Седемдесетте години на миналия век са смятани за най-плодотворния период за качественото американско кино. Десетилетие на могъщи млади автори, които оставят своя дълбок отпечатък върху филмовия пейзаж на страната и отвъд.
Едно от произведенията с най-солиден принос за закономерното митологизиране на 70-те в колективната културна памет е „Кръстникът II".
Мафиотският епос излиза през 1974-а година - две години след като „Кръстникът" печели три награди „Оскар" и става най-печелившия филм за времето си.
За втората част Франсис Форд Копола и Марио Пузо решават да разгърнат още повече мащаба като създадат гигантска фреска с шекспиров размах и продължителност от над три часа. Един монументален филм, който да бъде едновременно продължение и предистория.
Паралелен разказ за възхода на младия Вито Корлеоне и окончателната трансформация на Майкъл Корлеоне в безскрупулен гангстерски лорд.
Едновременно грандиозна и интимна история за връзките между миналото и настоящето и последиците от изборите, които хората с власт правят по пътя към още повече власт. И мъст.
„Кръстникът II" е великата драма за семейните ценности на клана Корлеоне.
За разликата между Вито и Майкъл. За създаването на първия престъпен патриарх и загубата на душата на неговия син. Филмът надскача границите на криминалната драма и гангстерския трилър. Колосалното произведение е смело драматургично упражнение със структурата на епически роман и атмосферата на древна трагедия.
Мащабът е библейски, Копола и Пузо рисуват детайлни психологически портрети на двама мъже, които със стоманена воля успяват да доминират своята среда и да поставят себе си на върха на хранителната верига. А от този връх падането е най-драматично.
Ал Пачино повтаря ролята на Майкъл Корлеоне в актьорско изпълнение за вековете. А Робърт Де Ниро прави невъзможното с образа на младия Вито Корлеоне и създава автономен персонаж, който стои достойно до великото въплъщение на Марлон Брандо от първия филм.
„Кръстникът II" развива и обогатява света на оригиналния филм.
Изследва още по-дълбоко отношенията в семейството и в същото време разгръща разказа в историческа и геополитическа посока.
На фона на издигането на мъжете Корлеоне в две времеви линии, разказът ни пренася през имигрантската вълна в САЩ от края на XIX и началото на XX век, създаването на организираната престъпност, кубинската революция, трансформациите в хазартната индустрия и войните за власт и влияние между престъпните кланове.
Естетиката е превъзходна, кадрите са картини, които заслужават място в музея, вниманието към детайла е маниакално, сценографията и костюмите гарантират задоволително и вълнуващо пътуване във времето. Нотите на Нино Рота и Кармайн Копола са гениални и наситени с плътна емоция.
Вече 45 години продължава разговорът за това кой филм е по-добър.
Много хора смятат, че „Кръстникът II", освен най-великото продължение в историята, е автономен шедьовър, който дори стои над „Кръстникът". Дебатът е отворен. Не може да има съмнение обаче, че такива филми вече почти няма.
Едно от последните пълнометражни американски произведения, което се доближи до мащаба и дълбочината такива класики беше „Ще се лее кръв" на Пол Томас Андерсън.
Много филми от миналото остаряват технически и идейно, но някои продължават да изглеждат напред или извън времето. За „Кръстникът II" 45 години не стигат за цялостна, пълна и окончателна оценка. Вкусовите качества на този масивен и мускулест американски шедьовър еволюират и се обогатяват с годините.
Едно продължение и предложение, на което не можете да откажете.
Не знаех, че има спорове по темата. Мислех си, че само на мен втората част ми е харесала повече и от първата