Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Скандалът с "Последно танго в Париж" или как в Италия осъдиха Бернардо Бертолучи

Нашумелият филм от 1972-а предизвика дългогодишна съдебна битка в родината на режисьора Бернардо Бертолучи. Наскоро възстановени съдебни архиви сега стават публични.
Провокативните сцени в "Последно танго в Париж" разгневяват пуританите в Италия и се стига до искания за забрана на филма и дори присъди за работилите по него.
Това въобще не е единственият скандал, свързан с филма на Бертолучи. Не само че Брандо не говори на режисьора години след филма, но и сцена с изнасилване се превръща в повод за спор между Бертолучи и актрисата Мария Шнайдер, която твърди, че подобна сцена е отсъствала от сценария и й е нанесла сериозна психическа травма. Снимка: gettyimages.com
Това въобще не е единственият скандал, свързан с филма на Бертолучи. Не само че Брандо не говори на режисьора години след филма, но и сцена с изнасилване се превръща в повод за спор между Бертолучи и актрисата Мария Шнайдер, която твърди, че подобна сцена е отсъствала от сценария и й е нанесла сериозна психическа травма.

Млад мъж от италианската провинция Болоня си купува билет и влиза в киното в Порета Терме, за да гледа нов филм на режисьора Бернардо Бертолучи. Датата е 15 декември 1972 г., а това, което 32-годишният мъж вижда на големия екран, го шокира до такава степен, че той веднага тича до разположената в съседство прокуратура, за да го изложи в писмен вид.

"Отделни сцени и кадри оскърбиха моралните ми усещания и идеалите ми като гражданин," пише той. "[Има] сцени, които смущават усещането за морал на почтените граждани."

Филмът е "Последно танго в Париж", а реакцията на този мъж срещу него стартира съдебна одисея, започнала с изземвания, обжалвания и още изземвания.

Тълпи зрители междувременно бързат, за да се възползват от прожекциите, докато те все още продължават, и общественият дебат придобива тона на кръстоносен поход. Надраскани със спрейове оскърбления се появяват на стените навсякъде. Графити във Флоренция наричат режисьора и звездите на филма "свине".

Близо пет десетилетия по-късно вниманието отново се насочва към скандалната творба на Бертолучи, който е съден наравно с актьорите Марлон Брандо и Мария Шнайдер, продуцентът Алберто Грималди и дистрибутора на филма Убалдо Матеучи.  Снимки на гореспоменатите графити, както и документи, свързани с процеса срещу „Последно танго в Париж" предстои да станат публични в дигитализирана версия.

По искане на съда, отговарящ за делото, държавният архив в Болоня е завършил възстановяването на около 2000 страници документи в две папки. Материалите ще могат да бъдат преглеждани от края на октомври.

Моралният климат на онези години бие на очи в критиките, които реставраторът Рита Капитани е спасила от разпадащите се листове хартия.

"Това е наръчник по порнография и неморалност", гласи едно оплакване от филма. "Обществеността, подобно на мен, очаква много различна история, и остава без думи."

Имало е призиви за подписки за забрана на филма. "Въпросният филм оскърбява достойнството ни като мъже, католици и граждани на Италия", твърдят критиците. Младежка група подготвя собствена петиция, която заклеймява филма за неговата "поразителна 'порно-ескалация', която противоречи на всякакви художествени и културни ценности".

Прожекциите на "Последно танго", които са забранени за непълнолетни, минават безпроблемно в Париж и Ню Йорк. Но Италия е нещо коренно различно.

Прокурорът на Болоня — Джино Паоло Латини, описва събитията по следния начин: "Филм с отблъскващо съдържание, оскърбителен за благоприличието, целящ да подстрекава най-низките похотливи инстинкти, доминиран от идеята за възбуда и необуздан апетит за сексуални удоволствия, филм с вулгарен и циничен език, с груби, отблъскващи, детайлни представяния на плътски актове, дори неестествени такива, и с продължителни и безцелни описания на мастурбация, похотливи актове и неприлична голота, придружавани от стонове, въздишки и крясъци на удоволствие от италианската средна класа".

Както обяснява архивистът Франческа Делнери, прокурорът на Болоня нарежда разследване за неприлично поведение, а прокурор от Рим нарежда първото изземване на лентата. Но когато въпросът най-накрая стига до съд, спомня си тя, "нещата бързо приключиха с оправдателна присъда".

Въпреки че езикът на оплакването отразява отвращението на най-пуританските италиански социални класи, първоначалната присъда изразява противоположни нагласи. Според съдията, който води делото, „нито една от трите сцени" не е оскърбителна за общоприетото разбиране за благоприличие в „този конкретен исторически момент на културна революция".

""Последно танго в Париж" е визуален превод на разкриващо дирене из непознатите дълбини на мъжа; това е антологично търсене. Като такъв, филмът не твърде иизненадващо поражда асоциации с Париж от 30-те години, по време на преоткриването на творбите на маркиз дьо Сад, оживен от средите на хора като Жорж Батай и Луи-Фердинанд Селин, където са концентрирани всички сюрреалисти и всички културни настроения на Европа", обобщава съдията в решение, което напомня за кинематографична дисертация.

Прокурорът обаче не се отказва и обжалва. На 4 юни 1973 г. решението на съда е отменено.

"Стига с тези аргументи за Сад, Батай и Селин! Обикновените хора не четат такива неща", гласи новото решение.

Скандалът около филма води до присъда за режисьора Бернардо Бертолучи

Година по-късно, през септември 1974 г., апелативният съд в Болоня стига още по-далеч, като осъжда всички страни на два месеца затвор и глоба от 30 000 лири, равняващи се по това време на около 35 щатски долара.

През януари 1976 г. епичната съдебна битка стига до пореден драматичен обрат: върховният апелативен съд потвърждава присъдата, лишава Бертолучи от граждански права за 5 години и нарежда унищожаване на негативите.

Прочутият режисьор моли тогавашния президент Джовани Леоне за помилване. Единствено по нареждане на министъра на правосъдието, три копия на филма са спасени от унищожение. Тези копия са запазени в Националния филмов архив. 11 години по-късно идва реабилитация — и забраната на филма в Италия е отменена.

Понастоящем "Последно танго в Париж" е вторият най-гледан италиански филм (в Италия) на всички времена, след "Война и мир" (1956 г.). Както е казал друг прочут драматург преди време, всичко е добре, щом свършва добре.



Най-четените