Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо се провали анти-Тръмп филмът на Майкъл Мур?

По всичко личи, че "Фаренхайт 11/9" скоро ще бъде забравен Снимка: IMDB
По всичко личи, че "Фаренхайт 11/9" скоро ще бъде забравен

За своите почитатели Майкъл Мур е смел и брилянтен разказвач на истински истории, който разкрива злините на капитализма, милитаризма, оръжейната индустрия и американското общество като цяло.

За своите критици той е машина за манипулации, лицемер без никакъв морал и интегритет, който живее като мултимилионер, докато се представя за „човек от народа".

Доскоро Мур беше нещо като „златна кокошка" на модерния либерализъм и „демократичния социализъм".

Най-успешният режисьор на документални филми на нашето време. Носител на „Оскар" и „Златна палма" в Кан. Обожаван от критиците, медиите и своите колеги в Холивуд.

Анти-оръжейното му произведение „Bowling for Columbine" направи 58 милиона долара и стана световен хит. Анти-Буш творбата му „Фаренхайт 9/11" счупи всички рекорди за жанра си и донесе повече 222 милиона долара глобално. Този филм стана толкова успешен и разпознаваем, че Мур реши заглавието да вдъхнови неизбежната му анти-Тръмп „документалка". Така се роди „Фаренхйат 11/9".

Игра на думи и на дати - Доналд Тръмп бе официално обявен за победител в изборите за президент на САЩ на 9 ноември преди две години. Алюзията беше ясна - избирането на манхатънския милиардер е катастрофа, сравнима с терористичния атентат срещу кулите-близнаци в Ню Йорк на 11 септември, 2001-а година.

„Фаренхайт 11/9" трябваше да бъде световно културно и политическо събитие. Прочутият автор на най-успешните документални хитове и заклет прогресивен либерал, архи-враг на републиканците и консерваторите, пуска своя дългоочакван анти-Тръмп филм. Използва заглавието и спомена за най-успешното нещо, което някога е правил за летящ маркетингов старт. Получава неограничено ефирно време в приятелски медии.

Критиците му дават блестящи и очевидно завишени по политически причини рецензии, и му осигуряват задължителната патина на престиж. Медиите и социалните мрежи вибрират от очакване.

Това трябваше да е филмът, който едва ли не щеше да свали Тръмп от власт или поне щеше да бъде един от финалните пирони в ковчега на оранжевия лидер.

Всички от лагера на така наречената „Съпротива" постоянно говорят как светът се нуждае от повече филми, книги, сериали и песни, които да атакуват президента. Всеки нов скандален коментар или туит на Тръмп провокира спазми на истерия сред неговите критици. Някой трябваше да се изправи срещу него, мълвяха те.

Кой по-добре от Майкъл Мур - ветеранът от войната срещу лошите републиканци? Никой не можеше да подготви критиците, филмовият елит и медиите за бруталния крах на техните надежди за могъщ нов визуален символ на „Съпротивата".

„Фаренхайт 11/9" тръгна в рекорден брой кина за политически документален филм - над 1700 салона. Всички предпоставки за анти-Тръмп блокбастър бяха налице, но още в премиерния уикенд се разбра, че това ще бъде един от най-големите провали в кариерата на Мур и историята на жанра.

Мижавите 3 милиона долара от продадени билети за премиерния уикенд спихнаха колективния хор от гласове, които повтаряха вече до болка позната мантра, че „този път вече ударихме Тръмп".

След десет дни на широко разпространение „Фаренхайт 11/9" едва е прехвърлил 5 милиона долара и вече е извън топ 10 в американския бокс-офис. Интернет се изпълни със снимки от празните салони по време на прожекциите. Ентусиазмът угасна бързо и безславно, а „Съпротивата" се насочи към други инструменти за атака срещу администрацията на The Donald.

По всичко личи, че „Фаренхайт 11/9" ще направи около 40 пъти по-малко пари от „Фаренхат 9/11" и скоро ще бъде забравен. Също както бяха забравени и предишните анти-Тръмп опити на Мур, включващи сценичен моноспектакъл и по-лимитиран като маркетинг документален филм, озаглавен „Майкъл Мур в Тръмпленд", спрял на 149 хиляди долара.

Защо стана така? За съжаление на либералните си фенове и радост на консервативните си критици Майкъл Мур вече не е онзи провокатор, сензационалист и майстор на манипулативния монтаж, който беше преди 15 години. Днес всички медии боравят с неговите похвати.

А и публичното пространство е пренаситено от анти-Тръмп реторика и естетика.

Защо средностатистическите прогресивни либерали ще плащат 15 долара за билет за кино да гледат атаки срещу президента като просто могат да си пуснат CNN, да отворят сайта на „New York Times" или да гледат което и да е развлекателно токшоу по телевизията.

Мур направи смъртоносен грях - предложи банална атака срещу Тръмп. Във филма си той сравнява речи на Хитлер и Доналд - нещо, което вече почти всеки журналист, водещ и комик е правил до изтръпване.

Президентът е представен като лош расист и тиранин - нищо по-клиширано в средите на „Съпротивата". Майкъл Мур нямаше интересен ъгъл, нито нова бомбастична информация или конспиративна теория. Просто един типичен репортаж на CNN или „Хъфингтън Поуст", раздут до пълнометражен филм.

Другият проблем на Мур е неговата идентичност, която в епохата на политиките на идентичността го прави трудно продаваем за модерните прогресивни либерали и демократични социалисти. Днес те искат да виждат навсякъде жени, цветнокожи и транс лица.

А Майкъл Мур е бял мъж, нищо, че повече прилича на застаряваща тлъста лесбийка.

Малко неща са по-отблъскващи за таргет аудиторията на анти-Тръмп филма му от белите мъже. След всички усилия на Мур той бе победен от капризите на времето и сменящите се моди в предпочитанията на днешните левичари. „Няма място за стари бели мъже" в лагера на либералите.

Омразният за тях оранжев милиардер Доналд Тръмп още е президент и продължава да ги дразни с туитър нагона си. Но с Майкъл Мур май вече е свършено.

Най-четените