Най-тежката самолетна катастрофа в историята

27 март 1977 г. е една от най-мрачните дати за световната авиация. При мъгла и лоша комуникация два самолета Boeing 747 се насочват един срещу друг на пистата за излитане след рулиране. Последвалият сблъсък става най-тежката самолетна катастрофа в историята досега. Жертвите са общо 583 души.

Мащабът на злополуката говори сам по себе си, но това, което я прави наистина странна, е изумителната съвкупност от съвпадения и ирония на съдбата, които предхождат злощастния инцидент.

Всичко започва по-рано същия ден на Канарските острови. Терористичната организация "Движение за независимост и автономия на Канарските острови" прави атентат на летището в Лас Палмас, при който са ранени 8 души. Полетите за летището са пренасочени към Тенерифе. Проблемът е, че там летището е далеч по-малко и то бързо се пълни с кацнали машини, а самият въздушен трафик е ужасен.

Междувременно над летището има и мъгла, която позволява видимост до 100 метра.

И двата полета са чартърни като и двата е трябвало да кацнат в Лас Палмас, но са били отклонени от диспечерите към Тенерифе.

Полет 4805 на KLM идва от Амстердам. Екипажът на него е изключително опитен като и капитанът, и летателният инструктор имат над 10 хил. часа във въздуха и над 1000 на машина Boeing 747. На борда на холандския самолет има 14 души екипаж и още 235 пътници, от които 52 деца.

Впоследствие името на капитана - Якоб Велдхюзен ван Зантен - ще остане записано като виновник за инцидента.

Другият самолет е на американската компания "Пан Американ" от Лос Анджелис за Лас Палмас. Той обаче е принуден да направи първо една спирка в Ню Йорк за изчакване. И тук екипажът бил съставен от изключително опитни кадри с доста часове, прекарани във въздуха. На борда на машината има 248 пътника.

Заради претоварването на трафика в кулата на летището в Тенерифе са под пълна пара. И въпреки това по обяд вече положението е що годе овладяно и полетите продължават да се случват въпреки закъсненията и проблемите.

Така се стига до късния следобед, когато двата самолета трябва да излетят. Самолетът на "Панам" е готов да отлети за Лас Палмас, като инструкциите, които екипажът получава, са да следва машината на KLM.

Докато двата самолета обаче захождат за излитане, над пистата се спуска мъгла. Тя не само че пречи на самолетите да виждат, но не позволява на кулата да ги наблюдава пряко.

Тук идва и поредицата от злополучия. Самолетът на Панам пропуска изход №3 и излиза на пистата от следващия изход. Това от своя страна се приема от пилота на KLM като знак, че американската машина го чака извън пистата и започва излитане.

Така точно в 5:06 часа, без реално да е получил разрешение боингът на холандския авиопревозвач тръгва към сблъсъка, който ще струва живота на почти 600 души.

Катастрофата между двете машини е челна, а пълните им резервоари само спомагат за по-голямата разрушителност на удара. Едва 61 души оцеляват от пътниците на американския самолет, докато всички на борда на KLM стават жертва на инцидента.

Инцидентът е бил разследван от испанската Комисията за разследване на аварии и инциденти на гражданското въздухоплаване (CIAIAC). В разследването попадат около 70 служители, включително представители от двете авиокомпании. Фактите показват, че са при инцидента е имало неправилно тълкуване и погрешни предположения и от двете страни.

На практика причините за тежкия сблъсък са комплексни - от натоварения въздушен трафик, през лошото време, та до грешките и на двамата пилоти.

Анализът на разследващите обаче показва показа, че пилотът на KLM, Якоб Велдхюзен ван Зантен, е убеден, че е бил освободен за излитане, докато контролната кула в Тенерифе е сигурна, че KLM 747 е спрял в края на пистата и очаква излитане. Изглежда, че вторият пилот на KLM не е бил толкова сигурен за излитането колкото капитана си, но това все пак не е спряло катастрофата.

Разследването заключва също така, че основната причина за произшествието е фактът, че капитанът Ван Зантен се опитал да излети без разрешение. Изследователите предложиха причината за това, че е било желателно да напуснат колкото е възможно по-скоро, за да се съобразят с правилата на KLM за времето на работа и преди времето да се влоши.

Холандските власти не са склонни да приемат испанския доклад, в който обвиняват капитана на KLM за инцидента и според тях другите фактори имат не по-малка вина за катастрофата. Според тях също така шумовете от записите на черните кутии показват, че в кулата по това време са слушали футболен мач по радиото.

Въпреки протестите на холандските власти обаче, компанията KLM признава веднага грешката на своя екипаж и поема отговорност, съгласявайки се да изплати общо 110 млн. долара на семействата на жертвите.