"3 билборда извън града" ще ви накара да изгледате всичките му филми

„Важното е да знаеш къде е границата и просто да я прескочиш. Не искам да ядосвам хората просто за спорта, но според мен няма теми-табу. Аз мога да обидя всеки - без значение от пол, раса, етнос, религия и политически пристрастия - и това ми доставя удоволствие. Мисля си, че днес киното е твърде безлично и политически коректно. Никой не би искал да гледа подобни филми два пъти и затова аз правя от другия вид."

Тези свежи и крайно необходими на съвременното кино думи принадлежат на британския и ирландски драматург, сценарист и режисьор Мартин Макдона.

В момента 47-годишният майстор на абсурдизма е на върха с третия си пълнометражен филм „Три билборда извън града".

Наситената с насилие, черен хумор и хуманизъм история за потънала в мрака на гнева и скръбта майка, която търси убиеца на дъщеря си, спечели четири награди „Златен глобус" 2018, включително и за най-добра драма.

Дефиницията "Драма" е малко спорна, защото великолепният опус „Три билборда извън града" се усеща много повече като гъсто-черна комедия.

Филмът е класическо парче от болното и безобразно богато въображение на Мартин Макдона.

Елементите, които донесоха на режисьорския му дебют Six Shooter „Оскар" за късометражен филм и превърнаха първото му пълнометражно произведение „В Брюж" в малък шедьовър, са вградени в плътната и грапава текстура на „Три билборда извън града".

Филмът е класи над предишния опит на Макдона - солидния, но в крайна сметка леко разочароващ „Седемте психопата".

Макдона е един от малкото съвременни автори, които успяват да преплетат абсурдизъм с реализъм, суров цинизъм с жизнеутвърждаващ хуманизъм, дистанцирано изследване на характер с топла емоционална идентификация, жанрово жонглиране с конвенции и кодове с интимни и искрени картини от ежедневието на „обикновените хора".

Това е сложен танц върху опънато въже над бездна, но Макдона успява да изпълни упражнението почти безупречно.

Сцените редуват трагедия с комедия, пародия с брутален трилър, драма с мета коментар. Много често противоположни чувства и драматургични похвати се изреждат в рамките на само една реплика или кадър.

Много трудно е да накараш толкова странна и несвойствена машина да проработи, но Макдона притежава органично усещане за разказване на истории, които предлагат едновременно самоосъзнат формализъм и искрено съдържание.

Образите на Макдона са лузъри, престъпници, социопати, расисти, мизерници, страдалци, дегенерати и богати човешки същества, които дори и с преувеличени, или изопачени характеристики успяват да развълнуват.

Мартин Макдона култивира своя талант за абсурдистки ситуации, противоречиви персонажи и пъстър диалог в театъра.

Той е автор на изключително успешните пиеси „Пухеният" и „Ръкомахане в Спокан", поставяни и у нас.

Най-новата му пиеса „Палачи" също ще види българска сцена. Режисьорът Стоян Радев пренася премиерно творбата в Театър „София" на 17 януари.

"Пиесата "Палачи", чието действие се развива през 60-те години в Англия, сякаш илюстрира процеса, в който заплетените криминални перипетии могат да разклатят системата от морални клишета, на която стъпва всяка господстваща идеология. Трудността да бъде установен извършителят на обсъжданото престъпление започва да поставя под съмнение лесните отговори, засягащи и всички останали сфери на живота", разказва Радев.

Зрителят може да попадне в плен на мрачни догадки и напрегнатото му любопитство дълго време да бъде изкушавано, но истинското събитие произтича от възможността въпросът "Кой е убиецът?" да придобие по-голямо значение и да надхвърли рамките на сюжета.

"Може да се окаже, че търсенето на виновника ще ни отведе пред огледалото, откъдето в нас вечно се взира собственият ни страх, огромната ни суета и ужасът от липсата на друго. А може би има друго, но пътят натам изглежда рискован, защото по него трябва да се върви без привичния багаж от готови решения, които правят живеенето уютно и защитено. На помощ ни идва само абсурдният смях, който при Макдона е единственото сигурно нещо", казва още режисьорът на "Палачи" Стоян Радев.

Макдона започва в театъра, но постепенно преминава в киното, където винаги е искал да бъде.

„Изпитвам много повече уважение към историята на филмите, отколкото към историята на театъра. Това не значи, че не уважавам театъра, но киното е много по-свързано с моята гледна точка. При театъра ми е трудно да оценя какво правя. Малко е странно да работя по арт форма, която изисква от теб 100 долара, за да участваш в нея", разказва Макдона. За щастие в България билетите за театър не са толкова скъпи.

А Макдона вече е доказан майстор и на киното.

„Три билборда извън града" несъмнено е един от най-добрите филми на годината и ако триумфира на наградите „Оскар" през март, това ще бъде добра новина за седмото изкуство.

Новините

Най-четените