Когато човек е по крайбрежните алеи на Венеция, трудно може да си представи, че оттам се разкрива изглед към злокобен остров. Италианците обаче смятат, че това е едно от най-прокълнатите места не само на Ботуша, но и в целия свят.
Наричат го Кървавия остров или Острова на заточениците и се стремят да не припарват до него.
Преди XVIII век нищо не предвещава, че остров Повелия ще се превърне в синоним на мрак и страх.
Мястото е покрито с тучна зеленина и се оказва благоприятно убежище за местните жители, които се укриват от варварските нашествия. Растителността успява да скрие ниските по-примитивни постройки и така отдалеч Повелия изглежда напълно безлюден остров без нищо ценно на него.
Нещо повече, жителите живеели по-бедно от тези в континенталната част, но пък избягвали данъците, наложени от Венецианската република.
На няколко пъти остров Повелия остава без постоянни жители заради конфликтите между Венеция и Геноа, само че после влюбените в кътчето хора почти винаги се завръщали.
Поне преди за пореден път Черната смърт - епидемията от чума - да настъпи към Западна Европа и особено към Италия и Франция.
През 1975 г. островът официално е зачислен на здравните власти на Венеция и първоначалното намерение е да бъде използван като голяма лечебница за чумно болните.
••• Кой е смъртоносният остров, който СССР се опитва да скрие от света:
Постепенно Повелия обаче се превръща в последно убежище на смъртно заразените, които биват оставени там в карантина.
Болните знаят, че стигнат ли до острова, оттам връщане назад няма, защото чумата вече е в твърде напреднал стадий. Бреговата охрана на Венеция е стреляла по всеки, дръзнал да опита да стигне отново до града.
По оценки на американското издание на National Geographic смъртните случаи на Повелия е възможно да достигат до 100 хил. души, всички от тях изгорени и погребани набързо в огромни общи гробове.
Едно от венецианските предания гласи, че поне 50% от почвата е съставена от човешка пепел. Други вярват, че от острова долитат писъци на обречените да умрат там далеч от близките си.
••• През май 1933 г. на малкия остров Назино на река Об в сибирската област са заселени 6000 от тези души. Какво се случва после:
Историята на Повелия обаче не става по-весела с напредване на времето, напротив.
През 1922 г. сградите са основно почистени и обзаведени и се превръщат в психиатрия. Условията за пациентите са мизерни, дограмите на основното отделение пропускат ледения морски вятър и някои от психично болните са държани против волята си.
Въпреки че на острова не са открити доказателства, че е имало стаи, подобни на карцер или на затвор, има слухове за пациенти, които са били връзвани или изолирани от другите.
За капак плъзват и мълви, че на Повелия главният лекар провежда непозволени медицински експерименти с пациентите си, например лоботомии.
Последното никак не е невъзможно, предвид че по-късно през XX век за кратко лоботомията се предписва като лек срещу депресия, нервност, тревожност и други разстройства.
Градският мит пък добавя, че някъде около 1930 г. въпросният лекар не издържа на призраците на починали пациенти, които го преследват и тормозят, и скача от часовниковата кула на острова. Някои твърдят и че докторът е спасен от мистериозна мъгла, която обаче го отнася в неизвестна посока.
За мистериозната и зловеща аура на Повелия допринася и предаването "Призрачни приключения" на Discovery Channel.
През 2009 г. екип на риалитито прекарва една нощ на острова и след това разказва, че непрекъснато са се чували човешки писъци и странен кикот на деца, най-вероятно загинали при чумната епидемия.
И до днес във Венеция смятат, че достъпът до острова е забранен, защото той е прокълнат, макар че причината всъщност са опасенията, че сградите не са безопасни.
А фактът, че Повелия е недостъпен, само засилва странната му зловеща привлекателност.
