По време на Студената война остров Возрождения е строго секретно място за тестване на съветските биологични оръжия. Въпреки че е изоставен от повече от две десетилетия, неговото наследство още е там.
Преди Возрождения е бил оживено рибарско селище, заобиколено от тюркоазени лагуни. Тогава Аралско море е четвъртото по големина в света и изобилства от риба. Но след години на злоупотреба от страна на Съветския съюз водите около острова са се отдръпнали. Реките, които са били източник на живот, са отклонени, за да напояват памукови плантации.
От едновремешния оазис са останали солени пясъци, напоени с канцерогенни пестициди.
Това е място, където обикновено термометърът показва 60 градуса по целзий и където единствените признаци на живот са изгнилите дървета и огромните изоставени лодки.
Сега Возрождения се е увеличил толкова много, че е станал 10 пъти по-голям от първоначалния си размер и се е превърнал в полуостров. Благодарение на един от съветските проекти за разработка на оръжия обаче, това е едно от най-смъртоносните места в света.
От 70-те години на XX век островът е замесен в редица инциденти. През 1971-а година млад учен се разболява, след като изследователският кораб "Лев Берг" затъва в кафеникавата мътилка до Возрождения. Няколко дни по-късно мъжът е диагностициран с едра шарка. Мистериозното в случая е, че той е бил ваксиниран срещу едра шарка.
Въпреки че се възстановява, той успява да зарази други девет души в родния си град, трима от които умират. Един от тях е по-малкият му брат.
Година по-късно труповете на двама рибари са намерени наблизо, те са плавали с лодката си. Счита се, че те също са се заразили с неизвестна болест. Не след дълго местните започват да вадят мрежите си, пълни с мъртва риба. Никой не знае защо. През май 1988-а година, 50 000 степни антилопи умират за по-малко от час, докато пасат.
Тайните на острова са запазени толкова дълго време, отчасти благодарение на това, че не можете просто да се озовете случайно там. След като Возрождения е изоставен през 1990-а, има само няколко експедиции до там.
През 2005-а година Ник Мидълтън от Оксфордския университет снима документален филм на острова. Той е заедно с човек, който работи за британската армия и който предупреждава екипа какво може да очаква. Мидълтън признава, че е бил уплашен до смърт от разказите.
Експертът, който в крайна сметка отива с експедицията до Возрождения, е Дейв Бътлър. Като подготовка Бътлър предписва на всички антибиотици още седмица преди да са заминали. За всеки случай от момента, в който стъпват на острова, всеки от тях носи противогаз с високотехнологични филтри за въздух, дебели гумени ботуши и плътни бели костюми.
Това не е плод на параноя. Снимки от въздуха, направени от ЦРУ през 1962-а, разкриват, че докато другите острови имат кейове и рибарски къщи, този има стрелбище, казарми и плацдрам.
Но това дори не са половината от наличните съоръжения. Също така има лаборатории, клетки за животни и едно от най-големите открити полета за тестове. Островът е превърнат в изпитателно поле и то за най-опасния вид оръжие - биологичното.
Проектът е строго секретен, а обектите, разположени на Возрождение, дори не са отбелязани на съветските карти. Тези, които все пак знаят за проекта, го наричат Аралск-7. През годините островът се превръща в истински кошмар, в който антракс, едра шарка и чума се разпространяват на големи облаци във въздуха. Екзотични болести като туларемия, бруцелоза и тиф също се просмукват в песъчливата почва.
Островът е достатъчно изолиран от сушата и е открит чак през XIX век.
Той се оказва идеалното място за експерименти далеч от любопитните очи на западното разузнаване. Освен това заобикалящото го море го предпазва допълнително.
Това са основните фактори, заради които Возрождения е избран като най-голямото хранилище на запас от антракс и едра шарка в света. Произходът им остава неизвестен, но е възможно смъртоносният запас да е произведен във военно-биологичната "Лаборатория 19" в Свердловск, днешен Екатерининбург.
Аралск-7 е част от програма за биологично оръжие, която ангажира 50 000 души в 52 военни учреждения, разпръснати на територията на целия Съветски съюз. Антраксът се репродуцира в огромни вани за ферментация, подхранвани като мая.
През 1988-а, девет години след като изтичане на антракс предизвиква смъртта на 105 човека в Свердловск, руснаците решават да се отърват от запасите си.
Огромни количества спори на антракс са смесени с белина и транспортирани до пристанището на Аралск, където са натоварени във варели и транспортирани до Возрождения. Около 100 до 200 тона суспензия от антракс са заровени в ями и изоставени.
През по-голямата част от времето бактериите на антракса живеят като спори - неактивни, но изключително издържливи. Те могат да погълнат всичко, което се опитате да хвърлите в тях - дори и силни химикали, и издържат на топлина до 180 градуса. Заровени в земята, спорите могат да оцелеят хиляди години.
Както може да се очаква, съветските усилия на Возрождения въобще не са достатъчни.
Години след разпада на СССР и след разкритията за програмата за биологично оръжие на Ирак се засилват опасенията от възможността терористи или отделни правителства да се сдобият с оръжие от патогени. По тази причина САЩ изпраща екипи от специалисти, за да проведат тестове.
Точното местоположение на складирания антракс е ясно - ямите са толкова големи, че са видими на снимки от сателит от Космоса. Живи спори са открити на няколко места в почвата и САЩ плаща 6 милиарда долара по проект за изчистването на Возрождения.
Това включва дълбоки изкопи, в които е заровена заразената почва, тонове химикали на прах като цялата работа се извършва при 50-градусова жега в пълни защитни костюми. Все пак усилията си струват - след шест дена не са открити повече заразни спори.
За съжаление това не е краят на заплахата.
Годините на изпитания на биологично оръжие оставят острова заразен и то не само в зоните, в които оръжията са били тествани. Да не споменаваме и гробищата със заразени животни, във всяко от които има поне стотина трупа.
Возрождения обаче не е лесен за достигане. Пътят до там преминава през Казахстан, да наемете лодка, за да плавате в Аралско море и е най-добре да имате водач със себе си. Местните обаче не са във възторг от идеята да посетят острова и знаят, че трябва да стоят възможно най-далеч от него.
Засега антраксът остава дълбоко заровен под земите на Возрождения. С надеждата никога да не се "възроди" отново.
