1 февруари 1945 г. - денят на разстрела на 147 личности, които са основата на политическия елит на България в годините преди окупацията от СССР.
Сред екзекутираните са тримата регенти, 67 депутати, 22 министри за периода 1940-1944, в това число и министър-председателите проф. д-р Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, 47 генерали и полковници, издатели на централни вестници и публицисти.
Това е началото на най-мракобесния период от новата история на България, който е причина за това и до ден днешен да сме последни във всяка една класация, независимо дали е политическа, икономическа или за свобода на словото.
Разстрелът на осъдените се случва в яма, като екзекуциите са една по една. Проф. Александър Станишев, хирург от световна величина, моли да бъде разстрелян последен, за да може да провери пулса на всеки екзекутиран преди него.
След като разстрелват и него, телата са хвърлени в бомбена яма на Софийските гробища, като отгоре са посипани със сгурия.
Въпреки че новият режим се старее максимално да го запази в тайна, край масовия гроб постоянно има поклонения и запалени свещи от граждани.
В своите мемоари царица Йоанна пише, че никой представител на новата власт не смее да спре опечалените жени, които палят свещи на гроба и оставят цветя, когато тя е сред тях.
Новият режим се презастрахова, като разселва повечето близки на екзекутираните още преди да бъдат обявени смъртните присъди.
След екзекуцията от 1 срещу 2 февруари предстоят още над 2600 убийства, които са разпоредени от т.нар. Народен съд.
За по-малко от година е избит цветът на политически, икономически, военен, духовен и интелектуален елит на България. Разправата с противниците на режима не спира само до тук.
Народният съд разпорежда още 226 доживотни тъмнични, 8 двайсетгодишни, 946 петнайсетгодишни, 687 десетгодишни и 3741 по-кратки присъди, като мнозина от осъдените са убити от изтезания и побоища веднага след задържането им.
Осъдени са дори вече екзекутираните Райко Алексиев и Данаил Крапчев.
Това са само част от жертвите. В периода от 1945 до 1962 в 86-те лагера в страната са въдворени близо 30 000 "врагове на народа". Това е видимата част, но има и друга.
В периода преди това, през 1941-1944 година, под давлението на Москва, комунистическите терористи избиват над 3 хиляди души, предимно кметове, свещеници и такива, които просто проявяват негативно отношение към комунизма.
В тази сметка никога не се включват хилядите масови убийства без съд и присъда, които започват веднага след 9 септември и продължават години наред. Едно от известните такива убийства е това на митрополит Борис, който е колос на българската култура и духовност.
Т.нар. Народен съд се използва и за "освобождаване" на жилищни площи за "заслужилите другари" веднага след 9 септември.
По този начин новата власт награждава палачите на стария елит, който съумява да не прати и един войник да загине на Източния фронт. "Прогресивните" граждани, които се настаняват в имотите на "реакционните" такива, са в повечето случаи малограмотни, без какъвто и да е обществен и социален принос било преди, било след 1944 г.
Те представляват създаването на новия елит, който без образование, заслуги и нужните умения, започва да управлява държавата на различни нива.
Наскоро разсекретени документи от началото на 50-те години доказват принудителното изселване на "активни вражески елементи" от столицата, които включват "815 семейства с 3184 члена", вкл. и децата.
Така се освобождава място в столицата за верните на властта, които до 1950 г. избиват без съд и присъда противници на властта в цялата страна.
Преди всичко трябва да отбележим, че т.нар. Народен съд по своята същност е незаконен. Той се провежда в момент, когато България е окупирана от Тридесет и седма армия на Съветския съюз. Това се отнася и за референдума от 1946, който се провежда в същите условия на окупация.
Всички дадени жертви на фронта от страна на България по време на Втората световна война са от периода след окупацията на Червената армия, като голяма част от 35 000 жертви и хилядите инвалиди са елитът на войската - офицери, подофицери и войници, основно членове на патриотични организации.
Те са пратени на първа линия, като на втора зад тях стрелят партизани, доброволци и политкомисари.
Т. нар. Народен съд е острието, което подготвя узаконяването на окупацията от Червената армия чрез нелегитимния референдум за република от 1946 г.
С помощта на т.нар. Народен съд Съветският съюз и неговите гаулайтери в България успяват да насадят в голяма част от обществото страх и терор, с помощта на които се управлява до 1989 г.
Последствията от избиването на елита на нацията се виждат и до ден днешен, но са особено осезаеми при провеждането на политиката на подмяна на ценностите на нацията.
Така от държава с европейски мироглед и перспектива, България бе вкарана в коловоза на евразийската концепция за политика, включваща терор и отказване от свободата за сметка на минимално препитание, а не самоинициатива и гражданско общество.
В периода от 1944 до 1989 г. засегнатите от комунизма са над 300 000 българи и техните семейства.
Този факт е достатъчно красноречив защо никога повече не трябва да позволим връщането на какъвто и да било тоталитарен режим.
На 1 февруари, когато са първите разстрели на т. нар. Народен съд, отбелязваме деня на жертвите на комунизма. Това е знакова дата за началото на най-мракобесния режим в българската история. Никога не трябва да забравяме това.
