Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мирослава Дерменджиева: Дисциплина и талант, всичко, което му трябва на един успешен фотограф

Мира търси красотата и я намира дори на необичайни места Снимка: Мира Дерменджиева
Мира търси красотата и я намира дори на необичайни места

В поредицата ни с Teoxane ви представяме 4 добре изглеждащи жени - всяка със своя силна индивидуалност. Надникнахме в тяхното ежедневие, както и в дамските им чанти.

Ако има една дума, с която да опишем Мира Дерменджиева, то това е дисциплина. С две - талант и дисциплина - комбинация, която много рядко се среща в живота извън спорта.

За редовните читатели на Webcafe Мира Дерменджиева е познато име, благодарение на нейните прекрасни фотографии. Мира търси красотата и я намира. Понякога на необичайни места, през светлина или дори контраст. Срещнахме я случайно, но се харесахме трайно.

Как дефинираш красотата? Казваш в свое интервю, че като фотограф искаш да правиш жените красиви, а това е нещо много субективно?

Да, красотата има много измерения и не можеш да кажеш конкретно при жените какво е красиво, защото всеки си има своя красота. Най-важното е чистото излъчване.

Хваща ли фотоапаратът лошия характер на хората?

Според мен, да. Има и други ситуации, когато снимам някого, когото не съм харесала като човек, и после виждам, че снимките ми не са се получили добре. Това никога не може да ми се случи, когато снимам човек, когото харесвам. Слава Богу, това са много редки ситуации.

Харесваш ли да снимаш хора с лучнички или нещо друго специфично?

Да, определено. Харесва ми, защото е различно, интересно. Всякакъв тип красота харесва, обичам различното. Аз се гордея с това, че огромната част от хората, които снимам се харесват, благодарят ми и после се връщат при мен, което е най-важното доказателство.

Ти снимаш ли се сама?

Да, себе си снимам само аз.

Чувала ли си хора да дефинират позирането за снимки като тип разголване?

Това е и причината да се снимам сама. Не желая да попадам пред обектива на друг, въпреки че си давам сметка, че друг човек ще снима много по-добре отколкото ти самият го правиш.

Колко процента от това, което правиш е усет - нещо, което не си учила на фотографски курс?

Когато започнах да се занимавам със снимане, си мислех, че всичко е техника и че всичко може да се учи. Но като гледах работата на любители фотографи, които тогава бяха по-напреднали от мен технически, разбрах, че усетът е основното за една хубава снимка. Ако го нямаш, колкото и да си технически грамотен, няма да стане хубав кадър.

Как ти се ражда идеята за една фотосесия?

Хубавите неща, които съм снимала, по-често съм правила за самата себе си. Има хора, които са огромно вдъхновение за мен. Обикновено ги срещам по работа, а след това решавам, че искам да направя и нещо просто за себе си.

Такъв е случаят с Ралица Паскалева, която аз много харесвам още преди работата да ме срещне с нея. Когато имаш клиент, той ти поставя ограничения, защото концепцията е негова. Дали ще са дрехи или локация, с която трябва да се съобразиш. Понякога аз искам да нямам тази условност и да направя нещата така както аз ги виждам.

Имаш ли някоя рискова или дори опасна фотосесия, за която се сещаш?

Понякога не е рискова, колкото натоварваща. Аз ходя на снимки с много техника и чисто физически това си е тежък труд. Що се отнася до риск, може би най-опасните снимки бяха с Тервел Пулев на покрива на една стара фабрика.

Целият покрив беше в кръпки, но гледката не беше за изпускане. Откакто се занимавам с фотография съм престанала да бъда суетна, не се притеснявам, че ще се изцапам или ще си повредя дрехите. Смених си и стила, гледам да ми е удобно, за да мога да направя хубави снимки, да лежа по земята, ако трябва.

Кое смяташ, че е твоето предимство в работата?

Категорично това, че съм организирана, което ми позволява да съм много бърза и да поемем много сесии на ден, включително и да ги предам в срока, който съм поела. Другото ми много голямо предимство е, че имам студио и техника, които са едни от най-добрите в София.

Работя с швейцарска техника. Качеството за мен е много важно и то се разбира и по снимките. Понякога виждам таланта на някой колега, но и ограничението на техниката, с която е снимал. Защото за да работиш това като професия, трябва да инвестираш в оборудване, първо, и второ, да познаваш добре техниката, с която работиш, нейните възможности и ограничения.

Ранна птица ли си?

Много, ставам към 5 - 5:30, за да мога да си обработя снимките и да съм спокойна, че съм си свършила работата и всички да са доволни.

Коя част от деня предпочиташ за снимки?

Няма значение. Много харесвам нощни снимки, въпреки че ми се доспива рано.

Отборен играч ли си или си единак?

Категорично съм единак. Обичам да си върша сама работата и да не завися от други хора. Затова и нямам асистенти. Нямам нужда някой да ми носи куфарите, справям се и сама.

Колко години си фотограф?

Снимам от 10 години, а от 4 имам свое студио.

Не ти ли е време за изложба?

Може би. Да! Бих искала!

Какво носи в чантата си един фотограф?

Винаги нося пудрата на Teoxane, която е с три цвята, гланц за устни и гребен - това са ми по-женските неща. Иначе ключове, портфейл и телефон.

Когато снимаш жени, важен ли е гримът?

Винаги е добре да имат поне лек грим. Няма значение дали са го правили сами, или са ходили при професионалист. Важното е тенът да е изравнен, да има някакъв основен грим. Предпочитам този вариант пред тежкия, драматичен грим, с много сенки. Важно е да се виждат чертите на човек.

Как оценяваш пазара в България?

Пазарът е малък, има страхотни фотографи. Наистина страхотни! Хората, които аз харесвам истински и им се възхищавам са двама или трима. Освен чисто в технически план обаче, когато говорим вече за пазар, а не за хоби, клиентите те избират заради комплекс от качества.

Аз не съм технически най-добрият фотограф, но съм разбрана, бърза, дисциплинирана и коректна и мисля, че и тези ми качества допринасят за цялостния ми облик на фотограф.

Искаш ли да направиш някаква конкретна корица на списание?

По-скоро не, аз не харесвам списанията, мисля, че те вече са остарели, въпреки че за много хора те все още са престиж. Аз харесвам онлайн медиите, те са моето поколение. По-скоро бих искала хората, с които работя, да харесват работата ми. Първо трябва аз да съм доволна от себе си, после хората, които са ми я възложили.

Някоя звезда, която искаш да снимаш?

О, да, аз много харесвам Ема Стоун!

Да й се обадим, ако искаш?

Нека да й се обадим!

Тагове: webcafe

Най-четените