Срещам се с Илиян Джевелеков в неговия офис. Още преди да сме започнали разговора, той ми подава кутия, от която изваждам познати черни очила. Същите, които героят от "Вездесъщият" Емил използва, за да шпионира света пред себе си. По нищо няма да познаеш какво е скрито до лявото стъкло. Можеш да бъдеш записан навсякъде, по всяко време, без знанието ти.
Това е реалността, в която живеем. Това е реалността и във "Вездесъщият", който е тазгодишното българско предложение за "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм.
Филмът започна кампанията си за номинация в категорията и предстои да бъде прожектиран в няколко водещи кина в Холивуд. По този повод се срещаме с Илиян Джевелеков, за да ни разкаже повече за себе си и за пътя на "Вездесъщият" от София до Холивуд.
"Вездесъщият" е българското предложение за "Оскар". Какво означава това за вас, като режисьор на филма?
Безспорно това е една много приятна новина за нас, добра възможност да придобием нови контакти, опит и да се изправим в един непознат за нас контекст на много високо ниво, в надпревара с общо 90 филма от цял свят. Така че това е много позитивно за нас.
В какво се състои предстоящата кампания, която ще се проведе в САЩ?
Основният смисъл на кампанията е колкото се може повече членове на Академията да видят филма. Това са тези членове, които са определени да дадат своя глас за тези близо 90 филма, излъчени от 90 държави. Задачата е те да научат за този филм и да отидат и да го видят. Академията прави официално една прожекция на всеки филм и ако ти не направиш усилие, оставаш само с тази прожекция. Затова ние сега отиваме там и ще останем десет дни. В рамките само на 10 дни имаме 4 прожекции, организирани за членове от Академията.
След това, в средата на декември, ще бъде оповестен списъкът с 9 филма, от които в началото на януари трябва да бъдат избрани тези 5, които ще с се състезават за "Оскар". Би било хубаво да споменем тези, които ни подкрепиха в тази кампания. Времето беше много кратко - ние научихме след средата на септември, че филмът е селектиран. И докато се ориентираме да намерим пиар, времето излетя и въпреки това се намериха институции, които ни подкрепиха*.
Какво Ви провокира да създадете история, в която един от елементите е свързан с фаталните последици от технологичните средства, с които разполага съвременният човек?
Именно наблюдението колко е лесен достъпът на всеки един от нас до разузнавателни средства, които допреди 10 години бяха привилегия на тайните служби. А сега всеки може да намери какви ли не видове скрити камери, които са лесни за управление, не е нужно да бъдеш много добре технически подготвен и от там нататък можеш да шпионираш хората около себе си. Това ме провокира да задълбая в темата и забелязах колко е пълен интернет с подобни записи, направени тайно от хората, които са заснети.
От там пък дойде простият извод колко голям глад има аудиторията към подобни жълтини и как логичният механизъм, състоящ се във формулата, че когато има голямо търсене има голямо предлагане, се случва. Защото по-голямата част от медиите забравят за своята роля на модератор на правила и морал и подкрепят именно не съвсем моралните действия на хората. Да запишеш някого тайно, да кажем твоя любим човек, и после без неговото знание да го публикуваш - това се толерира, предизвиква сензация и поток от интерес.
Според мен това е най-въздействащата част от филма. Когато се оказва, че това не е индивидуален проблем на главния герой, а на медиите и на аудиторията, която ще го гледа, защото пише "Смърт на живот", например.
Да, налага се един модел, който малко или повече, по-скоро повече, профанизира аудитория, опростачва я и създава тенденции, които може би са необратими.
Откъде идва този стремеж да влезем в неприкосновеното лично пространство на другия?
При нас нещата се случват сюжетно. Героят е принуден да сложи камера, защото изчезват вещи от дома на баща му. Но още в началото на филма установява кой е крадецът, заловен е и там той би трябвало да спре. Но проблемът е, че това тайно знание действа като наркотик. То ти дава адреналин, много е любопитно, дава власт и мощ. Нашият герои е заразен с тази измамна и коварна сила на тайното знание и това го тласка да направи следващите стъпки, не защото е злодей и неморален човек, а просто защото е заразен от тази болест - да се помислиш за вездесъщ.
Едно от най-силните качества на филма, по мое мнение, е това как е заснет. Как се спряхте на оператора Емил Христов? Каква беше идеята на заснемане?
Аз работя с Емил от много отдавна и имаме десетки реклами заснети заедно. Още в самото начало знаех колко интересна и добра възможност дава самата история, чисто визуално. Тази комбинация между класическа киновизия и визията на скритите камери е много любопитна, дава богатство, необичайност, и по някакъв начин това е ново за публиката, интересно и предизвикателно е.
Направихме много проби и на практика във филма освен класическата киновизия, сме ползвали и кадри, заснети с истински шпионски камери. Може би най-любопитното са тези очила, които купихме от Америка, носени от главния герой. Те даже сега в момента са пред нас и никой не се усъмнява, че има камера в тях. Във филма си използвани истински кадри от камерите на София. Софийска община беше наистина изключителен партньор, защото не само ни даде достъп до много хубави локации като къщата на героинята, но и тези абсолютно автентични кадри, каквито има десетки хиляди и ние сме свикнали с тях.
Как избрахте Теодора Духовникова за главната роля?
По същия начин както и повечето актьори. Нямахме време за дълги кастинги и предварително правихме проучвания, мислехме кои хора са подходящи за тези роли. Ходихме по театри, гледахме техни представления и някак беше предварително ясно.
Колко време мина от писането на сценария до пускането по екраните?
С писането на сценария се справихме бързо, някъде около година, въпросът е, че след това, когато излязоха резултатите за финансиране от сесията на Национален филмов център, ние бяхме класирани на първо място. Тогава обаче имаше някакви проблеми в Центъра и беше блокирано финансирането и година и половина сме седели в безвъздушно пространство.
Когато дойде новината, че имаме зелена светлина, трябваше да избираме дали можем да започнем след два месеца работа или след година. Избрахме първия вариант. Срокът от началото на снимките до премиерата е малко повече от година, което за България се води за доста стегнат ритъм на работа.
Какви очаквания имахте за живота на филма след премиерата? Оправдаха ли се те?
Случи се така, че премиерата по кината беше пет дни след финала на "Златна роза". Там ние бяхме първите в историята на фестивала, получили на практика изключващи се награди - освен тази за най добър филм, взехме тези на критиката и на публиката, също и награди за главна мъжка и главна женска роля. Така че още там, приема - и от специалистите, и от публиката - беше много добър. След това и реакцията на хората, които гледаха филма, беше много положителна. Още по-радващо е това, че говоря не само за публиката в България, а и публиката навън, защото филмът събра вече десетки прожекции пред най-различна чужда аудитория и е разбираем във всяка една точка от света.
На какво според Вас се дължи този успех на "Вездесъщият"?
Основната причина може би е в това, че ние се занимаваме с много наболяла в момента тема, която не е локална, а абсолютно универсална и може да бъде разбрана навсякъде по света.
В какво състояние е българското кино днес и какви са прогнозите за бъдещето му?
Мога да кажа, че имам надежда, че ще се появяват все повече и повече добри, професионално направени, разбираеми навсякъде по света филми.
Имате надежда, че ще дойде край на мрачните български филми, представящи живота в една постсоциалистическа страна? Такива виждаме и до днес по родните екрани.
Аз не мога да бъда визионер. Просто се надявам, че ще се прави по-разнообразно, по-модерно и по-универсално кино.
Има редица български филми, които достигат до много малка част от публиката. Къде и защо се къса връзката между филма и неговите зрители?
Не искам да бъда назидателен или прекалено критичен, но истината е, че много голяма част от продуцентите въобще не се интересуват от зрителските резултати. Това за мен е пълна енигма. А продуцентите обикновено са и режисьори. Абсолютно не се интересуват. И се е случвало аз, който съм изкушен от кино и искам да гледам български филми, да не мога да гледам много от тях, просто защото имат една прожекция и изчезват. Това е отношение на самите автори и продуцентите към продукта им. Друг е въпросът, но не ми е работа да тълкувам, защо си позволяват това.
Какво е предимството на това режисьорът да е и продуцент, а във вашия случай и сценарист?
Специално при мен това е избор, който е направен по принуда, тъй като съм наясно, че няма кой по-добре от хората в нашия офис да направи повече за нашия продукт. Ние наистина влагаме абсолютно всичко, на което сме способни - даваме допълнително, финансираме създаването на продукт от джоба си, а тези финанси се придобиват чрез работа по други проекти. И когато дойде моментът да изпълняваш мечтата си, влагаш всичко.
Много е деликатен въпросът за тези пенкилери, в които се превръщаме, защото генерално е по-добре режисьорът да се занимава само с режисурата и да не се разпилява. Не е нужно той да бъде продуцент, сценарист, монтажист и музиката да си пише, и да си направи визията на рекламната кампания. И това е някак си модел, който се спазва по-скоро в по-развитите страни, но тук е такава конюктурата, че сме принудени да правим тези неща.
Помните ли първата си среща с киното?
Помня първата си обсесия от киното и това беше филмът "Великолепната седморка" като съм бил съвсем малък. Семейството ми още се шегува с мен за това колко пъти съм го гледал.
Банален и все пак важен въпрос: какво ви вдъхновява?
Интересното. Трябва да е много интересно. Всичко. Да има потенциал, който ти виждаш още в самото начало и да повярваш че си струва да му бъде отделено толкова много време, труд и пари, че да излезе нещо. Иначе толкова много труд и пари, за нещо, в чиито качества не си убеден, е престъпно.
Защо понякога е коварно пустото му щастие?
(смее се) Тази реплика на героя на Мишо Мутафов е изречена в много хубав контекст. Казва я един човек, който е прикован на легло, но се чувства щастлив защото има мъдростта да оцени хубавия си живот до този момент. Това, че децата му са здрави, че е обичан, че обича и тъй като той интуитивно усеща, че неговият син носи в себе си една нездрава еуфория, че е заразен от това тайно наблюдение и се чувства над другите. В този контекст бащата му дава знак за коварството на щастието, защото няма човешки живот, който да минава в една права линия на абсолютно щастие.
Кои са "вашите" режисьори? Тези, на чиято работа се възхищавате?
Толкова са много режисьорите, чиито филми съм гледал много пъти и чиято работа обичам, че изброяването на пет имена не ми е достатъчно и после съжалявам, че съм пропуснал много хора. Мога да кажа само, че си имам една лична колекция от два хард диска с филми на любимите ми режисьори и това са десетки имена и много филми. На режисьори от зората на киното до днес.
Имате ли любима реплика от филма?
Може би изречението, даващо есенция на всичко, което искаме да кажем: "Човек трябва да знае само толкова, колкото може да понесе".
* Сред спомогналите кампанията "Вездесъщият" да получи номинация за "Оскар" са: Националният филмов център, Столична община, Феър Плей Интернешънъл АД, Ваканционно селище "Санта Марина", Ню Бояна Филм Студиос, радио Z-Rock, радио Fresh и Radio FM+.
