Арнолд. Слай. Жан-Клод Ван Дам (последният да затвори вратата).
90-те години на XX в. бяха хубаво време поради ред причини, но една от тях е качеството на холивудския екшън.
Да, това не бяха филми, създадени, за да печелят награди. Те обаче бяха олицетворение на мъжкарството - самотният герой, който може да се справи дори и с цяла армия.
Макар и преди да е имало такива сюжети (има ги и сега), пикът им беше именно през 90-те. А основна причина за успеха им беше една група актьори. Те може и да не бяха надарени с много талант, но имаха или физиката, или атлетичните умения, за да са истинско олицетворение на термина "екшън герой".
Почти две десетилетия по-късно повечето от тях вече са на по 60-70 години и отдавна са станали дядовци. Малцина все още са близо до звездния статус, който някога са имали. Изненадващо, повечето от тях все още се занимават с кино в една или друга степен.
Едни разчитат на стари лаври и продължения на хитовете си. Други се изживяват като режисьори и продуценти. Трети се снимат в глупави филми, с които се опитват, но не успяват да уловят магията на деведесетарския екшън.
В галерията ни можете да видите с какво се занимават тези екшън легенди днес и може би да си отбележите някой техен бъдещ проект, който бихте искали да гледате.
Както и чисто китайски продукции, които едва ли много хора в България ще гледат. --- Хахахахахахахахааааааааааа! Това, че не ги пускат по кината тук, не означава, че малко хора ще ги гледат. Голяма част от китайските филми на Джеки Чан стигат до върховете в класациите на торент тракерите. Цяло чудо е, че филмовите ни разпространители не се опитват да капитализират популярността му в България.
С оглед на супергеройските помии, с които ни залива в последното десетилетие Холивуд, съм доволен, че Джеки Чан се снима основно в китайски филми. Има и добри попадения от тия китайските, само че западняците много мразят да четат субтитри.