1 февруари 1945 г. - денят на разстрела на 147 личности, които са основата на политическия елит на България в годините преди окупацията от СССР.
Сред екзекутираните са тримата регенти, 67 депутати, 22 министри за периода 1940-1944, в това число и министър-председателите проф. д-р Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 47 генерали и полковници, издатели на централни вестници и публицисти.
Това е началото на най-мракобесния период от новата история на България, който е причина за това и до ден днешен да сме последни във всяка една класация, независимо дали е политическа, икономическа или за свобода на словото.
Разстрелът на осъдените се случва в яма, като екзекуциите са една по една. Проф. Александър Станишев, хирург от световна величина, моли да бъде разстрелян последен, за да може да провери пулса на всеки екзекутиран преди него.
След като разстрелват и него, телата са хвърлени в бомбена яма на Софийските гробища, като отгоре са посипани със сгурия.
Въпреки че новият режим се старее максимално да го запази в тайна, край масовия гроб постоянно има поклонения и запалени свещи от граждани.
В своите мемоари царица Йоанна пише, че никой представител на новата власт не смее да спре опечалените жени, които палят свещи на гроба и оставят цветя, когато тя е сред тях.
Новият режим се презастрахова, като разселва повечето близки на екзекутираните още преди да бъдат обявени смъртните присъди.
След екзекуцията от 1 срещу 2 февруари предстоят още над 2600 убийства, които са разпоредени от т.нар. Народен съд.
За по-малко от година е избит цветът на политически, икономически, военен, духовен и интелектуален елит на България. Разправата с противниците на режима не спира само до тук.
Народният съд разпорежда още 226 доживотни тъмнични, 8 двайсетгодишни, 946 петнайсетгодишни, 687 десетгодишни и 3741 по-кратки присъди, като мнозина от осъдените са убити от изтезания и побоища веднага след задържането им.
Осъдени са дори вече екзекутираните Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Това са само част от жертвите. В периода от 1945 до 1962 в 86-те лагера в страната са въдворени близо 30 000 "врагове на народа". Това е видимата част, но има и друга.
В периода преди това, през 1941-1944 година, под давлението на Москва, комунистическите терористи избиват над 3 хиляди души, предимно кметове, свещеници и такива, които просто проявяват негативно отношение към комунизма.
В тази сметка никога не се включват хилядите масови убийства без съд и присъда, които започват веднага след 9 септември и продължават години наред. Едно от известните такива убийства е това на митрополит Борис, който е колос на българската култура и духовност.
Т.нар. Народен съд се използва и за "освобождаване" на жилищни площи за "заслужилите другари" веднага след 9 септември.
По този начин новата власт награждава палачите на стария елит, който съумява да не прати и един войник да загине на Източния фронт. "Прогресивните" граждани, които се настаняват в имотите на "реакционните" такива, са в повечето случаи малограмотни, без какъвто и да е обществен и социален принос било преди, било след 1944 г.
Те представляват създаването на новия елит, който без образование, заслуги и нужните умения, започва да управлява държавата на различни нива.
Наскоро разсекретени документи от началото на 50-те години доказват принудителното изселване на "активни вражески елементи" от столицата, които включват "815 семейства с 3184 члена", вкл. и децата.
Така се освобождава място в столицата за верните на властта, които до 1950 г. избиват без съд и присъда противници на властта в цялата страна.
Преди всичко трябва да отбележим, че т.нар. Народен съд по своята същност е незаконен. Той се провежда в момент, когато България е окупирана от Тридесет и седма армия на Съветския съюз. Това се отнася и за референдума от 1946, който се провежда в същите условия на окупация.
Всички дадени жертви на фронта от страна на България по време на Втората световна война са от периода след окупацията на Червената армия, като голяма част от 35 000 жертви и хилядите инвалиди са елитът на войската - офицери, подофицери и войници, основно членове на патриотични организации.
Те са пратени на първа линия, като на втора зад тях стрелят партизани, доброволци и политкомисари.
Т. нар. Народен съд е острието, което подготвя узаконяването на окупацията от Червената армия чрез нелегитимния референдум за република от 1946 г.
С помощта на т.нар. Народен съд Съветският съюз и неговите гаулайтери в България успяват да насадят в голяма част от обществото страх и терор, с помощта на които се управлява до 1989 г.
Последствията от избиването на елита на нацията се виждат и до ден днешен, но са особено осезаеми при провеждането на политиката на подмяна на ценностите на нацията.
Така от държава с европейски мироглед и перспектива, България бе вкарана в коловоза на евразийската концепция за политика, включваща терор и отказване от свободата за сметка на минимално препитание, а не самоинициатива и гражданско общество.
В периода от 1944 до 1989 г. засегнатите от комунизма са над 300 000 българи и техните семейства.
Този факт е достатъчно красноречив защо никога повече не трябва да позволим връщането на какъвто и да било тоталитарен режим.
На 1 февруари, когато са първите разстрели на т. нар. Народен съд, отбелязваме деня на жертвите на комунизма. Това е знакова дата за началото на най-мракобесния режим в българската история. Никога не трябва да забравяме това.
То само политици да бяха паднали под ножа на комунистите...Учители, писатели...Интелигенцията на народа. После защо нацията ни е проста - влошен генетичен материал и туй то. Но какво да си говорим за държава, в която уж представителите на турско-говорящите българи в България - ДПС - се целува по бузките с бившото БКП? България е арена на невероятна и всенародна (в това число и политическа) шизофрения и саморазруха. Шапка им свалям на комунистите - за по малко от половин век успяха да съсипят нация, която е на над 1300 години. Подобно постижение не е за пренебрегване още повече, че и до ден днешен има идиоти, които хлипат с умиление и носталгия по времето на копелето Живков, при все че най-вероятно дори и не са живяли по негово време. Към това да добавим и редовните ласкави слова към "братска" Русия. С това не искам да прозвуча про-американски, защото и американците се изхождат у нас най-редовно. Въобще България = тоалетната на Европа. Как тъй естонците успяха да се отлепят от дъното, при все че 1991г. се отърсиха от - по думите на съветските "братя" - пребиваващите с разрешение на самите естонци съветски части на територията на страната им? И до ден днешен няма нито един наказан за това, което БКП извърши. Докато това е така и докато в учебниците по история комунизмът се споменава или бегло, или като просто нещо, което ей така е станало и не е било никак зле, българите няма да се оправят. Както е казал мъдрецът: със стари к*рви нов бардак не се прави. БКП (сегашното БСП) трябваше да бъде забранено със закон, а всичките му висши членове да бъдат изправени пред съда и пъхнати на топло за десетилетия напред, а не да ми управляват страната кажи-речи през целия този така наречен преход!
Евреите в никакъв случай не бяха мнозинство в този съд, нека не спекулираме с факта, че в този съд имало и евреи. Евреите не може да се каже, че бяха спасени от властите, а и от царя. Тяхната гибел беше отложена. Един от главните аргументи на цар Борис III е бил, че пътищата в България са в много лошо състояние и евреите, като безплатна работна ръка са необходими за тази цел. Разгромът на Германия ги спаси. Истина е, че това безкрайно за тях очакване да бъдат рано или късно изпратени в лагерите на смъртта ги беше озлобило. А и мерките по закона за защита на нацията, приет от Народното събрание, са били много жестоки: отнети им били всички граждански права, включително да упражняват професия, да притежават имоти, мъжете от 18 до 50 години са били в трудови лагери, „да чукат чакъл за пътищата”. И още други ограничения, така че не може да яакаме от тях хуманизъм, когато са съдили министри, депутати и комисаря по еврейските въпроси. Нека се поставим на тяхно място.
"Присъден в полза на държавата целият му имот" Тази фраза е повторена точно 170 пъти в бр. 115 на "Държавен вестник" от 1945 г. 170 пъти! Става въпрос за имуществото на осъдените от Първи и Втори състав на Народния съд регенти, министри, депутати и военни. Като се прибавят конфискациите, извършени от другите единадесет състава на съда, като се прибавят и хилядите случаи на неузаконено мародерство, общата сума на движимото и недвижимото имущество, което преминава в ръцете на новата власт, е огромна. Сякаш основната задача на Народния съд е тази – да се извърши узаконен грабеж от най-заможните български граждани. Понеже Търновската конституция изрично забранява (чл. 75) имуществото на осъдените да бъде конфискувано, грабежът трябва да бъде добре подготвен от вече спомената наредба-закон за Народния съд. Без да е специалист по право, човек може лесно да забележи, че ако изобщо за нещо тази наредба се стреми да бъде издържана и подробна – това са условията и процедурата по конфискация. От всичко на всичко 16-те члена, които тя съдържа, повече от една трета се занимават с имуществото на осъдените. Граби се не само имущество. Заедно с него се грабят и символите на властта и влиянието. Като че ли обществената кариера на новия комунистически елит започва съвсем буквално със стъпване в обувките на стария. На другия ден след екзекуцията на регентите и министрите мнозина софиянци виждат един от екзекуторите, Фердинанд Козовски, демонстративно да разхожда из центъра на града ботушите на убития княз Кирил. Няколко години по-късно същият този Козовски ще стане председател на Народното събрание и ще задържи поста си цели 15 години. По старателното организиране на кражбата личи, че очакванията за печалба са големи. Но дали те винаги са такива? В делото на министър председателя Иван Багрянов като по чудо е оцелял един лист, който тихо се надсмива над низостта и човешката глупост. Когато поредната шайка грабители нахлува в дома му в Разград, тя като че ли остава с празни ръце. С особен яд бирникът е написал, че запечатва дома на обвиняемия, а също и гаража му, където се мъдри автомобил "Форд" "с прогнил плат на кьорюка, без акомулатор... всички гуми разсипани" (запазвам оригиналния правопис).
Harry,добър опит,но явно не разбираш,че проблемът/в частност/ с Фрида е,че живеем в различни координатни морални светове.Все едно да се опиташ да обясняваш тежестта и разстоянията в ярдове,фунтове и морски мили на човек,който живее в метричната система.Без конвертор не става.Както с лунния им календар. Ето ти пример.Говорим за геноцида срещу българския елит,привеждат се няколко строго исторически факта за зараждането на явлението ''Червен терор''и Фрида моментално оревава коментарите за ''антисемитската сволоч''.Няма и намек за обида по расов и сексуален признак.Все още не са забранили историята като политически некоректна и вредна. Говориш,че всички сме еднакви...германци,французи,евреи,българи.Това е по твоята координатна система.Тази на Исус Христос. Има и друга.Ние и всички останали.Такъв тип хора можеш да ги смириш/временно/ с точни исторически факти или пари в брой.
най-вероятно,поради всичките тези събития,в бг-то се появи чалгата,и завлече всичко надолу....... нищо не оправдава никое убийство, но авторът ,да ме прощава за резултата от всичко това.......... няма как,нещо,което е вродено от векове в гените ни,да се дължи на комунизъзмъ.....
чифутите и техните подлоги-яничерите-комунисти винаги ще се защитават!едните създадоха другите България никога няма да бъде отново на "крака"само защото народът не съумя да се отърве от тази чума,която го сполетя през 44та.А защо не съумя народът:защото ти трябва да си убиец като тях,за да можеш да се справиш,но те са ОРГАНИЗИРАНА БАНДА УБИЙЦИ.Е,няма да стане добрата носина е,чед кочината ще бъде разрушена и новите господари хич няма да се церемонят с "елитЪ"