Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато бащата е държавен глава, носител на "Златната топка" и легенда на Африка, а синът бележи за САЩ

Като играч на Милан, Джордж Уеа печели "Златната топка" през 1995 г. Снимка: Getty Images
Като играч на Милан, Джордж Уеа печели "Златната топка" през 1995 г.
Големият Джордж Уеа със семейството си

Първият гол за американския национален отбор на Световното първенство беше отбелязан от човек с добре позната фамилия.

В 36-ата минута на мача срещу Уелс от група "B", Тимъти Уеа се изстреля зад защитата на съперника, възползва се от извеждащия пас на Пулишич и прекара топката покрай вратаря за 1:0.

Така силният старт на САЩ вече имаше и цифрово изражение, а светът си спомни за един друг голмайстор със същата фамилия, който с идентична лекота пронизваше противниковите мрежи през 90-те години.

Сходството в имената не е случайност. Тимъти Уеа е син на легендарния реализатор Джордж Уеа - носител на "Златната топка", който до днес си остава единственият африканец с най-престижната индивидуална награда.

На Уеа-старши не му е писано да играе на световни финали, най-вече заради скромните възможности на тима на Либерия, който представлява. 

Големият нападател има зад гърба си дълга кариера в националния отбор на своята страна и голям принос за развитието на футбола в Либерия. Освен че години наред е звездата в състава, той по-късно става треньор на Либерия и до голяма степен финансира тима.

Само точка го разделя от класиране на Световното първенство през 2002 г., но 20 години по-късно синът му наваксва пропуснатото от него - Тимъти играе и бележи на световно първенство, макар и с екипа на САЩ.

В същото време пък Джордж Уеа вече е голяма фигура и в политиката, тъй като от 2018 г. е президент на Либерия.

Баща и син винаги са имали прекрасни взаимоотношения, а Джордж успява да предаде любовта към футбола и на двамата си синове, които тръгват по неговите стъпки.

"Гледах на баща си просто като на баща, не знаех, че е известен - докато не видях как хората го спират да се снимат с него в магазина", разказва Тимъти.

"Той е най-нормалният човек, който ще срещнете. Щом се събуди, отива да играе баскетбол или футбол. Мисля, че ще е много важно за него да ме види на терена в Катар. Да видиш сина си на такава сцена, когато върви по твоите стъпки, е страхотно", допълва крилото.

За Тимъти Уеа не е трудно решението да облече екипа на Съединените щати - страната, в която се е родил. 

Заради местожителството си и гражданството на своите родители, до един момент той може да избере да бъде национал не само на САЩ, но и на Франция, Ямайка и Либерия. Тимъти е взет в школата на ПСЖ още 14-годишен и днес продължава да играе във Франция с екипа на Лил.

Французите опитват да го убедят да се присъедини към техните национални гарнитури, но нюйоркчанинът знае, че Америка е неговото място.

"Не съм се замислял за кой отбор да играя. Очевидно корените на баща ми винаги ще бъдат и мои, но съм израснал в Щатите, живял съм там цял живот, там са роднините и приятелите", обяснява Уеа-младши.

Неговото детство е съвсем различно от това на баща му.

Джордж Уеа расте в голяма бедност в колиба в покрайнините на Монровия, столицата на Либерия. Родителите му се разделят рано и се налага да бъде отгледан от баба си, която се справя геройски.

Джордж си създава репутация на голям талант в бедните квартали на Монровия и заиграва в местни клубове, но естествено, никой извън африканската страна не е чувал за него. Вероятно няма и да чуе, ако не е намесата на президента Самюъл Доу, противоречив управленец и голям фен на футбола.

Вместо да се заеме да спасява икономиката на страната, Доу предпочита да изпрати либерийския национален отбор в Бразилия за допълнителни тренировки.

През 1987 г. Джордж Уеа е забелязан от селекционера на Камерун Клод Ле Рой и той го препоръчва на Арсен Венгер.

В онези години Венгер е начело на Монако и приказката му с Арсенал още не е започнала. Френският треньор купува Уеа за пренебрежителните 12 000 паунда и щом заиграва по европейските терени, голмайсторът веднага прави фурор.

Уеа става реализатор №1 на Монако и е обявен за най-добър футболист на Африка. Докато той се превръща в световна звезда и става голмайстор и на Шампионската лига с ПСЖ, в Либерия тече гражданска война. 

През 1995 г. Уеа осъществява голям трансфер в Милан на Фабио Капело и заиграва до големия Роберто Баджо в атаката. Все още се носят легенди за един гол на африканеца срещу Верона, когато той в стил "Марадона" тръгва с топката от собственото си наказателно поле, прекосява целия терен и накрая реализира.

В същата година Джордж Уеа става носител на "Златната топка". Така идва голямото признание за този изключителен нападател, който до голяма степен е изпреварил времето си.

Уеа съчетава мощна физика и бързина с технически качества, с отличен дрибъл и със склонност да излиза извън пеналта и да участва в различни фази на играта. Това е необичайно за 90-те, когато от нападателите се очаква предимно да дебнат за топката в пеналта и да разчитат на пласиране и хищнически инстинкт.

Затова години по-късно самият Тиери Анри ще признае: "Джордж Уеа, Ромарио и Роналдо промениха представите ми. За пръв път видях играчи, които могат сами да си изработят гола, да вземат топката където и да е по игрището и да вкарат".

Днес Уеа си е заслужил да бъде считан за един от най-великите африкански футболисти на всички времена и в топ 3 на най-класните нападатели на Африка заедно с Дидие Дрогба и Самуел Ето'о.

Тимъти Уеа се ражда през 2000 г., когато баща му вече е във Висшата лига за половин сезон в Челси и половин в Манчестър Сити.

Изглежда Тимъти повече е харесвал Челси, ако съдим по една негова детска снимка с екипа на лондончани.

Неговият футболен път обаче също е свързан с Франция и вече над три години той е играч на Лил. В същото време баща му е президент на Либерия от почти пет години, а през 2023-та мандатът му свършва и предстоят нови избори.

Отсега обаче Джордж Уеа е уверен в победата си - свикнал е да преборва и доста по-сериозна конкуренция от тази, която среща в местната политика. 

За сина му пък настоящото Световно първенство може да се окаже идеалната възможност за голям скок в кариерата.

САЩ определено впечатли през първото полувреме срещу Уелс и може да съжалява, че не тръгна с победа, а трябваше да се примири с равенство 1:1. Но ако играят по този начин, шансовете на американците да прескочат групата не са за подценяване. 

Както и шансовете на Тимъти Уеа да си спечели трансфер в по-реномиран отбор от Лил и в по-силно първенство от Лига 1. 

Така тази уникална семейна история би станала даже още по-вдъхновяваща.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените