Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Терминатор: Мрачна съдба" - същата история, различни времена

Новият филм от поредицата се опитва да е достойно продължение на "Терминатор 2: Денят на Страшния съд" (1991 г.). Справя се по-добре от предните три опита, но същевременно не успява да достигне нивото на безспорно най-добрия филм от франчайза.
Въпреки мястото си на плаката, Шварценегер тук е в поддържаща роля. В крайна сметка новият поглед към неговия класически персонаж е плюс, макар че може да ядоса почитателите на "коравия Арни".
Основният акцент в този филм е върху силните жени. Най-убедителна в това е 63-годишната Линда Хамилтън, която се завръща като Сара Конър. По-младите й колежки - дали заради уменията си, или заради сценария, не достигат нейното ниво.
Новият "лош терминатор" е изигран от Габриел Луна, който се справя достатъчно добре с изискванията на ролята. Кое е новото на неговия Rev-9? Че има както метален екзоскелет, така и външна течна обвивка и може да е на две места едновременно. О, да - и е с латино черти.

На много места вече можете да прочетете, че "Терминатор: Мрачна съдба" (Terminator: Dark Fate) е най-добрият филм във фантастичния франчайз от "Терминатор 2: Денят на Страшния съд" насам.

Не че твърдението е невярно, но това в никакъв случай не означава, че достига летвата, която филмът на Джеймс Камерън от '91-ва постави.

Не помага и това, че Камерън се завръща като продуцент за "Мрачна съдба", а на режисьорския стол сяда Тим Милър (Deadpool). Освен Арнолд Шварценегер (закъде без лицето на франчайза?), своето завръщане прави и Линда Хамилтън в ролята на остарялата Сара Конър - майката на предполагаемия спасител на човечеството от бъдещ роботски апокалипсис.

Но дори всичко това трудно може да разпали нещо повече от искрица носталгия към вероятно най-великия екшън в историята. Особено след като три поредни филма се провалиха в опита да бъдат негово достойно наследство - "Терминатор 3: Бунтът на машините" (2003 г.), "Терминатор: Спасение" (2009 г.) и "Терминатор: Генисис" (това е официалното българско заглавие).

Така, когато седнеш на мястото си в кинасолона, за да гледаш "Терминатор: Мрачна съдба", най-важно се оказва с каква нагласа си.

Ако очакваш достоен наследник на "Терминатор" и "Терминатор 2", много вероятно е да си тръгнеш разочарован. Ако си напълно отчаян от спорните трейлъри на новия филм, има шанс да бъдеш приятно изненадан. Със сигурност "Мрачна съдба" няма да успее да измести оригинала в сърцето на зрителя, нито ще остави отпечатък в историята на киното.

Тук Камерън е помогнал с историята и е решил да върне франчайза към простичката формула, която го направи успешен. Машина-убиец е изпратена от бъдещето в наши дни, за да ликвидира млада жена с важна роля за човечеството. Също от бъдещето обаче е изпратен и Пазител, който да се погрижи Машината да не успее да изпълни задачата си.

Макар потенциалът да е налице обаче, зъбните колелца в основата на "Терминатор: Мрачна съдба" не винаги прилепват достатъчно плътно, за да се "върви" гладко филмът.

Същото, ама в Мексико!

Добре е да сте гледали "Терминатор" (1984 г.) и "Терминатор 2: Денят на Страшния съд" (1991 г.), преди да се насочите към "Мрачна съдба". Така ще сте горе-долу наясно кой-какво-защо, тъй като новият филм изтрива от спомените ни за останалите ленти от поредицата и се води директно продължение на "Т2".

Още в първите няколко минути обаче Камерън и сценаристите зашлевяват брутален шамар на почитателите на поредицата. Такъв, от който в следващите 2 часа може да ви е трудно да се отърсите, но който може би е необходим, за да може да бъде приключена старата история и да бъде започната новата. А тя е горе-долу същата, но... в Мексико и в нея фигурират не една, а три силни женски фигури.

Там, в наши дни, се запознаваме с Даниела Рамос (Наталия Рейес), или както "приятелите я наричат" - Дани. Става дума за млада мексиканка, която се грижи за баща си и брат си и всъщност тя е главата на семейството. С други думи - силна жена №1.

По петите на Дани обаче е Rev-9 (Габриел Луна) – изпратен от бъдещето терминатор, който с оглед на целта си е с латино черти, за да вписва по-добре в мексиканския пейзаж. Този терминатор е смесица между добрия стар екзоскелет, но с покритие от течен метал, ала Т-100 от "Терминатор 2". Ползата от това? Че може да е на две места едновременно, което на теория го прави двойно по-опасен.

Както историята обаче изисква, Дани има своя Пазител - идващата от бъдещето Грейс (Макензи Дейвис). Тя е подобрен супервойник, а не някакъв раздърпан обикновен човек, какъвто беше Кайл Рийс в първия "Терминатор". Грейс е по-бърза, по-силна, носи мъжки дрехи и умее да ругае. Само дето лесно прегрява (буквално). Тя е Силна жена №2.

Най-добра обаче е Силна жена №3 - легендарната Сара Конър (Линда Хамилтън). Тя е същинска Баба-терминатор за терминатори и за добро или лошо, най-доброто във филма.

63-годишната Линда Хамилтън сякаш никога не е излизала от ролята на Сара Конър.

Как и защо Сара среща Грейс и Дани и какво ги свързва - ще разберете сами, ако решите да гледате филма. Обратите в него нито са толкова много, нито са толкова изненадващи, че да ви ги разваляме предварително.

Остава, разбира се, логичният въпрос: откъде идват тези терминатори, след като в "Терминатор 2" Сара Конър и синът й Джон промениха бъдещето? Филмът дава отговор, но той, за съжаление, е по-скоро неубедителен и разочароващ.

Колкото да оправдае още няколко филма от поредицата.

Женско царство

За да се насладите възможно най-много на "Терминатор: Мрачна съдба", трябва да се абстрахирате от очевидните политически елементи в сценария - от идеята, че Дани е мексиканска Сара Конър, от темата за условията, при които САЩ държат нелегалните мигранти от Мексико (да, и такова нещо има). И най-вече - да се абстрахирате от  феминистични послания за "силната жена".

Нека бъдем честни – в лицето на Сара Конър още в "Терминатор 2" имахме "силна жена", като това беше представено по изключително логичен и убедителен начин.

За съжаление, през 2019 г. зад всеки опит за силен женски образ в холивудски филм може да се търси политическа мотивация и опит за съобразяване с обществените настроения.

"Мрачна съдба" не е изключение. Това твърде силно боде очите на зрителя, но ако успеете да се абстрахирате от него, шансът да се насладите на "Терминатор: Мрачна съдба" е по-голям.

Не помага и представянето на двете актриси в новите важни женски роли. Макензи Дейвис се справя сравнително прилично с оглед на това какво й дава сценария. И вероятно щеше да е по-добър и убедителен избор за ролята не на Пазителя, а на Пазената.

В новия филм Грейс (Макензи Дейвис) има за задача да спаси Дани (Наталия Рейес)

Най-големият проблем на новият "Терминатор" обаче е актрисата в ролята на Дани - част от бюджета е трябвало да бъде заделен за актьорски курсове за Наталия Рейес.

Тя е безспорен гаф при кастинга и сцена след сцена не успява да покаже убедителна актьорска игра. Сценарият също не й помага, вкарвайки в устата й клиширани и на места твърде героични реплики (а такива клишета като цяло не липсват във филма). Неубедителното представяне на Рейес изпъква още повече, когато тя дели екрана с Линда Хамилтън. Така стигаме до може би най-добрата причина да гледате новия "Терминатор".

63-годишната Хамилтън прави перфектно завръщане в ролята на Сара Конър.

Годините са нанесли още щети по психиката на героинята й, но това само е втвърдило нейната обвивка. Тя е по-корава, по-целеустремена и по-спокойна стане ли дума за унищожаване на роботи от бъдещето. Знае какво е да си на мястото на Дани и е готова да я защити. Не толкова заради бъдещето на човечество – вече е жертвала достатъчно заради него, колкото заради това, че се припознава в младата мексиканка. Мотивацията й изглежда логична, макар към края на филма насилената драма започва да разваля и нейния образ.

Спокойно, в "Мрачна съдба" го има и Арнолд Шварценегер. Все пак именно това ще заведе хора в киносалоните. Въпреки това той е оставен на заден план, в една по-скоро поддържаща роля.

Подобно на онзи Т-800 от "Терминатор: Генисис" и тук героят на Шварценегер не е типичната мълчалива машина за убиване. Нещо повече – екшън легендата получава възможност да покаже комедийния си потенциал – да бъде забавен, без реално да казва нещо смешно. И макар че това може да засегне някои почитатели на "коравия Арнолд", всъщност е само плюс за филма.

Третата похвала за актьорите отива за Габриел Луна – най-добрият "лош терминатор" от Робърт Патрик насам. Неговият терминатор е по-добре обучен – съумява да говори спокойно с хората и да се вписва по-добре в средата, докато не дойде момента да ги терминира. А Луна работи достатъчно добре с това, което ролята предполага.

Аста ла виста

"Терминатор: Мрачна съдба" граби смело вдъхновение от първите два филма, но намигванията към "Терминатор" и "Терминатор 2" на места са толкова очевидни и излишни, че ти се иска да ги нямаше.

Екшънът е силно повлиян и от последните части на "Бързи и яростни", в които физиката е казала "Дотук бях, тръгвам си", а неубедителността на случващото се на екрана ти пречи да се ангажираш по някакъв начин с персонажите.

От всичко казано дотук можете да останете с представата, че "Терминатор: Мрачна съдба" е много лош филм. Напротив – напълно задоволително екшън-забавление си е.

Сполучливо продължение на "Терминатор 2" ли е? Не, ако това изисква да е по-добър от предния филм. Онзи на Камерън от '91-а си остава ненадминатия връх в поредицата. Но все пак "Мрачна съдба" е най-сполучливият опит да се вдъхне живот на франчайза, сравнен с предните три опита за това.

Въпреки това след гледането му отново изниква въпросът: колко "I'll be back" са вече твърде много?

Най-четените