Той чака жертвата си напразно цели три дни. Едва около 10 ч. сутринта на 12 октомври 1957 г. висок гологлав мъж слиза от трамвая. Убиецът сваля предпазителя от оръжето си, скрито в сгънат вестник. След това се промъква в сградата на Карлплац в Мюнхен, в която работи и Лев Ребет - ръководителят на украинското национално движение и главен редактор на анти-съветски вестник.
Качва се по стълбищата, като изпреварва с бърз ход Ребет. Когато се озовава на втория етаж, се обръща наобратно и тръгва надолу, като се изправя лице в лице с украинеца. Точно преди да се разминат, убиецът натиска спусък. С тих, мигновен звук от скритото му оръжие се изстрелва тънка струя с течност, която пръска в лицето жертвата на покушението. Във вестника е скрита тристепенна конструкция от метални тръби, изработени от лека метална сплав, които могат да изстрелват цианид.
Нападателят поема дъх за секунди, чупи ампула с противоотрова, изсипва я върху носната си кърпа и вдишва бързо изпаренията.
Лев Ребет умира на място, още на стълбищата. Когато го откриват, всичко изглежда така, сякаш е починал от сърдечен удар. С перфектното убийство Москва се отървава от поредния си противник.
Дори когато агентът на КГБ Богдан Сташински (известен още с псевдонимите си Йозеф Леман и Зигфрид Дрегер) бяга в Западен Берлин през 1961 г. и си признава за престъплението, никой не вярва на думите му.
Обясненията му са толкова фантастични, че приличат по-скоро на филмов сценарий. Убиецът се принуждава да докаже собствената си вина в детайли. При това - да убеди германците, че две години след ликвидирането на Лев Ребет е убил още един украински имигрант със специалния си пистолет, зареден с отрова.
Впечатляващите самопризнания на Сташински за пръв път хвърлят светлина върху практиките, които тайните служби използват. В пика на Студената война техническите екипи на КГБ и ЦРУ разработват най-разнообразни инструменти в помощ на агентите под прикрите.
Сред тях е и т.нар. български чадър - оръжието, с което се предполага, че е убит дисидентът Георги Марков в Лондон през септември 1978 г., скрит пневматичен механизъм, през който се изстрелват малки топчета с рицин.
Въображението на изобретателите-шпиони надминава далеч отвъд създаването на тайници в двойни подметки на обувките.
Много от старите помощни материали на агентите от 50-те и 60-те години продължават да работят и до днес, независимо, че изглеждат като реквизит от снимачната площадка на шпионски филм.
Сред тях има дори червило за устни, от което може да се изстреля сачма с диаметър 4.5 милиметра, предавател, маскиран като засъхнала тор, копчета за ръкавели с вграден компас. Привидно безобидна пътна чанта крие в дръжката си спусъка на скрит автомат. Помислено е дори за случаите, в които тайната мисия претърпи провал - съществуват рамки за очила, в чиито краища са скрити смъртоносни сачми с цианид, с които агентът да се самоубие, преди да го заловят.
Нерядко изобретателите и специалистите се оказват толкова въодушевени от собствените си творения, че ги превръщат в нещо като клоунада. С цялата си сериозност, ръководството на ЦРУ е планирало атентат срещу запаления гмуркач Фидел Кастро с помощта на огромен рапан, натъпкан с експлозиви.
За целта е трябвало миниподводница да закара рапана до Куба и да го постави в едно от местата, в които Кастро се гмурка. За да е сигурно, че лидерът на Революцията ще се доближи до точния рапан, е трябвало да го оцветят в необичайно ярки цветове. На фона на този "коварен план", опитите за взривяване на Кастро с пура-динамит или за ликвидирането му чрез неопрен, пропит с отрова от мухоморки, звучат почти реалистично.
Днес много от най-впечатляващите произведения на шпионското изкуство са изложени в специален музей във Вашингтон.
И аз мисля,че е нямало чадър. При опита за убийство на Владимир Костов в Париж. Вероятно е използван някакъв значително по-малък уред от рода на химикалка например,със съответният изстрелващ механизъм. Преди това обаче,убийството на Георги Марков със сигурност е извършено с чадър. Поръчителят е до болка ясен - тиранина Тодор Живков. И никакви идиотски внушения не могат да скрият този факт.
ЧервеноРусската сгань, по-долу си позволява да сквернослови за кончината на Георги Марков. Да не забравяме, че същата съчма беше извадена от врата на Владимир Костов в Париж, който обаче се отърва, защото я локлизираха почти веднага... На по-умните форумци сигурно им прави впечатление бедният, ограничен и наивен асортимент от средства на ЦРУ, в сравнение с КТБ и ГРУ. Последните две организации са убили няколко хиляди противници, докато ЦРУ - няколко десетки? Това е така, защото за смъртоносна операция се изисква разрешение от Президента. В последните 50 г американският президент е дал ЕДНО разрешение - за убиванет на Бин Ладен. В СССР/Русия това е ежедневие
Изв грешка: ...КГБ и ГРУ...
До Мако, прочети книгата "Българският чадър" от Владимир Костов. Направих една фактологическа грешка. Първи е неуспешният атентат срещу Костов,извършен когато той излиза по стълбите от метростанцията при Триумфалната арка. Съчмата с отровата изстреляна вероятно от нещо като химикалка,не се отваря. Усетил е тогава слаба болка в гърба,но не успял да разбере кой може да е бил атентаторът. Никой от околните не е носел чадър.А след две седмици е атентатът срещу Марков. По думите на самият Марков,минавайки покрай него,някакъв го закачил за бедрото с чадъра си. Почувствал лека болка,а няколко часа по-късно вече състоянието му става тежко и постъпва в болница...
Mil-чо е прав! (ЧервеноРуската правда винаги е най-верна) Особено гадни са черните операции на ФБР!