Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Крис Захариев и една история за шанса за ново начало

Необичайното име "Див чесън" идва от една истинска история на Крис Захариев - случайно среща възрастен мъж във влака, който отива да бере див чесън.
Филмът е заснет от екип с режисьор: Крис Захариев, оператор: Анастас Шипков, монтажист: Данаил Колев, звук и постпродукция на звук: Димитър Бенков, сценография и костюми: Елис Вели и Николай Кирилов, изпълнителен продуцент и асистент-режисьор: Елена Дорошенко, цветни корекции: Любомир Балабанов, превизуализация: Данаил Моллов.
Крис Захариев по време на премиерата на филма на 26 септември във Френския културен институт в София.
Част от екипа на "Див чесън"

Независимо в какви каши си се забъркал, винаги можеш да започнеш наново, утре е нов ден. Това е идеята зад късометражния филм на Крис Захариев "Див чесън".

Познат като влогър и автор на поредицата "Да се изгубиш нарочно", Крис е режисьор и на късометражния филм "Див чесън", който беше представен на 26 септември във Френския културен институт в София.

Продукцията е дело на екип от студенти в НАТФИЗ и е реализирана със съдействието на TELUS International Europe. В центъра на историята е Ангел (Тодор Лазаров) - момче, израснало на улицата и изправено пред сложна морална дилема, която поставя пистолет в ръката му. Дали ще е способен обаче да извърши убийство? Една случайна среща преобръща представите му - тази с възрастна жена, излязла да бере див чесън.

"Първоначално работното заглавие беше "Двама" и много исках да разкажа история, която да покаже, че всеки човек има вътре в себе си сила за това да започне наново", казва той. За да развие тази идея, той пише различни варианти на сценария, преди да стигне до окончателната идея, която започва да развива и показва на свои преподаватели от НАТФИЗ.

Действието във филма се развива на различни места, като може би най-интересното от тях е село Лешко - малко планинско селце, чиято гара има важна роля в историята.

Оказва се обаче, че гарата, използвана в снимките, всъщност принадлежи на друго село - Оплетня, което се намира близо до Своге. Планинското село Лешко всъщност е в благоевградско, но името толкова допада на Крис, че той решава да прехвърли там действието.

"Самата къща, в която снимахме последните сцени, е супер автентична. Намерихме я, докато пътувахме. Слязох да попитам бабата, която живее там - баба Ценка. Обясних й идеята за филма, попитах дали можем да снимаме там и тя се съгласи. Беше много радостна", разказва Крис. Това се случва точно на 3 март.

Необичайното име "Див чесън" идва от една истинска история на Крис Захариев - случайно среща възрастен мъж във влака, който отива да бере див чесън.

Води Крис на поляна само с левурда - другото име на растението, което често се появява във филма.

Младият режисьор казва, че заглавието е и метафора за характера на главния герой Ангел (Тодор Лазаров), който макар и израснал "на диво", на улицата, има своите полезни качества и място в света.

Интересна е работата на Захариев с актьорите в главните роли - известната актриса Жоржета Чакърова и младия Тодор Лазаров, за когото "Див чесън" е дебют в киното.

"Аз като режисьор трябваше да намеря език за различните актьори и това, което ми помогна, бе да си отделя време отделно с двамата, да си говорим за ролята, за персонажите, за да мога да изкарам възможно най-истинските неща от тях", разказва Крис Захариев.

С всеки от актьорите малко преди снимките той успява да обсъди мотивацията на персонажа, вътрешния му диалог, реакцията. В късометражния филм виждаме и актьора Атанас Атанасов, който е сред любимите актьори на Захариев.

"Беше интересно, но беше различно с всеки", разказва Крис.

Голям плюс за него при създаването на филма е било това, че НАТФИЗ създава общност и среда, в която лесно се запознаваш с хора, с които да работиш в бъдеще. Така и екипът на "Див чесън" не е нов, а сформиран във времето, тъй като заедно са работили и по други, по-малки по мащаб, идеи.

"Вече бяхме изградили работни и приятелски взаимоотношения, просто им споделих идеята и запретнахме ръкави", разказва той.

Филмът е заснет за седем дни и две нощи, а усилената работа на екипа води до резултат, който си заслужава да бъде гледан.

Следващата прожекция на филма ще е на 1 октомври във Френския културен институт в София.

 

Най-четените