Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кои са най-реалистичните психопати, които Холивуд е създавал

Топ 3 на най-правдивите образи на психопати във филмите и още три страшно въздействащи, но определено нереалистични персонажи
Антон Кригър - "Няма място за старите кучета" 
Диагноза - първичен, класически / идиопатичен психопат Снимка: Paramount Vantage
Антон Кригър - "Няма място за старите кучета"

Диагноза - първичен, класически / идиопатичен психопат
Според д-р Лайстед това е може би най-доброто представяне на психопата в киното. По негови думи наемният убиец Кригър върши своята работа и след това съвсем спокойно може да заспи през нощта, без да изпитва каквито и да е угризения на съвестта.  "В практика ми съм се срещал с такива хора - двама истински професионални наемни убийци. Те бяха студени, интелигентни, не изпитваха чувство за вина, тревога или депресия", коментира д-р Лайстед. Снимка: Paramount Vantage
Според д-р Лайстед това е може би най-доброто представяне на психопата в киното. По негови думи наемният убиец Кригър върши своята работа и след това съвсем спокойно може да заспи през нощта, без да изпитва каквито и да е угризения на съвестта.

"В практика ми съм се срещал с такива хора - двама истински професионални наемни убийци. Те бяха студени, интелигентни, не изпитваха чувство за вина, тревога или депресия", коментира д-р Лайстед.
Ханс Бекерт - "М - убиец сред нас"
Диагноза: вторична, псевдопсихопатична, допълнителна диагноза на психоза Снимка: Nero-Film
Ханс Бекерт - "М - убиец сред нас"

Диагноза: вторична, псевдопсихопатична, допълнителна диагноза на психоза
Този убиец на деца пречупва начина, по който са изобразявани дотогава психопатите. Ханс Бекерт е външно напълно нормален мъж, чийто вътрешен нагон е жаждата да убива. Това е "значително по-реалистично изображение на сексуалния хищник, който най-вероятно страда от психоза. Снимка: Nero-Film
Този убиец на деца пречупва начина, по който са изобразявани дотогава психопатите. Ханс Бекерт е външно напълно нормален мъж, чийто вътрешен нагон е жаждата да убива. Това е "значително по-реалистично изображение на сексуалния хищник, който най-вероятно страда от психоза.
Хенри - "Хенри - портрет на сериен убиец"
 Диагноза: Първичен, класически / идиопатичен психопат Снимка: Greycat Films
Хенри - "Хенри - портрет на сериен убиец"

Диагноза: Първичен, класически / идиопатичен психопат
Главен герой на този филм е човек, който търси нови и нови начини да убива хора. За него изследователите пишат: "Основната интересна тема тук е хаосът и нестабилността в живота на психопата. Любопитни са липсата на самопознание у Хенри, тоталната му липса на емпатия, емоцоналната бедност, както и добре илюстрираната невъзможност за изграждане на планове". Снимка: Greycat Films
Главен герой на този филм е човек, който търси нови и нови начини да убива хора. За него изследователите пишат: "Основната интересна тема тук е хаосът и нестабилността в живота на психопата. Любопитни са липсата на самопознание у Хенри, тоталната му липса на емпатия, емоцоналната бедност, както и добре илюстрираната невъзможност за изграждане на планове".
В другата крайност са нереалистичните, но изключително въздействащи психопати. Томи Удо от "Целувката на смъртта" (Kiss Of Death) от 1947 г. е типичен пример за това.

Прекрасен пример за това как по това време изобразват "лудия психопат". Образът на Удо е известен със страховития му смях и легендата разказва, че на по-късен етап актьорът Ричард Уидмарк многократно е бил молен да запише този иконичен злокобен смях.
След ареста от 1957 г. на серийния убиец Ед Гийн за канибализъм и некрофилия, става известно, че е имал странна връзка с майка си. Тогава се появява и историята за Норман Бейтс в "Психо", която отчасти е вдъхновена от този случай. Тук водеща е изратената сексуалност на убиеца. Но докато Норман е изобразяван като някакъв вид психопат, реалната личност Еди Гийн по-скоро е страдал от някаква форма на психотизъм и не е имал реална представа за действителността. Психозата е напълно различна диагноза от психопатията и често включва илюзии и халюцинации. Снимка: Paramount Pictures
След ареста от 1957 г. на серийния убиец Ед Гийн за канибализъм и некрофилия, става известно, че е имал странна връзка с майка си. Тогава се появява и историята за Норман Бейтс в "Психо", която отчасти е вдъхновена от този случай. Тук водеща е изратената сексуалност на убиеца. Но докато Норман е изобразяван като някакъв вид психопат, реалната личност Еди Гийн по-скоро е страдал от някаква форма на психотизъм и не е имал реална представа за действителността. Психозата е напълно различна диагноза от психопатията и често включва илюзии и халюцинации.
Безспорно, сър Антъни Хопкинс изиграва един от най-запомнящите се, енигматични и плашещи злодеи в киното - д-р Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата", "Ханибал" и "Червеният дракон". По-късно Мадс Микелсен се въплъти в ролята на психопата човекоядец. Въпросът е, че и този персонаж, макар и крайно въздействащ, не е правдив. Почти свръхчовешките интелект и хитрост, които Ханибал Лектър притежава, далеч не са толкова типични сред психопатите. Неговият образ е типичен пример за появилата се през 80-те и 90-те тенденция да се изобразява "елитния психопат".

Този спокоен, контролиращ тип персонаж има сложни вкусове и маниери, изключителни умения в убийството и е суетен, с почти котешки поведение. Тези черти, особено в комбинация, обикновено са не присъства в истински психопати.

Страхът отдавна е индустрия и филмите на ужасите са може би най-голямата брънка в нея. А какво биха били хорорите без доволното количество психопати и откаченяци, които да създават у зрителя този дебнещ страх. Но реално в каква степен психопатите във филмите са реалистични? И не са ли те по-скоро плод на творчески талант, отколкото правдиви персонажи.

Реалността е, че психопатите далеч не изглеждат като хилещи се злобно зли учени, които са напът да унищожат света.

За да намери действителен отговор на този въпрос, съдебният психиатър д-р Самюел Лайстед е екипът му от общо 10 души прекарват 3 години в изследване на общо 400 филма (излезли между 1915 и 2010 г.) и 126 герои, които могат да бъдат определени като потенциални психопати - 105 мъже и 21 жени.

С помощта на киното екипът разработва инструменти за преподаване на студенти по психиатрия. Паралелно с това те проследяват как в период от един век психопатите са били разглеждани от Холивуд.

Според самия д-р Лайстед да се научиш да диагностицираш психопат не е лесно, като причина за това са не само спорните определения за това какво е психопатията, но и защото студентите имат сравнително ограничени възможности да интервюират психопати.

Факт е, че психиатрите и невролозите отдавна са идентифицирали поведенческите характеристики на психопатите и онези части от мозъка, които изглеждат да функционират по различен начин, отколкото при средния човек.

И въпреки това много неща остават неизвестни. Експертите все още не са съгласни дали и при какви условия има генетична основа за психопатията.

Интересното при холивудските образи на психопатите обаче е промяната във времето. С годините разбирането за психопатията се е променило с появата на реалните серийни убийци като Ед Гийн, Тед Бънди, Джефри Дамър и т.н.

Все пак обаче повечето от портретите на серийните убийци, които Холивуд рисува, не може да се нарекат кой знае колко реалистични. Екипът на д-р Лайстед е успял да извади най-правдивите от тях. Освен тях той описва и някои от изключително въздействащите, но нереалистични психопати, които киното е създало.

Вижте кои са те в галерията.

 

Най-четените