Когато изброявате филмите от последната година, които впечатляват със специални ефекти, едва ли ви хрумва да включите "Суфражетката". Историческата драма на Сара Гаврон е разказ за политическото пробуждане на миячката на съдове Мод (Кери Мълиган) в началото на XX век - няма армии от орки, няма трасиращи изстрели на ракети и така нататък.
Все пак, филмът съдържа около 200 сцени, които са подобрени по дигитален път, да не кажем изградени от нулата - средно по две такива на минута. Ако сте гледали "Суфражетката" и не сте ги забелязали, това е така, защото не е трябвало да ги виждата изобщо.
Най-добрите специални ефекти във филмовия бизнес в момента се пазят в тайна.
На не особено лъскава, странична улица в лондонския квартал Сохо, между хостел и салон за татуировки, има една офисна сграда без табела, където се намира Union VFX.
През последните 8 години бутиковото студио, основано от Тим Каплан и Адам Гаскойн, тихомълком си изгради репутация - техният занаят са "невидимите ефекти". Иначе казано - драматични промени на пейзажи, декори и дори актьори, които са напълно неоткриваеми в завършения филм.
В "Суфражетката" това включва пресъздаване на Англия от 1910 г. в целия й трескав блясък срещу скромния бюджет на филма - 9 млн. британски лири. Да вземем изключителните сцени на хиподрума Епсъм Даунс в деня на смъртта на Емили Дейвисън, с хиляди зрители, събрали се до оградата.
В оригиналната версия на сцената самият хиподрум (всъщност Роял Уиндзор) е празен
Всеки човек от тълпата е компютърно генериран модел, изграден от снимки на цялото тяло на малък брой статисти в исторически костюми - и анимиран чрез компютър. Същата технология осигурява и палатки, автомобили, пазарски сергии, букмейкъри, панаир с въртележка и стръмна пързалка...
Поставен в контекст, кадърът изглежда сензационно оживен и изобщо няма вид на изкуствен. Това донякъде се дължи на фотореалистичното качество на продукта и на убедителността му. Фотографиите на огромните тълпи в едуардианска Великобритания, включително тези в кинопрегледа, заснет в деня на смъртта на Дейвисън, изглеждат точно така.
Самите ефекти са напълно игнорирани
В по-очевидно базирани на компютърна графика филми - като трилогията "Хобитът" на Питър Джаксън, камерата кръжи и зяпа творчеството на художниците. Но камерата на "Суфражетката" е скована и закотвена на място - точно както би била, ако сцената беше снимана с реални актьори. Вече толкова сме свикнали на визуалния език на специалните ефекти, че не можем да ги забележим без него.
"Суфражетката" е пълен с подобни трикове: улици и сгради, които не съществуват, автомобили, които отдавна са предадени за скрап, разбити стъклени панели, които никога не са се чупили.
„Бизнесът с ефекти вече не е във всеки кадър да има взривена сграда", обяснява Каплан. Вместо това неговата работа е да създава "истории, вписващи се в реалния свят" - което включва преоформяне на реалния свят в желания вид.
Логиката на употребата на невидими ефекти почти винаги е ценова
"Създаването на Ню Йорк през 40-те години от Ливърпул има смисъл, когато бюджетът на филма едва е стигнал екипът да се добере до Ливърпул," коментира Каплан. Удобството също играе роля: цифровият сняг е по-лесен за работа, отколкото истинският.
В "Живот на ръба" на Робърт Земекис например няма никакъв смисъл Джоузеф Гордън-Левит да бъде научен да балансира на въже, по-смислено е да се изгради 3D маска на лицето на актьора и тя да бъде наложена върху професионалист, ходещ по въже. Понякога Гордън-Левит всъщност е на въжето, а понякога изобщо не е и на екрана.
Производителите на автомобили се възползваха от този тренд отдавна
Виртуалните коли са по-лесни за осветяване и поддържане чисти, и не отразяват снимачните екипи; затова и повечето реклами на автомобили от години не съдържат истински коли.
Освен за "Суфражетката", Union VFX в последно време са правили невидими ефекти и за "Стив Джобс" на Дани Бойл, "Филомена" на Стивън Фриърс, "Далеч от безумната тълпа" на Томас Винтерберг, и "Теорията на всичко" на Джеймс Марш.
Работата им обхваща всички "традиционни" аспекти на киното: търсене на локации, декори, операторска работа, грим, дори самата актьорска игра.
Еди Редмейн спечели "Оскар" и BAFTA за въплъщението си в младия Стивън Хокинг във филма на „Марш", но част от ролята всъщност се дължи на помощта на цифровите технологии. Натрапчивият кадър на мускулите на китката на Редмейн, изпаднали в неволен спазъм, е постигнат чрез съчетаване на две отделни изображения на ръката му: едно, в което той движи пръстите си (което осигурява движението на мускулите) и основен кадър, в който те остават неподвижни.
Каплан и Гаскойн не приемат това за измама.
За тях актьорската игра все така е изцяло на Редмейн: те само са спомогнали тя да бъде сглобена в едно цяло. Гаскойн казва, че още "не сме попадали" на актьор или член на снимачния екип, който да гледа с подозрение на работата им: "Всички съзнават, че това, което правим, е от полза на историята".
Невидимите ефекти рядко получават номинации "Оскар" или BAFTA
Каплан описва тези награди, без дори нотка на завист, като замислени да "възхваляват зрелищния спектакъл". Вместо това, тези ефекти изникват в други категории, напълно лишени от признание.
Плажните имения във "Вълкът от Уолстрийт"? По-фалшиви и от собствениците си. Визията на Техеран от 1979 в "Арго"? Истанбул плюс компютърни ефекти. Всяка ужасна снежна буря в "Мъжете, които мразеха жените"? Рисувана върху чисто небе. Гневната мечка в "Завръщането" с Леонардо ди Каприо? Толкова невеществена, колкото и мечокът Йоги.
"Когато сме сред колегите във филмовия бранш, придобиваме представа доколко те ценят нашата работа. Думата "незабележим" е най-големият комплимент, който получаваме. Когато чуваме това от наши клиенти, е страхотно," коментира той.
Най-незабележимият аспект на невидимите ефекти е и най-таен: до степен да се съобщава само на "тези, които трябва да знаят" - и да се подписват споразумения за конфиденциалност.
Това има много евфемистични имена - "разкрасяване" е сред по-благозвучните, но на практика говорим за цифрова пластична хирургия.
Две неща, които трябва да се знаят: почти всеки средно- или високобюджетен филм, който гледате, вече включва стандартно тази процедура - и никой от актьорския или снимачния екип няма правото да говори за нея.
Разкрасяването произхожда от музикалните видеоклипове в средата на 90-те години
Каплан си спомня как сам го е правил тогава в уважаваната компания за ефекти Cinesite -"премахва торбички под очите на изпълнителите или коригира коремчето на Тина Търнър". Лъскавият, ефектен вид, харесван от тогавашните изпълнители - като Бритни Спиърс и Кристина Агилера - е маскирал техническите недостатъци.
10 години по-късно софтуерът вече е достатъчно деликатен и за филмовата индустрия, а по-проницателните студиа дискретно са го включили в своя репертоар.
В началото това се е употребявало само за корекции, когато е наложително. По време на снимките на трилъра "Усмиряване" (2005), кожата на обикновено лъчезарната Кийра Найтли не е била в особено перфектна форма, така че художниците на ефекти разработили софтуер с кодово име "Keira-sil", който цифрово изгладил външния й вид.
Сега обаче всичко е възможно - независимо дали наистина е необходимо
Изправят се зъби, закръглят се устни, повдигат се бюстове и дупета, покриват се плешивини, бръчките около челюстта се заглаждат, глави се налагат върху телата на дубльори. Актьори и актриси на 30, 40 и 50 години прибягват все по-чести до тези методи, вместо до реална пластична хирургия.
По-младите звезди се подлагат на сканиране на тялото в най-дребни детайли като изходен материал за невидимо ретуширане в бъдещите години.
Пазарът е отвоюван от малки студиа, предимно в Лос Анджелис, които не се рекламират особено и се отнасят подозрително към вниманието отвън.
Едно от най-добрите - Vitality Visual FX, не поставя нищо на сайта си, освен лого и имейл адрес. Друго, Lola VFX, е по-малко предпазливо. Доскоро сайтът му е предлагал "цифрово управление на теглото", "коремни плочки", "подобряване на очи", "увеличаване на бюстове" и "обновяване на кожата", наравно с други услуги. Няма обаче да откриете много примери за това в демонстрационното им видео.
Нещата, за които те са по-открити, са тези, които те желаят да забелязвате
Именно Lola подмладяват Патрик Стюарт и Йън Маккелън с 20 години в "Х-Мен: Последният сблъсък" - и са сторили същото за Брад Пит в "Странният случай с Бенджамин Бътън".
Това лято те са върнали 71-годишния Майкъл Дъглас към вида му от времето на "Фатално привличане" за пролога към "Човекът-мравка" на Marvel.
На няколко пъти в последните години са забелязвани недостатъчно качествени разкрасявания: предимно в среднобюджетни комедии и трилъри с мегазвезди, където бюджетът очевидно не е стигнал за старателно ретуширане.
В повечето случаи обаче, тези корекции са невъзможни за разпознаване и отдавна сме се отказали да дебнем за тях. Неуловимостта на връзката на киното с реалността винаги е била сред най-съблазнителните му аспекти.
Сега просто тя може да измамва очите ни по още един допълнителен начин.
Хубаво е, че има и българи в занаята