Уолстрийт в киното

Септември започна с пореден удар за финансовите пазари, повлияни негативно от икономическия застой на могъщия китайски дракон. Комунистическо-капиталистическият еднопартиен звяр изрева болно по време на черния понеделник отпреди седмица с рекордния спад на фондовата борса в Шанхай и възвести нови облаци на хоризонта на глобалната търговия. Всяка турбуленция на пазара на ценни книжа автоматично вдига поп-културния индекс на финансовите филми.

Рухването на пазари и акции, девалвацията на валути и паническите реакции на правителства и международни корпорации гарантират динамична обмяна на мемета с култови персонажи като Гордън Геко от „Уолстрийт", Патрик Бейтман от „Американски психар" и Джордан Белфорт от „Вълкът от Уолстрийт".

Митологията на брокерските трилъри до голяма степен капсулира мрачните страни на търговията с финансови инструменти. Няма нужда да разбирате от фондови борси, капитализации, индекси и първични публични предлагания, за да се ориентирате в нарцистичния вътрешен свят на мошениците с бели якички, лични яхти и колосални апартаменти с изглед към Сентрал Парк в Манхатън.

След години брокерските филми може да се случват на китайска почва и да се занимават с юана и финансовите пазари в Шанхай, но към момента жанровото въображение все още е с адрес „Уолстрийт", Ню Йорк. На нея е кръстен и един от най-важните филми, посветени на борсите и моралните последици от властта на малка група хора да губят и печелят милиарди долари в рамките на секунди.

„Уолстрийт" на Оливър Стоун остава в историята с харизматичния антигерой Гордън Геко (Майкъл Дъглас) и неговата епична реч във възхвала на алчността като основен двигател на човешкия прогрес.

Гордън Геко е „властелин на Вселената" с безгранично и негативно влияние върху финансовите пазари. Той е майстор в манипулацията на акции и унищожава цели компании с един клик и едно телефонно обаждане. В „Уолстрийт" Оливър Стоун дава недвусмислена отрицателна оценка за „гнилите ябълки" на фондовата борса в Ню Йорк и дори леко вгорчава иначе безупречния филм със сантиментализъм и морализаторски послания.

Никакви следи от мелодрама и дидактични оценки няма в изключителния портрет на нарцистичната патология на финансовите брокери от 80-те години „Американски психар". В екранизацията на Мери Хармън по едноименния скандален роман на Брет Ийстън Елис художествената сила идва от сатира и сюрреализъм.

Крисчън Бейл е гениален като емоционално празния стоков фетишист, перфекционист и анализатор на поп музика Патрик Бейтман. Той е безупречно облечен и поддържан финансов дилър в Ню Йорк, стилен социопат и разкошна фигура на абсурда.

Сатирата, но този път с много по-леки и витални тонове, стои в основата на биографичния филм на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт". Филмът е вдъхновен от лудешкия лайфстайл, възхода, падението и повторния възход на мошеника Джордан Белфорт.

Мотивиран от философията и чара на Геко, Белфорт се превръща в негова фарсова версия в реалността. През 80-те и 90-те той печели стотици милиони долари с компанията си „Стратън Оукмънт" - лъскава фабрика за финансови машинации.

За щастие Скорсезе не морализира и не раздава присъди и оценки, а оставя изключително забавната история за финансова поквара да се разгърне пред очите ни под формата на тричасов палав епос.

Други филми за финансови брокери, които заслужават внимание, са Margin Call с Кевин Спейси и Rouge Trader с Юън Макгрегър, които се фокусират повече върху банкерски машинации на креативни спекуланти, които са способни да накарат средностатистическия загубеняк да инвестира в нова компания за домашни стационарни телефони.

Но най-нетрадиционният филмов поглед към света на фондовите борси през последните години беше предложен от футуристичния mindfuck трилър на Дейвид Кроненбърг „Космополис", заснет по едноименната книга на великия американски автор Дон ДеЛило. Тук Робърт Патисън играе млад милиардер, инвеститор и спекулант, който губи цялото си състояние, докато се опитва да прекоси Манхатън в лимузина, за да се подстриже. Филмът е пълен с метафори и алюзии, а колебанията на китайския юан са важна част от сюжета.

Основният мотив на „Космополис" е вродената асиметрия на валутните пазари и невъзможността за правилно предвиждане и моделиране на тяхното поведение - ценна храна за размисъл в контекста на новата нестабилност на големите фондови борси.

Новините

Най-четените