Българското кино все още рядко успява да докосне наистина актуални теми и да ги развие отвъд обсега на една вестникарска статия или телевизионен репортаж.
В последните години обаче това лека-полека се променя, включително благодарение на появата на независими проекти, които разчитат на собствена инициатива, далеч от каналния ред за създаване и финансиране на филмова продукция.
Seen е нов български късометражен филм, повдигащ въпроса какво се случва с нашето общуване в свят на текстова комуникация и постоянна свързаност с мрежа от близки и далечни познати.
Как се оформят взаимоотношенията ни с хората, с които всеки ден пишем чрез увеличаващ се брой програми и мобилни приложения ту делово, ту неформално, ту интимно, в някаква върволица от непрестанна, често объркваща и претоварваща съзнанието размяна на съобщения?
Филмът задава въпросите си, като преплита три отделни истории. Основната е на млади мъж и жена, свикнали да си общуват с текстови съобщения дори докато вечерят заедно. Паралелно се развива разказът за тийнейджър, който си пише с множество жени едновременно и е в стихията си, когато трябва да „жонглира" в комуникацията с тях.
Сред основните герои е и зрял мъж, който не може да изостави миналото и е загубил желание да общува с хората лице в лице.
Оказва се, че в крайна сметка персонажите са обединени от нещо повече, отвъд зависимостта от технологиите и социалните мрежи. Част от тях се огъват под натиска на модерните средства за комуникация, други ги владеят с лекота и се зареждат от тях, те са естествената им среда за контакти. Но и едните, и другите страдат от някаква голяма празнина в общуването - която не се дължи на технологиите, а на нещо по-дълбоко вътре в тях.
Seen е дело на режисьорско дуо дебютанти, които са натрупали опит в рекламния бранш, но спонтанно са скочили в киното.
Петър Бояджиев и Николай Драганов от самото начало си казали, че каквото и да правят, искат то да притежава някакъв социален елемент и да накара зрителите да си задават въпроси.
Режисьорите финансират филма със собствени усилия, успяват да открият партньори благодарение на контактите си, както и да направят успешна кампания в платформата за споделено финансиране Indiegogo. „Въобще не сме мислили да търсим държавно финансиране, нямахме търпение да го снимаме и не ни се чакаше", признава Николай Драганов. „А и е дебют, вярваме, че трябваше да покажем някакви мускули първо, за да можем за следващи проекти да мислим", добавя Петър Бояджиев.
Най-интересният похват във филма е свързан с почти пълната липса на диалог. Докато героите запазват мълчание, зрителят вижда балончетата с текст, които те си разменят, и това прави Seen необичаен за гледане - а по време на тези двайсет и няколко минути филмово време аудиторията определено остава нащрек.
Оскъдният диалог е сериозно предизвикателство и за актьорите, сред които правят впечатление познати лица като Рая Пеева, Владимир Зомбори, Петко Венелинов и Анастас Георгиев.
Те през повечето време се справят на висота и в мълчанието си, и в редките си реплики, а тези в главните роли изглеждат естествено и успяват да предадат нужните емоции обрано и умерено.
Допълва ги саундтракът, който използва песен на Рут Колева с текст, написан специално за филма.
Диалогът с текстови съобщения е направил монтажа доста труден. Но балончетата с текст с малки изключения се редуват достатъчно плавно, за да може да проследите репликите. „Водещата работа беше монтажа така да го разиграем с Ники, че да изглежда максимално автентично", казва Петър. „Свалям шапка на всеки от актьорите. Една от централните героини например, изиграна от Рая Пеева, няма нито една реплика, но сякаш „говори" и въздейства най-силно на зрителя".
Може би най-сериозното преимущество на филма е, че темата за модерните технологии и общуването чрез тях не е представена еднозначно и Seen се стреми повече да провокира с въпроси, отколкото да предоставя готови отговори.
„Ако някой се замисли и си зададе въпроси, значи сме успели", казва Николай. „На предпрожекцията всички зрители излязоха замислени. Дори на някой да не му е харесало, да му е било по-мудно или да не е хванал сюжета, основното е, че той се е замислил. Ако е така, значи сме си свършили работата".
„Това е история за любовта, за това дали се разбираме, дали се виждаме, дали се обичаме самите себе си", добавя Петър. „Основната причина да се гледа не е защото е нещо различно или ново, или защото не е стандартен късометражен филм. Причината е, че филмът е нещо, в което всеки от тийнейджър до възрастен може някак да се припознае".
Плановете за разпространение са амбициозни и след премиерата този четвъртък, на 13 юни в G8 от 20:30, следват още 4 прожекции за юни в G8 и Euro Cinema, а за есента е предвидена втора вълна от излъчвания, както и участие на доста фестивали.
Петър Бояджиев и Николай Драганов остават в рекламния бранш, но имат все по-амбициозни кино планове, даже и за дългометражен филм.
Сега обаче приоритетът им е Seen да стигне до максимално много зрители - включително и защото си дават сметка, че с него внасят нещо малко или много необичайно за българското кино.
