Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато актьорът е ужасяващо неподходящ за ролята

Хейдън Кристенсен в „Междузвездни войни”, епизоди II и III (2002, 2005)

Спечели не една, а две „Златни малинки” за превъплъщението си в Анакин Скайуокър – бъдещия Дарт Вейдър. Когато трябва да изобразиш младините на един от емблематичните злодеи в киното, се очаква да си доста по-убедителен от твърде миловидния Кристенсен. В негова защита, той просто не беше човекът за тази роля и никак не му помогнаха нито самите сценарии на „Клонираните атакуват” и „Отмъщението на ситите”, нито смехотворният на моменти диалог. Актьорът обаче остава основна причина да се гледа с лошо око на прикуъл трилогията от сагата „Междузвездни войни”.
Колин Фарел в „Александър” (2004)

Филмът на Оливър Стоун за Александър Македонски се превърна в епичен провал и сред многото му проблеми беше изборът на Фарел за главната роля. Кинокритиците съсипаха филма и конкретно изпълнението на ирландеца, нямаше милост и в подигравките за изрусената му коса. Решението година по-голямата от Фарел Анджелина Джоли да изиграе майка му също никак не подобри ситуацията. 
Снимка: Getty Images
Колин Фарел в „Александър” (2004)

Филмът на Оливър Стоун за Александър Македонски се превърна в епичен провал и сред многото му проблеми беше изборът на Фарел за главната роля. Кинокритиците съсипаха филма и конкретно изпълнението на ирландеца, нямаше милост и в подигравките за изрусената му коса. Решението година по-голямата от Фарел Анджелина Джоли да изиграе майка му също никак не подобри ситуацията.
Джоузеф Файнс като Майкъл Джексън в Urban Myths (2017)

Един от скорошните случаи на избор за роля, който отприщи масово недоволство. В началото на тази година комедийният сериал Urban Myths беше смазан от гнева на публиката преди въобще да започне излъчването му. Поредицата екранизира истории с различни знаменитости, но решението Джоузеф Файнс да изиграе Краля на попа и пародийният вид на превъплъщението му в трейлъра дойдоха в повече. Дъщерята на Майкъл Джексън Парис се възмути в Twitter, а епизодът беше спрян за излъчване.
Дарил Хана в „Уолстрийт” (1987)

Още един случай в кариерата на големия Оливър Стоун. По-късно самият режисьор признава, че е сгрешил с избора на актриса за повърхностната приятелка на главния герой Бъд - всички около него настоявали, че Дарил Хана не е подходяща, но той бил твърде горд, за да отстъпи. Актрисата също била недоволна от ролята си и от взаимоотношенията си със Стоун, а във филма е напълно безизразна и неориентирана. Така „Уолстрийт”, който си остава осемдесетарска класика, записва уникалното постижение да спечели „Оскар” за едно актьорско изпълнение (на Майкъл Дъглас) и „Златна малинка” за друго (на Хана).
Джордж Клуни в „Батман и Робин” (1997)

Години по-късно самият Клуни си призна, че е опропастил ролята на Батман в една от най-злополучните комиксови екранизации – „Батман и Робин” на Джоел Шумахер. Запитан какво мисли за избора на Бен Афлек за следващ Батман, той отвърна: "Аз съм най-малко квалифицираният човек да коментира който и да е в ролята на Батман, след като я съсипах по толкова ужасен начин".
София Копола в „Кръстникът III” (1990)

Дъщеря на режисьора на филма Франсис Форд Копола и братовчедка на Никълъс Кейдж, по-късно самата София стана успешен сценарист и режисьор. В третата част на „Кръстникът” обаче, тя е отчайващо дървена в ролята на дъщерята на дон Майкъл Корлеоне. Около актьори като Ал Пачино, Даян Кийтън и Анди Гарсия, неумението на София Копола личи още по-ясно и е сред причините „Кръстникът III” да отстъпва по качество на миналите два филма от сагата.
Робърт Де Ниро във „Франкенщайн” (1994)

Може би ролята му на чудовището нямаше да е толкова нелепа, ако беше гримиран по по-адекватен начин. Но във филма той нито е особено плашещ, нито получава шанс да прояви особени актьорски качества и по-скоро предизвиква въпроси защо режисьорът Кенет Брана е преценил, че ролята му е добра идея. Все пак, противно на казаното дотук, тази екранизация по „Франкенщайн” получава номинация за „Оскар” точно за грим.
Джон Уейн в „Завоевателят” (1956)

Един от най-популярните случаи в историята на киното за абсурден избор за роля. Легендарният Джон Уейн, емблема на уестърн жанра, изиграва монголския завоевател Чингис хан и това се превръща в един от големите провали в кариерата му. Сценарият е написан с идеята Марлон Брандо да влезе в ролята, но Уейн сам си избира да играе Чингис хан и впоследствие съжалява горчиво. Веднъж той казва, че поуката от филма е „да не ставаш за смях, опитвайки се да играеш роли, за които не си подходящ”.
Джони Деп в „Самотният рейнджър” (2013)

Деп записа доста разочароващи роли в последните години, но „Самотният рейнджър” беше особено голям провал, тъй като от него „Дисни” записа загуби, доближаващи 200 млн. долара. От компанията бяха решили, че е достатъчно актьорът да повтори ролята си на Джак Спароу от „Карибски пирати”, независимо че този път трябваше да играе индианец. На теория комедийна роля на индианец е подходяща за Джони Деп, но на практика той не беше нито забавен, нито интересен като Тонто на екрана, а изглеждаше изморен и незаинтересован.
Винс Вон в „Психо” (1998)

Римейкът на класическия „Психо”, заснет от Гюс Ван Сант, беше твърде странен експеримент, повлечен надолу от решението точно Винс Вон да изиграе убиеца Норман Бейтс. Вон не придава на героя си необходимия чар и усещане за уязвимост, направили изпълнението на Антъни Пъркинс в оригиналния „Психо” толкова незабравимо. Останалите кастинг решения в римейка са солидни, с актьори като Уилям Мейси, Виго Мортенсен, Ан Хечи и Джулиан Мур. Но когато в най-важната роля актьорът е неподходящ, филмът няма как да се получи.

По-често се обсъждат случаите, когато точният актьор за дадена роля прави чудеса за един филм и допринася неимоверно много.

Какво става обаче, когато се случи обратното? Грешните кастинг решения могат да съсипят хубав филм, могат и съвсем да закопаят не толкова хубавия.

Съществуват достатъчно примери водещи актьори да влизат в роля, за която очевидно са неподходящи. Те може и да не са слаби актьори, всъщност понякога са някои от най-големите имена в бранша. Но просто това не е техният филм и не успяха да покажат силните си страни.

И често инатът на режисьора или продуцентите е причината да бъдат предпочетени пред конкуренцията и да останат в историята като някои от най-лошите избори за роля.

Ето 10 примера за ужасяващо неподходящи актьори в ключови и не толкова ключови роли в киното.



Най-четените