранява, той започва да й предава нелегално писма, а писмата водят до тайни срещи.

Лале се опитва да се грижи за нея както може - дава й допълнителни порции, дори успява да издейства да я преместят на по-лек режим на работа. Въпреки че Гита мисли, че няма да се измъкне жива от Аушвиц, дълбоко в себе си Лале вярва, че ще оцелеят. Той знае, че е сред късметлиите там и се опитва да помогне на затворниците около него. Храната е валутата в лагера на смъртта и той използва завишените си порциони, за да изхранва Гита и приятелите си.

За да получи още храна и провизии, започва да разменя бижутата, дадени му от други затворници, със селяните, които работят близо до лагера. През 1945-а заради настъпването на руснаците нацистите започват да извеждат хората от лагерите. Жената, в която Лале е влюбен, също е сред тези, които напускат Аушвиц. Той знае само името й, но не й откъде е тя.

След като излиза от лагера, Лале стига до родния си Кромпахи като заплаща за пътуването с бижута, които успява да отмъкне от нацистите. Къщата от детството му е успяла да остане собственост на семейството му.

Единственото, което го дели от пълното щастие, е да открие Гита.

В опита си да я намери, той стига до Братислава - своеобразен сборен пункт, в който се събират много от оцелелите от лагерите. Дни наред Лале обикаля железопътната гара преди да го посъветват да се опита да открие любимата си в Червения кръст. По пътя натам млада жена изскача пред коня му. Познатото лице със светлите очи - Гита сама го намира!

Двойката се жени през октомври 1945-а и сменя фамилията си на Соколов, за да отива повече на контролираната от Съветския съюз Чехословакия. Лале отваря магазин за платове. Благодарение на бизнеса си събира и изпраща пари в помощ на движение, подкрепящо обособяването на израелска държава. Когато властите откриват това, Лале е вкаран в затвора при лек тъмничен режим, а бизнесът му е национализиран.

Късметът все пак се усмихва отново на семейство Соколов - по време на една отпуска за уикенда той и Гита успяват да напуснат границите на Чехословакия. Следват Виена и Париж, а после в усилието си да се махнат колкото се може по-далеч от Европа - те се отправят към Австралия.

В Мелбърн Гита започва работа като дизайнер на рокли, а през 1961-а се ражда синът им Гари. За целия си живот тя посещава Европа едва няколко пъти. Лале от своя страна никога не се връща.

Само най-близките семейни приятели знаят историята на двойката. Дълго време дори самият Гари няма представа как са се запознали родителите му.

Когато все пак разбира невероятната съдба на майка си и баща си, той започва усилено да я разпространява публично. За него най-важното е да сподели с колкото се може по-голяма аудитория за човека, който е бил натоварен с тежка задача, позната само на малцина. Лале умира през 2006-а, но историята му за Аушвиц и любовта му към Гита продължава да живее чрез разказите на сина му, които обикалят света.