Емил Янингс, германски актьор, който през 30-те години прави пропагандни филми за нацистите, е първият носител на легендарния "Оскар". Да не би да е станала грешка?
Всъщност само донякъде.
Приема се, че реалният победител през онази далечна първа година от основаването на наградите - 1929-та - е Рин Тин Тин. Това е 11-годишна немска овчарка, спасена от войната във Франция през 1918 от американски пилот.
Рин Тин Тин се превръща в една от най-популярните и печеливши холивудски звезди по времето, когато нямото кино е принудено да отстъпи място на филмите със звук.
Рин Тин Тин играе в 27 филма, четири от които излизат през 1929-та. След номинирането на Рин Тин Тин обаче, новосформираната Академия за киноизкуство, под егидата на Луис Б. Майер, ръководител на MGM (Metro Golduin Mayer), решава, че връчването на първата от бъдещите позлатени статуетки на куче-актьор би довелa до погрешно впечатление oтносно същността на наградите.
Неадекватно или не, решението създава странен и ексцентричен прецедент.
Въпреки че Рин Тин Тин получава най-много гласове за най-добър актьор в първия тур на гласуването - слух, който журналистката от New Yorker Сюзън Орлиън потвърждава в биографията на кучето-звезда - Академията провежда втори тур, в който се гласува само за хора.
Оттогава насам "Оскарите" не са спрели да бъдат спорни.
Уолт Дисни получава 26 награди - най-много до този момент - докато Алфред Хичкок така и никога не получава това признание, освен с почетна статуетка.
Докато води една от церемониите за връчване на "Оскарите", Боб Хоуп иронично подхвърля: "Ако някоя от тези статуетки остане невръчена, просто я изпращаме на Уолт Дисни".
Каквато и да е вътрешната политика на американската киноакадемия, очевидно няма съмнения, че "Оскарите" са желани и примамливи.
Плакатът за наградите тази година показва златния силует на безпогрешно разпознаваемата статуетка - с формата на средновековен рицар, напревен в стил арт-деко и с дълъг меч на кръстоносец в ръка. Той е застанал върху филмова ролка, върху мастиленочерен фон.
"Всички ние мечтаем в злато", гласи надписът върху плаката.
Моделът на "Оскар"
Самата статуетка не се е променила особено много на външен вид от времето на първата церемония през 1929-та, която е председателствана от Дъглас Феърбанкс - "Кралят на Холивуд". Той е и първият президент на киноакадемията.
Първата церемония в историята на наградите се провежда в издържания в испански колониален стил хотел "Рузвелт" в Холивуд.
Златната награда е проектирана на хартия от Седрик Гибънс, главен дизайнер в MGM и е превърната в скулптура от лосанджелиския художник Джордж Стенли.
Елегантният, роден в Ирландия Гибънс е сред най-влиятелните стилисти на Холивуд.
Син на архитект, той е вероятно единственият холивудски дизайнер, пътувал през 1925-та до Париж, за да посети люлката на арт-деко: Expositions des Arts Decoratifs et Industriels Modernes.
В Холивуд Гибънс проектира "голямата бяла сцена", характерна за толкова много холивудски арт-деко продукции от онези времена - и идеална за мюзикъли и танци.
Той създава дизайна и на собствената си къща (отново в стил арт-деко), върху който работи заедно с архитекта Дъглас Хонолд и която и до днес се намира сред хълмовете на Санта Моника. Във вътрешността си къщата също е издържана в стилистиката на "голямата бяла сцена" и е завършена през 1930-та година: точно навреме за сватбата му с Долорес дел Рио, бляскавата мексиканска звезда на нямото кино.
Страстта на Гибънс към арт-деко се връща към живот всяка година, когато статуетките на "Оскарите" бляскаво се появяват на церемонията за връчване на наградите.
Въпреки че при дизайна им не е използван реален модел, Долорес дел Рио твърди, че нейният близък мексикански приятел Емилио Фернандес, статист в Холивуд, тогава на около 25 години, е позирал гол за Джордж Стенли.
Това добавя пикантност в историята на "Оскарите" - и може би донякъде подпомага на изгряващата кариера на Фернандес като актьор и режисьор.
В действителност статуетката е толкова стилизирана и фигурата й е толкова абстрактна, че почти всеки млад мъж в добра физическа форма би могъл да бъде моделът - или изобщо може да няма такъв.
Ако историята на Фернандес е в най-добрия случай апокрифна, то името "Оскар" остава откровена загадка.
Официалното название на статуетката е "Награда на академията за изключителни постижения" (Academy Award of Merit), но всички в Холивуд я познават като "Оскар" поне от 1934-та насам.
Самата академия възприема името на статуетката през 1939-та.
Най-вероятната история е, че когато библиотекарката на академията Маргарет Херик за първи път вижда статуетката, тя заявява, че й е заприличала на нейния чичо Оскар.
Има и други твърдения за името по това време - включително слух, че Бет Дейвис я е нарекла на първия си съпруг, Хармън Оскар Нелсън - но какъвто и да е несигурният произход на името, то остава завинаги, като залепено с лепило.
Малкият златен човек
Оригиналните "Оскари", направени от позлатен масивен бронз, са се отливали, оформяли и полирали от CW Shumway & Sons в Батавия, Илинойс.
Към средата на 30-те години бронзът отстъпва на британий (калай, антимон и мед), който след това е покрит с меден слой, никел и сребро, а най-горното покритие е от 24-каратово чисто злато. От 1982 г. производството е в ръцете на RS Owens & Company, Чикаго.
Най-отличителната промяна от дизайнерската традиция идва през 1939-та, когато 10-годишната Шърли Темпъл връчва на Уолт Дисни втора почетна награда.
Тя е под формата на дървен подиум, на който стои стандартният "Оскар", до малко дървено стълбище, по което слизат седем статуетки на джуджета - естествено, в чест на "Снежанка и седемте джуджета" (1937).
Между 1942 и 1945, когато запасите от всякакви метали са оскъдни, "Оскарите" се произвеждат, подобно на религиозните статуи, от боядисана глина.
Получателите са можели да ги разменят за златните им еквиваленти, след като войната свърши.
Това, което никога не се е приемало с добро око, е продажбата на "Оскари".
От 1950-та години насам нито носителите, нито техните наследници са имали правото да предлагат "Оскар" на пазара, без първо да го предложат на академията за 1 долар.
Някои носители на "Оскар" са намерили вратички в регулациите, които са им позволили все пак да продадат статуетките си.
През 2011-та Беатрис Уелс, дъщеря на Орсън Уелс, предложи на търг "Оскара", който баща й печели през 1942-ра за най-добър оригинален сценарии на "Гражданинът Кейн".
Тя събра 861 542 долара. Може би други статуетки ще струват дори още повече?
Оскарите са всъщност безценни
Те са холивудските икони и са тачени като златни статуи на светци.
Независимо дали е вярно или не, но се твърди, че Емил Янингс носил своя "Оскар" със себе си като свещена реликва, докато вървял към съюзническите войски в Германия в края на Втората световна война.
"Имам "Оскар"!, викал той, сякаш това би му осигурило милост.
Янингс всъшност оцелява, а снимките на неговия последен, недовършен военен филм Wo ist Herr Belling? - лековата комедия на ситуациите, стартират на 12 декември 1944-та, четири дни преди Хитлер да започне Арденската офанзива, последната сериозна германска атака преди падането на Райха.
Така, останала практически непроменена, статуетката "Оскар" продължава да блести безмълвно и днес, привличайки вниманието на целия свят в края на февруари и началото на март.
Интересна и силно жадувана, тя остава холивудският еквивалент на Светия Граал.
