Редакторите на Гардиан, които очевидно, по подразбиращи се причини, не познават времето, когато в кината на България са давали само съветски филми, са във възторг от някои футуристични филми, правени по времето на СССР.
Те са избрали 7 заглавия от съветско време, които горещо препоръчват на феновете на фантастиката - къде от научен интерес, къде заради същностните филмови качества на съответните ленти.
Между другото, повечето от изброените заглавия могат да се гледат в YouTube. Прилагаме линкове към филмите, които са качени, а в галерията може да видите постерите на съответните филми, които сами по себе си са творение на изкуството.
Вижте избора на Гардиан:
"Аелита" (1924)
Базирана на едноименен роман на Алексей Толстой, "Аелита" се счита за класика не само на съветското, но и на световното кино. Филмът разказва историята на инженера Лос, който създава космически кораб, способен да отлети до Марс.
Лос поема за червената планета в компанията на Гусев, войник от Червената армия и детектив на име Кравцов. На Марс тримата попадат на извънземна хуманоидна цивилизация. Докато Гусев планира революция, между Лос и Аелита, дъщерята на лидера на Марс, започва любовна връзка.
Романът е считан за изключително оригинално художествено произведение със силни злободневни отправки. Загатвайки за истинския авиоконструктор Юзеф Доминикович, книгата включва и идеологическо измерение, позовавайки се на трансхуманистичната доктрина на Константин Циолковски.
Гледайте "Аелита" тук:
"Космическо пътешествие" (1935)
Първите опити за кацане на луната приключват с провал. Заек, изстрелян в космоса, умира на път за там. Втора ракета, този път с котка на борда, изчезва безследно. Третата мисия, с екипаж от малка група учени, се оказва успешна. В крайна сметка луната е колонизирана от СССР.
На връщане те дори намират котката, отдавна считана за мъртва, която е жива и здрава.
Този наивен съветски научнофантастичен филм е впечатляващ за гледане дори сега и то по сериозни причини. Това е филмът, който полага началото на вече стандартната практика да се използват реални учени като консултанти на снимачната площадка (скорошен пример за това е "Интерстелар" на Кристофър Нолан).
Научните аспекти на "Космическо пътешествие" са реализирани под ръководството на съветския авиоконструктор Константин Циолковски, който създава 30 технически схеми за космическия кораб във филма.
Гледайте филма тук:
"Метеоритите", "Вселената", "Пътят към звездите", "Планетата на бурите", "Луната" и други (1947 - 1970)
Почитател на съветския жанр "документалистика, съчетана с научна фантастика", режисьорът Павел Клюшанцев е първопроходецът в този хибриден жанр, комбиниращ елементи на документалистика с актьорска игра.
Филмите му противопоставят чиста документалистика тип "говорещи глави" и лабораторни кадри с внимателно хореографирани сцени, развиващи се на обитавани от извънземни планети.
"Планетата на бурите" на Клюшанцев има такъв ефект върху американските кинорежисьори, че всъщност дори предизвиква две американски адаптации. Първата от тях - "Пътуване до праисторическата планета", е реализирана през 1965 от Роджър Корман; втората, всъщност адаптирана версия на филма на Корман, е режисирана от Питър Богданович и дебютира през 1968 под заглавието "Пътуване до планетата на праисторическите жени".
Според история, която понякога се разказва в кинаджийските кръгове, Джордж Лукас, който е считал Клюшанцев за кръстник на "Междузвездни войни", много е искал да се срещне със съветския режисьор, но в крайна сметка пътищата на двамата пионери на научната фантастика в киното така и никога не са се пресекли.
Гледайте "Пътят към звездите" тук:
"Соларис" (1972)
Филмът на Тарковски разказва историята на Крис Келвин, психолог, който отива на космическата станция "Соларис", за да прецени дали научната мисия, провеждана там, трябва да продължи.
Учените на борда са на ръба на безумието, а скоро самият Келвин се сблъсква със своята любима, която се е самоубила някога на Земята.
Няма нужда да поясняваме, че какъвто и да е преглед на съветските научнофантастични традиции не би бил пълен, без упоменаване на Тарковски и неговите филми "Соларис" и "Сталкер" - и двата подлежащи под някаква форма на класификация като научна фантастика.
Подобно на останалата част от филмографията на Тарковски, тези две творби са били подлагани на изчерпателен анализ.
Появявайки се след "Андрей Рубльов", чиято премиера задълго е отложена от съветското правителство, "Соларис" се радва на такъв успех, че Тарковски на практика получава картбланш за всякакви бъдещи проекти.
Американският режисьор Стивън Содърбърг направи римейк на "Соларис" през 2002-ра, с Джордж Клуни в ролята на Келвин. Версията на Содърбърг обаче е лишена от артистичната и концептуална мощ на оригинала.
"Соларис" също е качен онлайн:
"Изпитанието на пилота Пиркс" (1978)
Тази съвместна съветско-полска продукция се върти около мисия до Сатурн. Голяма корпорация успява да създаде хуманоидни роботи и без да обръща внимание на скептиците, решава да ги пусне в масово производство.
Екипаж от роботи и хора - предвождан от капитан на име Пиркс - е изпратен в космоса, за да изстреля два сателита до пръстените на Сатурн. Типично за традициите на жанра, нещата не тръгват съвсем по план.
Дори и в наши дни този филм изглежда съвременен - тъй като полският му режисьор Марек Пиестрак се е стремил да постигне максимален реализъм.
Костюмите и моделите са правени на база съществуващи американски и съветски прототипи. Електронният саунтрак, писан от прогресивния естонски композитор Арво Пярт, също звучи много съвременно, и The Prodigy признават влиянието му върху Smack My Bitch Up.
Ето филма:
Per Astra ad Aspera (1981)
Събитията в този филм, чието латинско название се превежда приблизително като "През тръни към звездите", са базирани на сценарий на култовия съветски научнофантастичен писател Кир Буличов и се развиват в дълбокия космос.
Изследователски кораб - наречен "Пушкин" - в чест на най-великия руски поет - попада на изоставен космически кораб. Вътре в него има хуманоидна жена с нечовешки способности за телепортация и телекинеза.
Ричард Викторов режисира оригиналната версия от 1981 на този филм.
Той умира скоро след това, през 1983, и синът на Викторов, Николай, подготвя нова версия през 2001, с ремастериран звук и специални ефекти и скъсено времетраене на филма, изрязвайки няколко епизода, изобилстващи от съветска идеология.
Ето първата оригинална серия:
"Трудно е да бъдеш бог" (2013)
На планета, затънала в собственото си Средновековие, царуват хаос, мрак и деградация. Ситуацията е внимателно следена от Земята, и когато изглежда, че ренесансът предстои, дон Румата Есторски е изпратен на планетата да проучи ситуацията.
Той трябва да остане безпристрастен наблюдател на събитията, но ставайки свидетел на бунтове на простолюдието и беззаконие сред местните жители, той нарушава неутралността си и се намесва в развитието на извънземната цивилизация.
Тази адаптация на романа на братя Стругацки е била подготвяна от доста време и е трябвало да стане режисьорски дебют на Алексей Герман-старши.
Когато обаче съветските танкове влизат в Чехословакия през 1968, историята как властта в град Арканар е превзета от "черно братство" придобива твърде антисъветски дух.
Едва в края на 90-те години Герман-старши възобновява работата си по филма, и продължава да работи чак до края на живота си. Синът му, режисьорът Алексей Герман-младши, завършва проекта, премиерата на който беше през 2013 г.
Ето филма:
