Когато е само на 13 години, Гаел Гарсия Бернал играе в теленовела, наречена El Abuelo y Yo ("Баба, дядо и аз"). Роден в Гуадалахара, Мексико, дете на театрални актьори, той се качва на сцената още на 1-годишна възраст, но ТВ-сериалът е първият му досег със славата.
Цяло Мексико се вълнува заради сцена с негово участие. В нея Бернал, с дълга кестенява коса, надвиснала над невероятно красивото му лице, целува момиче на негова възраст с нерешителна искреност, която казва, че на света няма нищо по-важно за него.
Десетилетие по-късно една друга целувка го направи звезда не само в родината му, но и по целия свят. В Y Tu Mama Tambien ("И твоята майка също"), Бернал и Диего Луна влизат в сюжет за опиянение и страст, който разпали дебат за сексуалността в Мексико и привлече вниманието на киното към латиноамериканската държава.
Бернал има външност, която обещава високи приходи от бокс офис, той е способен да бъде и дяволит, и всеотдаен.
Той тръгва към звездната слава още преди да завърши обучението си в британската Кралска школа по сценична реч и драма (където е първият приет мексиканец).
"За да играя в "Любовта е кучка", казва Бернал, "трябваше да отсъствам от някои лекции в театралната школа, затова режисьорът Алехандро Гонзалес Иняриту измисли отлично латиноамериканско решение - обяви, че съм прихванал тропическа болест и трябва да остана в Мексико за известно време. Всички повярваха"
Сега на 36 години, Бернал живее сам в Палермо, скъп, но все още моден район на Буенос Айрес.
Несъмнено, за киноманите той е най-разпознаваемото лице на Мексико - заради наелектризиращата емоция, която внася във филми като "Любовта е кучка", "Лошо възпитание" и "Мотоциклетните дневници". А и изглежда, че се забавлява много.
В последния си филм, "Плам" (El Ardor), той играе Кай, мистериозен, немногословен герой, който излиза от аржентинските гори, за да спаси Таня (Алис Брага), млада жена, отвлечена от наемници. Най-неочакваното, е че това е екшън филм, в който иначе сериозният актьор се превръща в същински Рамбо, като тича с боси крака и разголен до кръста през джунглата, хвърля по враговете си ръчно изработени копия и убива мъж с голи ръце.
Бернал се смее при коментара, че това изглежда стъпка в различна посока за него.
"Определено беше ново изживяване", избухва той в смях. "Не беше лесно. Беше адски студено в тази джунгла, бях навън по цял ден и се опитвах да правя всичките тези екшън подвизи, при това без обувки".
Ако за него бойните сцени са нова територия, то темата на "Плам", режисиран от аржентинеца Пабло Фендрик, звучи много познато.
Бернал обича да избира филми със силни политически послания - последният му проект беше "Розова вода" на Джон Стюарт - и тук събитията от филма се случват на фона на отнемането на земя и експлоатацията на джунглата за комерсиална изгода.
Фендрик преобръща наопаки жанра на уестърна, като избира за място на филма южноамериканската джунгла и променя историята от колонизацията на дивите земи към запазването им.
"Има реална връзка между моят герой и някои от революционерите, които съм играл - като Че Гевара, но разликата е, че Кай вярва, че на хората не им е мястото в джунглата", коментира Бернал. Кулминационната сцена, в която Кай и неговият противник носят каубойски шалове и си устройват дуел, е отдаване на почит към Серджо Леоне, което е едновременно прочувствено и закачливо.
Бернал не изглежда като актьор, който би вдигнал скандал на снимачната площадка, ако не му се угажда.
Благодарение на красивия си външен вид, който почти не се е променил през годините, той може да замине за Холивуд и никога да не погледне назад, но вместо това е избрал да прави предимно латиноамерикански филми.
Бернал е и продуцент, сценарист и режисьор, който внася своята страст в поредица от политически ангажирани човешки истории. "Сюжетите, които обичам да реализирам, са истории на съпротива, често - много старомодни", казва Бернал. "От началото на човешката история, хората са се опитвали да крадат чуждата земя, а други - да им попречат".
Понякога е трудно да се приеме сериозно идеята за политически ангажиран актьор, но Бернал не се колебае да говори за каузата си, а и е добре информиран.
"Политиката е много по-голяма част от ежедневния живот в Латинска Америка. В Мексико публиката иска от филмите да предизвикват широк дебат - докато това, което очакваме от холивудските филми по света, е по-скоро развлечение. "И твоята майка също" беше комедиен филм за пътуване, но имаше много силни политически конотации, които отвориха теми на обществени дебат в Мексико, които продължаващи и до днес. Мисля, че ако подобен тип филм беше сниман в САЩ, може би щеше да остане забравен."
Запитан дали има по-голяма свобода да прави филми в Латинска Америка, отколкото в САЩ, той отговаря без колебание: "Абсолютно. Не може да става и дума за сравнение. Чувстваш се свободен. Можеш да правиш каквото пожелаеш".
Благодарение на интернет филмите му удължават живота си, което го кара да чувства "отговорност да си вършим работата така, както трябва".
В наши дни Бернал е ту в Буенос Айрес, ту в Мексико Сити и има две малки деца, син на име Лазаро и дъщеря, наречена Либертад.
От миналата година той се е разделил с майка им - аржентинската актриса Долорес Фонзи, но изглежда няма особено негативизъм в раздялата им. Бащинството по негови думи "ме промени на толкова много нива, че още дори не съм го осмислил напълно. Толкова много неща се случиха - все добри. Притеснявам се и съм нервен като баща, но ме успокоява фактът, че те имат своя собствена субективност, каквато аз нямам. Трябва също да помня, че те са родени в различно време. Техният свят е много по-глобализиран, отколкото моят, когато растях, и честно казано, те правят неща, които ми се иска да можех и аз да направя..."
Филмите, които Бернал е правил в последните години, засягат разнообразни теми: миграционните кризи, тежката съдба на местното население и унищожението на естествени хабитати. Филми, които повечето водещи актьори правят само от време на време.
Има повече пари и повече забавление в други неща. Бернал обаче е различен.
Той се стреми да изпитва пълно удовлетворение и да пренася във всичко, което прави, онази страстна, внимателна откритост, изписана на лицето на малкото момче от теленовелата.
"Изпълнен съм с надежда и наивно-оптимистична вяра в бъдещето", казва той, говорейки за света, в който ще израснат неговите деца. И това е много уместно описание и на него самия.
