Първият гол за американския национален отбор на Световното първенство беше отбелязан от човек с добре позната фамилия.
В 36-ата минута на мача срещу Уелс от група "B", Тимъти Уеа се изстреля зад защитата на съперника, възползва се от извеждащия пас на Пулишич и прекара топката покрай вратаря за 1:0.
Така силният старт на САЩ вече имаше и цифрово изражение, а светът си спомни за един друг голмайстор със същата фамилия, който с идентична лекота пронизваше противниковите мрежи през 90-те години.
Сходството в имената не е случайност. Тимъти Уеа е син на легендарния реализатор Джордж Уеа - носител на "Златната топка", който до днес си остава единственият африканец с най-престижната индивидуална награда.
На Уеа-старши не му е писано да играе на световни финали, най-вече заради скромните възможности на тима на Либерия, който представлява.
Големият нападател има зад гърба си дълга кариера в националния отбор на своята страна и голям принос за развитието на футбола в Либерия. Освен че години наред е звездата в състава, той по-късно става треньор на Либерия и до голяма степен финансира тима.
Само точка го разделя от класиране на Световното първенство през 2002 г., но 20 години по-късно синът му наваксва пропуснатото от него - Тимъти играе и бележи на световно първенство, макар и с екипа на САЩ.
В същото време пък Джордж Уеа вече е голяма фигура и в политиката, тъй като от 2018 г. е президент на Либерия.
Баща и син винаги са имали прекрасни взаимоотношения, а Джордж успява да предаде любовта към футбола и на двамата си синове, които тръгват по неговите стъпки.
"Гледах на баща си просто като на баща, не знаех, че е известен - докато не видях как хората го спират да се снимат с него в магазина", разказва Тимъти.
"Той е най-нормалният човек, който ще срещнете. Щом се събуди, отива да играе баскетбол или футбол. Мисля, че ще е много важно за него да ме види на терена в Катар. Да видиш сина си на такава сцена, когато върви по твоите стъпки, е страхотно", допълва крилото.
За Тимъти Уеа не е трудно решението да облече екипа на Съединените щати - страната, в която се е родил.
Заради местожителството си и гражданството на своите родители, до един момент той може да избере да бъде национал не само на САЩ, но и на Франция, Ямайка и Либерия. Тимъти е взет в школата на ПСЖ още 14-годишен и днес продължава да играе във Франция с екипа на Лил.
Французите опитват да го убедят да се присъедини към техните национални гарнитури, но нюйоркчанинът знае, че Америка е неговото място.
"Не съм се замислял за кой отбор да играя. Очевидно корените на баща ми винаги ще бъдат и мои, но съм израснал в Щатите, живял съм там цял живот, там са роднините и приятелите", обяснява Уеа-младши.
Неговото детство е съвсем различно от това на баща му.
Джордж Уеа расте в голяма бедност в колиба в покрайнините на Монровия, столицата на Либерия. Родителите му се разделят рано и се налага да бъде отгледан от баба си, която се справя геройски.
Джордж си създава репутация на голям талант в бедните квартали на Монровия и заиграва в местни клубове, но естествено, никой извън африканската страна не е чувал за него. Вероятно няма и да чуе, ако не е намесата на президента Самюъл Доу, противоречив управленец и голям фен на футбола.
Вместо да се заеме да спасява икономиката на страната, Доу предпочита да изпрати либерийския национален отбор в Бразилия за допълнителни тренировки.
През 1987 г. Джордж Уеа е забелязан от селекционера на Камерун Клод Ле Рой и той го препоръчва на Арсен Венгер.
В онези години Венгер е начело на Монако и приказката му с Арсенал още не е започнала. Френският треньор купува Уеа за пренебрежителните 12 000 паунда и щом заиграва по европейските терени, голмайсторът веднага прави фурор.
Уеа става реализатор №1 на Монако и е обявен за най-добър футболист на Африка. Докато той се превръща в световна звезда и става голмайстор и на Шампионската лига с ПСЖ, в Либерия тече гражданска война.
През 1995 г. Уеа осъществява голям трансфер в Милан на Фабио Капело и заиграва до големия Роберто Баджо в атаката. Все още се носят легенди за един гол на африканеца срещу Верона, когато той в стил "Марадона" тръгва с топката от собственото си наказателно поле, прекосява целия терен и накрая реализира.
В същата година Джордж Уеа става носител на "Златната топка". Така идва голямото признание за този изключителен нападател, който до голяма степен е изпреварил времето си.
Уеа съчетава мощна физика и бързина с технически качества, с отличен дрибъл и със склонност да излиза извън пеналта и да участва в различни фази на играта. Това е необичайно за 90-те, когато от нападателите се очаква предимно да дебнат за топката в пеналта и да разчитат на пласиране и хищнически инстинкт.
Затова години по-късно самият Тиери Анри ще признае: "Джордж Уеа, Ромарио и Роналдо промениха представите ми. За пръв път видях играчи, които могат сами да си изработят гола, да вземат топката където и да е по игрището и да вкарат".
Днес Уеа си е заслужил да бъде считан за един от най-великите африкански футболисти на всички времена и в топ 3 на най-класните нападатели на Африка заедно с Дидие Дрогба и Самуел Ето'о.
Тимъти Уеа се ражда през 2000 г., когато баща му вече е във Висшата лига за половин сезон в Челси и половин в Манчестър Сити.
Изглежда Тимъти повече е харесвал Челси, ако съдим по една негова детска снимка с екипа на лондончани.
Неговият футболен път обаче също е свързан с Франция и вече над три години той е играч на Лил. В същото време баща му е президент на Либерия от почти пет години, а през 2023-та мандатът му свършва и предстоят нови избори.
Отсега обаче Джордж Уеа е уверен в победата си - свикнал е да преборва и доста по-сериозна конкуренция от тази, която среща в местната политика.
За сина му пък настоящото Световно първенство може да се окаже идеалната възможност за голям скок в кариерата.
САЩ определено впечатли през първото полувреме срещу Уелс и може да съжалява, че не тръгна с победа, а трябваше да се примири с равенство 1:1. Но ако играят по този начин, шансовете на американците да прескочат групата не са за подценяване.
Както и шансовете на Тимъти Уеа да си спечели трансфер в по-реномиран отбор от Лил и в по-силно първенство от Лига 1.
Така тази уникална семейна история би станала даже още по-вдъхновяваща.
