Когато за първи път е прожектиран 50-секундният филм на братя Люмиер, вълнението е било огромно.
Публиката не е свикнала с необикновеното изживяване и част от нея е в откровена паника, когато изглежда така, сякаш влакът лети директно към тях.
През годините броят на зрителите, които напускат панически салоните, е паднал драстично.
Но все още има филми и то немалко, които карат хората да изскочат от седалките си, а понякога и да не се върнат да догледат докрай.
Някои от тези проекти съдържат твърде много кръв и насилие и даже хора с железни нерви не ги издържат лесно.
Други са наситени с толкова секс, че и най-либералните пред екраните са на мнение, че еротиката е прекалена. А трети са с такава режисура и монтаж, които предизвикват симптоми като световъртеж и гадене.
И тъй като на кино се ходи за удоволствие и развлечение, а не за да ти стане лошо, немалък процент от аудиторията предпочита да не си причинява проблеми.
Разбира се, такива филми си имат и своите фенове и разпалени защитници. Доста от тях са удостоени с номинации и статуетки от най-престижните награди и са упорито хвалени от критиците.
Това не променя факта, че останалите трудно ги гледат до финалните надписи.
В галерията ще видите 9 филма, които буквално са накараха зрителите да напуснат киносалона.
Пропуснали са "Дивергенти"...тъпота без край.
Хора, мацката от "Дивергентите" поне е хубава. На "Нимфоманката" втора част наистина станах и си тръгнах. Гнусотия...
Пропуснали са и "Хвани ме,ако можеш!" с Леонардо ди Каприо. Въпреки,че е на Спилбърг вече ми дотегнаха до смърт филми за социопати!
Е, деф, тука не мога да се съглася с теб. "Хвани ме ако можеш" поне е увлекателен, като повечето филми на Спилбърг. Дъртия му евреин знае как да прави филми, които те залепят за екрана. Особено пък оня за Редник Райън, дето игнорирах аларма на колата, приятелка и все, че да видя какво ще стане накрая(въпреки че ми е пределно ясно как свършва ВСВ). На Ларс фон Триер или Дарън Аронофски не бих гледал филм отново, тия не са наред с психиката, и/или са на тежки наркотици. На Иняриту филмите не са толкова откачени, ама за сметка на това действието се развива баавно и протяяяжно. Ако съм в един киносалон, на тъмно, направо да заспя. Та тука статията удря право в десятката.
Бих добавил филма "Апокалипто" на Мел Гибсън. Бях с майка ми в киното и на една от първите по-кървави сцени ме накара да си ходим Не съм си тръгвал заради гнусотия във филм, но виж от тъпотията- да. За съжаление последно два български бяха
Не съм съгласен за “Завръщането”,филма не е лесен за гледане,но е много добре направен и запомнящ се.
Въпрос на вкус. Аз бих добавил и "Да бъдеш Джон Малкович". Не познавам човек, който да харесва тази тъпотия.
Спайдър, "Хвани ме,ако можеш" наистина е увлекателен,като всяка нихилистична творба. (Единствената добродетел на такъв сорт изкуство.) Но след като го гледа,човек после не може два дена да си възстанови душевното равновесие. Мерси. В "Редник Раян" само в една сцена има ведър и игрив лъч светлина. След десанта американските войници навлизат в едно френско село. От една къща се носи музика - шансони. Американски войник казва:"Ако още малко послушам тези песни,няма да е нужно германците да ме убиват. Сам ще се застрелям."
Моята лична класация на най-гадните и отблъскващи филми се оглавява от "Един Сръбски Филм". Сигурно има и по-големи гнусотии, но това просто не можах да го доизгледам на няколко пъти. Филмът не е лошо направен, напротив, но е мнооого гнусен. Cannibal Holocaust е може бе също така достоен кандидат за доста гаден филм. Прилича (и може би е) документалка. Доста тягостен и отблъскващ.
Пропуснахте и девет произволно избрани български филми.
Като фен на филмите на ужасите и изгледани всички части на Петък 13-ти, Hellraiser и куп други филми, мога да кажа моите впечатления от жанра. Mother! и Nymphomaniac (първата част) са изключително гадни и малоумни филми. Чудовощно (10 Cloverfield Lane) не ми се стори чак толкова гаден. Въпрос на лично мнение. Има два други филма, които обаче намирам за безумно тъпи - Убийствен пъзел (след част 2). Едно е да направиш филм, при който не всяка втора сцена ти се гади, друго е да направиш поредица от 9 такива филма. Идеята не се променя, само кървищата са различни (както и в Петък 13-ти, с малката разлика, че ги делят едни 20-ина години). Има и един филм Rec, на който са направили цели 4 части, а още на първата ми беше неприятен начинът на заснемане (все едно целия филм е сниман с телефон). Половината филм е тъмница, останалата част - лошо осветен декор. Понякога се прекалява с желанието за автентичност и се забравя, че публиката иска да види готини сцени, да преживее интересна история и да чуе умни диалози (каквито в българските филми, дори да има са рядкост, като изключим някои комедии).
Аз "Необратимо" криво-ляво го изтърпях, но в класацията липсват някои абсолютни класики. Мен лично са ме изкарвали от киносалона „Сало или 120-те дни на Содом“ на Пазолини и "Голямото плюскане" на Ферери.