Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Филмовите злодеи и расизмът в киното

Гордън Геко от "Уолстрийт" (изигран от Майкъл Дъглъс) е любимият образ на бял злодей - финансов спекулант
Ханс Грубер - злодеят от "Умирай трудно"
Богатият, самодоволен бял мъж - "Малтийският сокол"
Маниашки написания и култово изигран психопат Албърт Спика от "Готвачът, крадецът, съпургата му и нейния любовник"
"Раждането на една нация" на Д. Ул Грифит - един от най-великите в техническо отношение ранни американски филми, но морално уродлив призив за нетолерантност и показва чернокожите хора като побеснели диваци
"Истински лъжи" на Джеймс Камерън

В последните години политическата коректност играе ролята на тежка верига върху свободата на изразяване в Западния свят.

Всеки клетник, решил да се разведе с догматичността на модерното либерално мислене рискува да бъде дефиниран като теснодгръд носител и разпространител на токсични предразсъдъци.

Темата за расизма в медийния свят е по-пареща от дъха на дракона Смог и това обстоятелство прави начините, по които подобни деликатни въпроси се адресират в киното, екстремно интригуващи.

Филмите, освен развлечение, са и могъщ инструмент за създаване на нагласи, разрушаване или укрепване на готови мисловни к онструкции и отправяне на разнопосочни социални послания.

Чувството за "бяла вина", предадено чрез образите на злодеите

Цялата расова тревожност, чувство за "бяла вина" и несигурност на нашата култура може да бъде видяна през образите на злодеите в комерсиалното кино.

Днес е много по-неудобно да експонираш злото с етнически кодове, защото зад ъгъла дебнат поне десет организации за натиск или групи по специални интереси, които са готови да обявят всеки "малцинствено мотивиран" екранен лош за гнусна консервативна пропаганда и разпространение на омраза.

Цивилизацията и злото

Историци и анализатори очертават интересен парадокс - в момента западната цивилизация е изправена пред един монолитен образ на злото, но портретуването му (в буквален и преносен смисъл) е меко казано проблематично.

Става въпрос разбира се за войнстващия Ислям, олицетворен от джихадистите. Ислямистите не са раса и към техните отблъскващи редици се присъединяват хора от цял свят, ала все пак критична маса от религиозните пустинни безумци са от арабски произход.

И това е проблем за мултикултурната либерална мека като Холивуд.

Големият цивилизационен конфликт предлага златна възможност за изграждане на верски мотивирани злодеи с кафяв цвят на кожата, но политическата коректност трудно би позволила подобно профилиране.

Много по-лесно е било по време на Втората световна война - тогава немци и японци са били най-удобните и експлоатирани лица на мрака и насилието.

Студената война и СССР пък връчват в ръцете на развлекателната индустрия образа на злокобния червен комунист, враг на западни герои: от Рамбо до Джеймс Бонд.

Днес обаче е много по-трудно да се пласира сюжета за злия талибан.

Няколко филма вече имаха сериозни проблеми с групите за натиск заради това, че показаха араби в ролите на демонични терористи - говорим за големи продукции като "Истински лъжи" на Джеймс Камерън с Арнолд Шварценегер и "Блокада" с Дензъл Уошингтън, Брус Уилис и Анет Бенинг.

И двете заглавия принадлежат към ерата отпреди атаките в Ню Йорк на 11 септември 2001-ва година.

На лов за стереотипи

Днес в САЩ има организации, които следят как са представяни малцинствата във филмите - има ли културно многообразие, предлагат ли се на публиката многопластови персонажи с различен цвят на кожата и какви роли са им поверени.

Много трябва да се внимава със стереотипите - афро-американци с уклон към гангстерския лайфстайл, цитиращи корана брадати мюсюлмани със сноп динамит, втъкнат в гащите, комични азиатци, помпозни гейове, гневни лесбийки... всичко това вече не ОК.

Историческата вина датира още от времето на Грифит

Твърде внимателното отношение към расовите стереотипи в комерсиалното кино е мотивирано и от историческа вина. "Раждането на една нация" на пионера Д. Ул Грифит от 1915 например, е един от най-великите в техническо отношение ранни американски филми, но е морално уродлив призив за нетолерантност и показва чернокожите хора като побеснели диваци, специализирали се в изнасилване на бели жени, докато ку-клукс-клан са героизирани романтични носители на доброто.

А броят на стари уестърн заглавия, в които индианците са представени като зли демони, засулжаващи патриотичен американски куршум, е болезнено висок.

Комикс вместо политкоректност

Един от най-лесните начини за избягване от расовата обремененост на негативните персонажи в киното е залитането в комиксови екранизации.

Злодеите вече не се определят по етнически признак, а са фантастични картонени изрезки със свръх способности, които използват за собствена изгода и срещу човечеството.

Богатият бял мъж като архетип на злото

Но има един устойчив архетип на злото, който остава недокоснат от мултикултурните аспирации на либералната цензура и продължава да бъде експоатиран от всеки закъсал сценарист в мейнстрийм киното. Това е богатият бял мъж.

За предпочитане с британски акцент или някакъв друг европейски произход. Може ди има физически дефект или да гали мъркаща котка (ако става въпрос за филм за Джеймс Бонд), или да е пълен и плешив ако говорим за ретро класика като "Малтийският сокол".

Но винаги е бял и винаги богат - съвършена персонификация на покварена власт, разпореждаща се със живота и здравето на невинни хора. Политик, шеф на корпорация, предател от ЦРУ или ФБР, укриващ се военнопрестъпник, луд учен - привилегированият, образован бял злодей идва в различни вариации.

От Ханс Грубер в "Умирай трудно" до Гордън Геко от "Уолстрийт" този архетип осигурява необходимата драматургична гравитация и културни алюзии.

Разноцветни главорези

Извън добре изпитаната филмова релация: бял цвят на кожата - власт - пари - аморалност, са азиатските главорези във филмите с бойни изкуства, латиноамериканските и африкански диктатори във военните екшъни и белите, но бедни и изродени американски селяни от забутани южняшки дупки, увековечени от класиките "Избавление" на Джон Бурман и "Волният ездач" на Денис Хопър.

Расовите стереотипи и етническите обобщения трудно могат да бъдат достатъчни условия за създаването на качествен екранен антагонист.

Но не заради деликатните чувства на вечно обиждащите се защитници на малцинства или религии, а защото добре направеният лош трябва да е нюансиран, ангажиращ и морално двойнствен образ.

Като Даниъл Плейнвю в "Ще се лее кръв". Или просто маниашки написан и изигран психопат ала Албърт Спика от "Готвачът, крадецът, съпургата му и нейния любовник".

Най-коментирани

Най-четените