Какво ще направите, ако снимате филм с бюджет от 30 милиона долара, а главната ви звезда почине по време на снимките?
Тери Гилиъм е режисьорът, който се е сблъсквал с тази ужасяваща ситуация. Той е трябвало да поеме тежкото бреме на решението как да продължи напред, когато Хийт Леджър, звездата от The Dark Knight, умира на 22 януари 2008 г.
Първоначално Гилиъм си казва, че с филма The Imaginarium of Doctor Parnassus е свършено. Впоследствие обаче се появява идеята героят на Хийт да променя външния си вид чрез трансформации. Джони Деп, Джъд Лоу и Колин Фаръл идват на помощ и изиграват "различните версии" на персонажа в чест на покойния си приятел. Завършеният филм също е посветен на него.
Да даде нов живот на героя на Леджър и да обогати посмъртно наследството на актьора, спасявайки последната му роля, не е единствената магия, която Тери Гилиъм е сътворявал. Макар и познат най-вече като основна част от британската комедийната група Монти Пайтън, Гилиъм дава още много на света на седмото изкуство като режисьор и сценарист.
В нашата галерия сме ви подбрали някои от великолепните филми, които Гилиъм е режисирал, и които си струва да си припомните (или пък да се докоснете до тях за пръв път).
Но магията и комедията са не само част от филмографията на Гилиъм, но и от неговия шарен живот.
Хийт Леджър и режисьора Тери Гилиъм, Снимка: Getty
"Не мога да кажа, че обичам Англия, но съм по-малко нещастен тук, отколкото на други места" (Гилиъм в разговор с писателя Салман Рушди, публикувам в The Believer)
Гилиъм е така свързан с колегите си от Монти Пайтън, че много хора погрешно мислят, че е англичанин. Той всъщност е чист американец, роден в Минеаполис, Минесота, на 22 ноември 1940 г. В средата на '60-те решава, че иска да напусне САЩ. По това време в Ел Ей се разразяват полицейски протести, а за Гилиъм е ежедневие да го спират и претърсват.
"Провеждаха този еднообразен монолог с мен, никога не беше диалог. Казваха, че съм дългокос наркоман, който преживява благодарение на глупавата дъщеря на някой богаташ. Отговарях им: "Не, занимавам се с реклама и изкарвам два пъти повече пари от вас". Това определено е доста тъпо нещо, което да кажеш на полицай."
Така напуска родната си страна и се мести във Великобритания. През 2006 г. дори се отказва от американското си гражданство и не е чудно, че толкова хора го смятат за англичанин.
„Никога не съм искал да правя натуралистични филми.“
Основно място във филмите на Гилиъм заема въображението и нуждата от това да имаш такова. Филмите му са въображаеми фантазии, които прехвърлят зрителя в един или дори няколко неочаквани светове. Характерни за филмите му са и ъглите си на заснемане, които още повече засилват усещането за халюцинация на екрана.
В творчеството му се усеща и влиянието на дипломата му по политически науки, тъй като във филмите на Гилиъм се усеща неговата неприязън към бюрокрацията и автократичните режими. Естествено, не пропуска и черната комедия.
Зрителите, които жадуват за нещо различно, за нещо въображаемо, магическо – независимо дали по шарено или мрачно – могат да открият нещо за себе си в режисьорската филмография на Гилиъм.
„Холивуд осъзнава, че бебешката храна е много по-лесна за смилане от голямо парче филе миньон и заради това там се правят толкова пари. Това, изглежда, работи. И това е нещото, което ме депресира.“
Гилиъм е и особняк, който умее да се бунтува срещу нравите в Холивуд. Когато Universal, разпространители на филма му Brazil в САЩ, искат от него да направи промени и да добави щастлив край, той отказва. Universal започват сами да режат готовия филм.
Гилиъм осъзнава, че няма да успее да се пребори с адвокатската машина на студиото и заради това прави нещата лични. В списанието Variety се появява почти празна страница с малък надпис - "Уважаеми г-н Сид Стайнбър (шефът на Universal), кога ще пуснете филма ми Brazil по кината? Тери Гилиъм".
Гилиъм показва своята версия на множество критици от Холивуд, които в крайна сметка избират Brazil за най-добър филм за годината, а Universal, вече паникьосани, пускат лентата по екраните в Щатите.
„В памет на...“
Гилиъм също "надхитрява смъртта" веднъж. През 2015 г. в сайта на Variety се появява статия, която гласи: "Тери Гилиъм, член на Монти Пайтън и режисьор на "Бразилия", умира на XXX". Няколко часа минават преди от уебсайта да осъзнаят грешката си и да се извинят за публикацията.
Гилиъм приема случилото се с чувство за хумор. "Извинявам се за това, че съм мъртъв, особено на тези, които вече са си купили билети за скорошниа среща с мен, но Variety обявиха моята кончина. Не вярвайте на отричането и извинението от тяхна страна!", пише режисьорът в Twitter.
Великолепно отиграване на ситуацията, както може да се очаква от член от може би най-популярната комедийна група в света.
Радваме се, че твърденията за неговата кончина са били силно преувеличени и се надяваме Гилиъм скоро да не изоставя скучния ни реален свят за някои от своите измислени такива.
Най-малкото чакаме с любопитство неговият филм за Дон Кихот най-накрая да стане реалност, за да видим как фантазията на Гилиъм е претворила твърде познатата ни история. И ще завършим с още един цитат от него в тази насока:
„Има едно чудесно изречение в края на романа за Дон Кихот. Там той, стар и умиращ, осъзнава, че е бил побъркан през целия си живот. И фразата, която използва, за да опише лудостта си, е: „Търсех тазгодишните птици в миналогодишните гнезда“. Което според мен е чудесно описание не само за лудостта, но и за филмовата индустрия.“
